На кой български град са символ копринените буби
Родината на копринената пеперуда е Китай, където от копринените влакна на пашкулите се тъкат фамозните китайски платове.
Тук копринената буба се отглежда от преди 4000 години. Постепенно развъждането на буби се обособява като особено занятие на знатните класи в рамките на Китайската империя. Изнасянето на буби или бубено семе се наказвало даже със гибел.
Бубеното семе попада на Балканите през V в., когато византийският император Юстиниан I отхвърля да заплаща на Китай за скъпата коприна, по тази причина изпраща персийски монаси, които би трябвало да откраднат тайната на коприната. Две години по-късно монасите се завръщат в Константинопол с ларви на копринена буба и семена от черничеви дървета, скрити в кухините на техните бамбукови бастуни.
Кой е “градът на коприната ” в България?
Отговорът се съдържа в самото име на града – “свила ” (коприна) – Свиленград. Исторически сведения разкриват, че в средата на XVII в. бубарството идва в Свиленград от Одрин и градът става прочут като огромен бубарски център. Писмени сведения от края на XVIII в. дават информация за положението на бубарството и копринарството в Свиленградския край. Основното условие за развиването на бубарството е развъждането на черничеви дървета, с които бубите се хранят. Условията в региона са удобни за развъждане на черници, което последователно трансформира бубарството в главен занаят.
Исторически данни свидетелстват за напредък на бубарството в региона от 1835 до 1865 година, който се дължи на провалите, нанесени от болест върху копринените буби в Италия и Франция.
Имената на града
Най-старото познато име на селището, зародило на хълма Хисарлъка, е Бурденис. Близо до актуалния град римляните порстроили крайпътните станции Рамис и Бурдипта. През 1529 година на река Марица е издигнат мост, представляващ неповторимо за времето си оборудване. Днес мостът свързва двете елементи на Свиленград и е измежду най-забележителните архитектурни монументи в цяа Югоизточна Европа от интервала на османското господство. Около моста зародило ново серище – Мустафа паша, трансформирало се в град през втората половина на XVI в.
Възрожденският преподавател Петър Станчов предлага града да се споделя Свиленград през 1874 година Градът стартира да се назовава по този начин едвам през 1913 година
Разцвет на бубарството през XX в.
Постепенно по поречието на Марица се засаждат хиляди черничеви дървета. В началото на XX в. първите греньори (производители на бубено семе) отпътуват на образование в Бурса. Натрупват солидни познания и стартират да създават скъпо бубено семе, с което доставят целия регион. В продължение на десетилетия огромна част от създадената в Свиленград висококачествена коприна се изнася и предлага на огромните пазари в Одрин, Истанбул и Солун. Едрите търговци изнасят коприна и на италианския пазар.
Началото на организирането на локалните производители е сложено от 44 бубари, които през декември 1921 година основават Общо кооперативно съдружие на бубохранителите “Коприна ”.
През 1932 година в града се създава 25% от коприната на България. Интересът към бубохраненето се засилил, вследствие на обстоятелството, че от 1935 година Българската земеделска и кооперативна банка изкупувала създаваните в страната пашкули.
Макар производството на коприна се модернизира, домашното извличане ставало по доста първичен метод, следвайки античния опит в свилоточенето. През 1990 година България е преди всичко в Европа и на осмо в света по произвеждане на естествена коприна на глава от популацията.
Исторически музей на Свиленград
Днес в Историческия музей на Свиленград могат да се видят първият ръчно щампован копринен плат, дело на пловдивски преподавател по изобразяване, ръчно тъкани копринени платове, както и тоалети от Левка и Мезек. Сред най-старите експонирани рокли има такава, която е принадлежала на жена от кв. Капитан Петко челник, за която тя сама е отгледала бубите, изтъкала е копринената нишка и е ушила дрехата.
В музея може да се види също реставрирана машина за свилоточене при домашни условия, шкаф за филтриране на пашкули, разнообразни непокътнати ръчно тъкани жакети, панталони, завеси, покривки, образци от платове.
pochivka.blitz.bg
