Изгонените деца. Как Даниел се оказа нежелан в детската градина
Родители на деца с увреждания споделят, че децата им са нежелани в детски градини и учебни заведения. На хартия обаче това не би трябвало да е по този начин, тъй като в България работи така наречен приобщаващо обучение. Нещо обаче не е наред и децата са на процедура гонени.
Даниел е на 4 години и е аутист. Допреди година е посещавал всеобща общинска детска градина в София. Постепенно става нежелателен там и майка му е принудена да го отпише. Днес за него се грижат единствено експертите от Дневния център за деца с увреждания „ Слънчоглед ”. Даниел има шанс, тъй като за него има място в центъра. Майка му има още по-голям шанс, тъй като грижата за детето ѝ е целодневна и може да върви на работа.
Стотици други майки на деца със специфични просветителни потребности (СОП) обаче нямат този шанс. Те са принудени да отредят дните си на грижата за децата си, тъй като няма на кого да ги поверят.
От 2015 година в България е въведено така наречен приобщаващо обучение , което цели достъп до обучение на деца и възпитаници със СОП. На доктрина такова дете би трябвало да може да бъде признато във всяка детска градина и всяко учебно заведение. На процедура обаче не всички заведения действително одобряват такива деца. Или нямат предпочитание, или нямат запас.
Приобщаващото обучение е контролирано с министерска разпоредба, която всички наранени страни признават за добре написана. Учители, родители и експерти обаче са единомислещи, че тя не работи на процедура. Основният проблем в действителност не е в нея, а в просветителната система, която не е действително готова за децата със специфични потребности.
Колко са тези деца
От 2015 година с смяна в Закона за предучилищното и учебното обучение беше въведено така наречен приобщаващо обучение. Неговата цел е да интегрира и деца с увреждания в общата просветителната среда. Това са деца с физически увреждания, със сензорни увреждания (зрителни, слухови, моторни), с речеви нарушавания, с интелектуална непълнота. Такива деца, когато става дума за приобщаване, се назовават деца със СОП.
Предполагаемият брой на децата с увреждания и усложнения в развиването в България е към 32 хиляди . Този брой се получава като се съберат данните от Агенцията за обществено подкрепяне за броя на децата с над 50% увреждане, чиито фамилии получават финансова поддръжка, с данните на Националния център по публично здраве и разбори за броя на децата с под 50% увреждане. Предполага се обаче, че броят на децата с увреждания е повече, тъй като не всички имат сложена диагноза.
От 2017 година, с влизането в действие на наредбата за приобщаващото обучение, просветното министерство се зае да открива и връща в просветителната система отпадащите деца. Този механизъм обаче още не е стигнал до децата със СОП. По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) общо към 26 хиляди деца от тях вървят под някаква форма на детска градина или учебно заведение. Колко обаче са отвън учебно заведение, не може да каже, защото не се поддържа статистика за това.
По данни на детския фонд на Организация на обединените нации УНИЦЕФ приблизителният брой на децата с увреждания, които не посещават учебно заведение в България, е към 10 хиляди.
Какви са главните стъпки за приобщаване
Ако детето е с забележим проблем, да вземем за пример с увреждане на зрението или слуха, това е ясно още с постъпването в детската градина и родителят го декларира със съответните документи. В по-честите случаи обаче родителят не декларира специфична нужда на детето, тъй като на тази възраст тя не се вижда. Или той не я вижда. Това сподели пред Свободна Европа Калоян Дамянов , шеф на Регионален център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение в София-град.
“Дори да виждат нещо неправилно, родителите си мислят, че детето ще го израсте ”, сподели той.
Дори да виждат нещо неправилно, родителите си мислят, че детето ще го израсте.Калоян Дамянов
Калоян Дамянов е и народен координатор на Европейската организация за специфични просветителни потребности и приобщаващо обучение и ръководител на Националната асоциация на ресурсните учители.
По думите му нормално не родителите оповестяват за казуса, а той бива забелязан от учителките в детската градина.
Екип с присъединяване на психолог, логопед и ресурсен преподавател прави първата оценка на детето. Ако реши, че е със специфични потребности, следва втора оценка от външни експерти. След окончателната диагноза, на детето се обезпечава спомагателната поддръжка в детската градина или учебното заведение. Тоест, с него работят почасово ресурсен преподавател, логопед и психолог.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Всяка година се наблюдава развиването му и в случай че е належащо, се вършат промени. Например, броят на часовете да се усили с един или да се понижи с различен от експертите.
Може да премине и към друга форма на образование - смесено или самостоятелно. Учебната стратегия в този случай също е самостоятелна - да вземем за пример дете в четвърти клас да учи математика по учебник за първи клас. В края на всеки образователен период се наблюдава неговото ниво и се възнамерява идващият.
Как работят новите " помощни учебни заведения "
За децата с тежки увреждания или с предизвикателно държание са планувани така наречен центрове за поддръжка. Те замениха тогавашните помощни учебни заведения и на процедура извършват същата функционалност.
Центровете нямат статут на образователно заведение, само че всеки от тях работи с по няколко учебни заведения. Децата тук са възпитаници от въпросните учебни заведения, само че не учат по стратегиите им, а всеки самостоятелно.
Тези деца не могат да се изравнят с децата от всеобщите учебни заведения.Искра Влахова
" Групите деца са дребни и всяко получава самостоятелна грижа. Тези деца не могат да се изравнят с децата от всеобщите учебни заведения ", сподели пред Свободна Европа Искра Влахова , шеф на Дневния център за деца с увреждания „ Слънчоглед ” в София.
“Колкото и да приказваме за интеграция, невероятно е всички да бъдат интегрирани ”, сподели тя.
Именно подобен център посещава 4-годишният Даниел.
Решението на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за него е за 30% степен на увреждане, т.е. по-скоро леко. Даниел обаче е изпъден от 144 детска градина “ Ханс Кристиан Андерсен ” в София, която посещава от 2-годишен.
Как се гони дете
“Първият му диалект беше най-вече на британски. Имаше проблематична връзка, не може да се показва. Не се обръщаше на името си ”, описа майка му Яна Цветанова пред Свободна Европа за първите моменти, когато е забелязала нещо неправилно при развиването на сина й.
В детската градина се е закачал с децата и развалял дисциплината. Започват недоволства от учителките и от родители. Месеци по-късно Яна Цветанова е извикана от психоложката, която ѝ дава да подпише отчет от събралата се вътрешна комисия, че детето е със СОП.
Пише, че детето не може да се обслужва единствено. Това не е правилно.Яна Цветанова
“В отчета пишеше и, че детето не може да се обслужва единствено. Това не е правилно ”, сподели майката, която обаче въпреки всичко подписва документа под опасността, че психоложката ще се обади в Агенцията за протекция на детето.
Тогава е направен самостоятелен проект за поддръжка на Даниел, с него по 1-2 часа седмично в детската градина се занимават психолог, логопед и ресурсен преподавател. Започват обаче и непрекъснати позвънявания от учителките с молба към майката да си го прибере, тъй като киха или кашля.
“Вземам го - няма му нищо ”, сподели Яна. Тя се принуждава да напусне работа, а скоро - и детската градина.
Наскоро родители на деца с аутизъм се обърнаха към омбудсмана Диана Ковачева с недоволства за “грубо потъпкване на правата на децата им ”, откакто детски градини отхвърлят да ги одобряват.
" Центровете за деца с увреждания са толкоз хубави, за какво желаете да го записвате в градина ", е била запитана една майка.
Ковачева е изпратила сигнала до парламентралната комисия по образованието, която се чака скоро да прегледа поставените проблеми.
Антонина Кенова от фондация " Трайна Образователна Национална Инициатива - Т.О.Н.И " споделя, че в учебните заведения децата със СОП също не са мечтани. Първо се пристъпва към смесена форма на образование - някои часове с класа, други - самостоятелно.
“В 5 клас към този момент се изнудва родителят детето да премине напълно на самостоятелна форма на образование ”, сподели тя в изявление за “Евроком ”.
Пред Свободна Европа Калоян Дамянов сподели, че децата със СОП в София са над 5 хиляди, а такива сигнали от родители са към 30-40 годишно.
Какво може да се промени
Родителите на “изгонени ” деца заобикалят да упрекват учителите, които отхвърлят да се занимават с децата им. Според тях е нужна смяна в наредбата, с цел да проработи на процедура.
Педагозите в всеобщите учебни заведения не са осведомени с потребностите и спецификите на децата с разнообразни нарушавания.
“Някъде ги посрещат с възторг и вършат старания за тях. Но в множеството случаи не желаят да се занимават, тъй като им е тежко, не са подготвени, не знаят какво да вършат ”, сподели Искра Влахова.
“Обучението на такива деца изисква смяна на методите на преподаване. Необходима е работа в дребни групи, в случай че щеш - и смяна на дизайна на класната стая ”, сподели Калоян Дамянов.
“Трябва да има и човек, който да е непрестанно с повреденото дете и да му оказва помощ. Така учителят може да работи умерено с другите деца ”, сподели тя.
Този човек е очакван в наредбата за приобщаващото обучение, той се споделя асистент на учителя, само че учебните заведения не са длъжни да го назначават. В документа е написано, че назначението му е при потребност, а съгласно Дамянов би трябвало да стане наложително.
Общо в България броят на асистент учителите е към 120 на фона на към 26 хиляди деца с увреждания.
В наредбата не е задоволително изяснено финансирането при назначението на асистент на учителя на щат, по тази причина и учебните заведения и детските градини си икономисват този разход.
Родителите също не разпознават потребността от асистент преподавател и функционалността му. “Те знаят единствено ресурсния преподавател и споделят, че часовете с него са малко. Защото си показват, че ресурсният преподавател ще бъде там от самото начало. Само че ресурсният преподавател има група, в нея има 7-8 деца и той би трябвало да бъде с всички тези деца по няколко часа ”, сподели Дамянов.
Той добави, че прекосяването в разнообразни форми на образование би трябвало да стане по-гъвкаво.
По думите му родителите нормално признават казуса и потребността от поддръжка, само че на по-късен стадий.
" Трябва наредбата да се промени по този начин, че детето да може да получава поддръжка макар нежеланието на родителя ", сподели Дамянов.
" Има общности, в които да признаеш, че детето ти има проблем, се приема като стигма. Това към този момент е обществен проблем ", сподели Дамянов.
Даниел е на 4 години и е аутист. Допреди година е посещавал всеобща общинска детска градина в София. Постепенно става нежелателен там и майка му е принудена да го отпише. Днес за него се грижат единствено експертите от Дневния център за деца с увреждания „ Слънчоглед ”. Даниел има шанс, тъй като за него има място в центъра. Майка му има още по-голям шанс, тъй като грижата за детето ѝ е целодневна и може да върви на работа.
Стотици други майки на деца със специфични просветителни потребности (СОП) обаче нямат този шанс. Те са принудени да отредят дните си на грижата за децата си, тъй като няма на кого да ги поверят.
От 2015 година в България е въведено така наречен приобщаващо обучение , което цели достъп до обучение на деца и възпитаници със СОП. На доктрина такова дете би трябвало да може да бъде признато във всяка детска градина и всяко учебно заведение. На процедура обаче не всички заведения действително одобряват такива деца. Или нямат предпочитание, или нямат запас.
Приобщаващото обучение е контролирано с министерска разпоредба, която всички наранени страни признават за добре написана. Учители, родители и експерти обаче са единомислещи, че тя не работи на процедура. Основният проблем в действителност не е в нея, а в просветителната система, която не е действително готова за децата със специфични потребности.
Колко са тези деца
От 2015 година с смяна в Закона за предучилищното и учебното обучение беше въведено така наречен приобщаващо обучение. Неговата цел е да интегрира и деца с увреждания в общата просветителната среда. Това са деца с физически увреждания, със сензорни увреждания (зрителни, слухови, моторни), с речеви нарушавания, с интелектуална непълнота. Такива деца, когато става дума за приобщаване, се назовават деца със СОП.
Предполагаемият брой на децата с увреждания и усложнения в развиването в България е към 32 хиляди . Този брой се получава като се съберат данните от Агенцията за обществено подкрепяне за броя на децата с над 50% увреждане, чиито фамилии получават финансова поддръжка, с данните на Националния център по публично здраве и разбори за броя на децата с под 50% увреждане. Предполага се обаче, че броят на децата с увреждания е повече, тъй като не всички имат сложена диагноза.
От 2017 година, с влизането в действие на наредбата за приобщаващото обучение, просветното министерство се зае да открива и връща в просветителната система отпадащите деца. Този механизъм обаче още не е стигнал до децата със СОП. По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) общо към 26 хиляди деца от тях вървят под някаква форма на детска градина или учебно заведение. Колко обаче са отвън учебно заведение, не може да каже, защото не се поддържа статистика за това.
По данни на детския фонд на Организация на обединените нации УНИЦЕФ приблизителният брой на децата с увреждания, които не посещават учебно заведение в България, е към 10 хиляди.
Какви са главните стъпки за приобщаване
Ако детето е с забележим проблем, да вземем за пример с увреждане на зрението или слуха, това е ясно още с постъпването в детската градина и родителят го декларира със съответните документи. В по-честите случаи обаче родителят не декларира специфична нужда на детето, тъй като на тази възраст тя не се вижда. Или той не я вижда. Това сподели пред Свободна Европа Калоян Дамянов , шеф на Регионален център за поддръжка на процеса на приобщаващото обучение в София-град.
“Дори да виждат нещо неправилно, родителите си мислят, че детето ще го израсте ”, сподели той.
Дори да виждат нещо неправилно, родителите си мислят, че детето ще го израсте.Калоян Дамянов
Калоян Дамянов е и народен координатор на Европейската организация за специфични просветителни потребности и приобщаващо обучение и ръководител на Националната асоциация на ресурсните учители.
По думите му нормално не родителите оповестяват за казуса, а той бива забелязан от учителките в детската градина.
Екип с присъединяване на психолог, логопед и ресурсен преподавател прави първата оценка на детето. Ако реши, че е със специфични потребности, следва втора оценка от външни експерти. След окончателната диагноза, на детето се обезпечава спомагателната поддръжка в детската градина или учебното заведение. Тоест, с него работят почасово ресурсен преподавател, логопед и психолог.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Всяка година се наблюдава развиването му и в случай че е належащо, се вършат промени. Например, броят на часовете да се усили с един или да се понижи с различен от експертите.
Може да премине и към друга форма на образование - смесено или самостоятелно. Учебната стратегия в този случай също е самостоятелна - да вземем за пример дете в четвърти клас да учи математика по учебник за първи клас. В края на всеки образователен период се наблюдава неговото ниво и се възнамерява идващият.
Как работят новите " помощни учебни заведения "
За децата с тежки увреждания или с предизвикателно държание са планувани така наречен центрове за поддръжка. Те замениха тогавашните помощни учебни заведения и на процедура извършват същата функционалност.
Центровете нямат статут на образователно заведение, само че всеки от тях работи с по няколко учебни заведения. Децата тук са възпитаници от въпросните учебни заведения, само че не учат по стратегиите им, а всеки самостоятелно.
Тези деца не могат да се изравнят с децата от всеобщите учебни заведения.Искра Влахова
" Групите деца са дребни и всяко получава самостоятелна грижа. Тези деца не могат да се изравнят с децата от всеобщите учебни заведения ", сподели пред Свободна Европа Искра Влахова , шеф на Дневния център за деца с увреждания „ Слънчоглед ” в София.
“Колкото и да приказваме за интеграция, невероятно е всички да бъдат интегрирани ”, сподели тя.
Именно подобен център посещава 4-годишният Даниел.
Решението на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за него е за 30% степен на увреждане, т.е. по-скоро леко. Даниел обаче е изпъден от 144 детска градина “ Ханс Кристиан Андерсен ” в София, която посещава от 2-годишен.
Как се гони дете
“Първият му диалект беше най-вече на британски. Имаше проблематична връзка, не може да се показва. Не се обръщаше на името си ”, описа майка му Яна Цветанова пред Свободна Европа за първите моменти, когато е забелязала нещо неправилно при развиването на сина й.
В детската градина се е закачал с децата и развалял дисциплината. Започват недоволства от учителките и от родители. Месеци по-късно Яна Цветанова е извикана от психоложката, която ѝ дава да подпише отчет от събралата се вътрешна комисия, че детето е със СОП.
Пише, че детето не може да се обслужва единствено. Това не е правилно.Яна Цветанова
“В отчета пишеше и, че детето не може да се обслужва единствено. Това не е правилно ”, сподели майката, която обаче въпреки всичко подписва документа под опасността, че психоложката ще се обади в Агенцията за протекция на детето.
Тогава е направен самостоятелен проект за поддръжка на Даниел, с него по 1-2 часа седмично в детската градина се занимават психолог, логопед и ресурсен преподавател. Започват обаче и непрекъснати позвънявания от учителките с молба към майката да си го прибере, тъй като киха или кашля.
“Вземам го - няма му нищо ”, сподели Яна. Тя се принуждава да напусне работа, а скоро - и детската градина.
Наскоро родители на деца с аутизъм се обърнаха към омбудсмана Диана Ковачева с недоволства за “грубо потъпкване на правата на децата им ”, откакто детски градини отхвърлят да ги одобряват.
" Центровете за деца с увреждания са толкоз хубави, за какво желаете да го записвате в градина ", е била запитана една майка.
Ковачева е изпратила сигнала до парламентралната комисия по образованието, която се чака скоро да прегледа поставените проблеми.
Антонина Кенова от фондация " Трайна Образователна Национална Инициатива - Т.О.Н.И " споделя, че в учебните заведения децата със СОП също не са мечтани. Първо се пристъпва към смесена форма на образование - някои часове с класа, други - самостоятелно.
“В 5 клас към този момент се изнудва родителят детето да премине напълно на самостоятелна форма на образование ”, сподели тя в изявление за “Евроком ”.
Пред Свободна Европа Калоян Дамянов сподели, че децата със СОП в София са над 5 хиляди, а такива сигнали от родители са към 30-40 годишно.
Какво може да се промени
Родителите на “изгонени ” деца заобикалят да упрекват учителите, които отхвърлят да се занимават с децата им. Според тях е нужна смяна в наредбата, с цел да проработи на процедура.
Педагозите в всеобщите учебни заведения не са осведомени с потребностите и спецификите на децата с разнообразни нарушавания.
“Някъде ги посрещат с възторг и вършат старания за тях. Но в множеството случаи не желаят да се занимават, тъй като им е тежко, не са подготвени, не знаят какво да вършат ”, сподели Искра Влахова.
“Обучението на такива деца изисква смяна на методите на преподаване. Необходима е работа в дребни групи, в случай че щеш - и смяна на дизайна на класната стая ”, сподели Калоян Дамянов.
“Трябва да има и човек, който да е непрестанно с повреденото дете и да му оказва помощ. Така учителят може да работи умерено с другите деца ”, сподели тя.
Този човек е очакван в наредбата за приобщаващото обучение, той се споделя асистент на учителя, само че учебните заведения не са длъжни да го назначават. В документа е написано, че назначението му е при потребност, а съгласно Дамянов би трябвало да стане наложително.
Общо в България броят на асистент учителите е към 120 на фона на към 26 хиляди деца с увреждания.
В наредбата не е задоволително изяснено финансирането при назначението на асистент на учителя на щат, по тази причина и учебните заведения и детските градини си икономисват този разход.
Родителите също не разпознават потребността от асистент преподавател и функционалността му. “Те знаят единствено ресурсния преподавател и споделят, че часовете с него са малко. Защото си показват, че ресурсният преподавател ще бъде там от самото начало. Само че ресурсният преподавател има група, в нея има 7-8 деца и той би трябвало да бъде с всички тези деца по няколко часа ”, сподели Дамянов.
Той добави, че прекосяването в разнообразни форми на образование би трябвало да стане по-гъвкаво.
По думите му родителите нормално признават казуса и потребността от поддръжка, само че на по-късен стадий.
" Трябва наредбата да се промени по този начин, че детето да може да получава поддръжка макар нежеланието на родителя ", сподели Дамянов.
" Има общности, в които да признаеш, че детето ти има проблем, се приема като стигма. Това към този момент е обществен проблем ", сподели Дамянов.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ