Знаят ли другите народи, не изпитали робство, какво значи дори и един робски ден?
Родината ни е една от най-старите европейски страни. Също по този начин в историята ни има както доста славни моменти, по този начин и също толкоз доста трагични интервали. В годините ние сме били хегемон на Балканите, от който всички са се страхували, само че и сме били рабски народ, който обаче непримиримо се е борил против душманите. Именно по тази причина през днешния ден към момента съществуваме като страна и като народ – поради битката за независимост, поради саможертвите на всички наши национални герои – както известните, по този начин и незнайните. Но знаят ли другите нации, не изпитали иго, какво значи даже и един рабски ден? Както споделят, за един обичай, 100 небити дават. Нашият народ знае по какъв начин да се бори и по какъв начин да оцелява. На 20 април 1876 година по остарял жанр (2 май по нов), Тодор Каблешков подписва Кървавото писмо в Копривщица, с което поставя началото на Априлското въстание.
Въстанието избухва и е потушено с невъобразима свирепост от поробителите. Именно това кара цяла Европа да обърне поглед към родината ни и в последна сметка да се стигне до Освобождението през 1878 година. Трябва да знаем историята си и да сме горди с това, което предшествениците ни са постигнали. Трябва да почитаме паметта им освен на датите на значимите събития, само че и през цялата година. Нека не забравяме предишното си, с цел да имаме бъдеще!
