31-г. благоевградчанин, осиновен във Франция, търси биологичната си майка СНИМКИ
Родено в Благоевград момче, осиновено във Франция, през вчерашния ден реши да употребява силата на обществените медии, с цел да открие майка си. Васил Тодоров Христов, чието френско име е Жулиен Сервел, е роден на 10 март 1989 година, а съгласно документите, с които разполага, биологичната му майка е Росица Тодорова и е родена на 7 октомври 1966 година, написа струма.бг.
Спомени от Благоевград Васко няма никакви, само че има цяла директория с писмени доказателства за българския си генезис и даже с вестникарска отрезка, която ни изпрати. Статията за него е под заглавие „ Циганче стана французин против 80 000 лева.” и в нея се разказва по какъв начин 4-годишният Васко от вкъщи в с. Петрово е отлетял за Бордо, осиновен от френския рекламен сътрудник Жан и здравната сестра Бриджит.
Двамата осиновители изчакали дъщеричката им да навърши 7 година и подали документи за осиновяване във френското посолство в София.
Причината да се насочат към нашата страна била турне на Силви Вартан в България, след което тя споделила във френските медии какъв брой доста български деца има у нас в сиропиталищата и какъв брой мъчно живеят те.
Сем. Сервел в действителност се оказват първото западноевропейско семейство, осиновило дете от вкъщи в санданското с. Петрово, а заглавието на обявата засяга държавната такса, която те трябвало да платят за осиновяването.
Васко-Жулиен описа, че от осиновителите си знае по какъв начин до 4-годишната възраст е бил прехвърлян в 4 български обществени дома, в това число и в София, преди да се озове в Петрово.
„ Живея във Франция, в град По, който през 16-и век е бил столица на кралете на Навара и тук е живял Анри IV – описа Васко. – Не знам нищо за майка ми с изключение на това, което написа в българското решение за осиновяването ми, френското решение и в няколко писма. Тези писма са писани от юрист Радослав Пехливанов от София, който е оказал помощ на моите родители да ме вземат, само че съгласно моите проучвания той за жалост към този момент не е жив ", споделя той.
"Имам фотоси на деца в дома в Петрово, само че те са от 1997 година и аз не съм на тях. Мисля обаче, че един от възпитателите тогава – този от фотографията, би могъл да ми каже нещо за майка ми”, прибавя младият мъж.
Васил твърди, че търси биологичната си майка, тъй като желае да знае по какви аргументи го е изоставила и да разбере дали има в България братя и сестри.
„ Просто би трябвало да знам дали ме помни и дали е съгласна да приказва с мен”, споделя младият мъж. Той е уверен, че дължи истината за произхода си на своите деца, които са 4.
По спомените му този мъж е бил педагог в с. Петрово през 1993 година, когато е бил осиновен
Спомени от Благоевград Васко няма никакви, само че има цяла директория с писмени доказателства за българския си генезис и даже с вестникарска отрезка, която ни изпрати. Статията за него е под заглавие „ Циганче стана французин против 80 000 лева.” и в нея се разказва по какъв начин 4-годишният Васко от вкъщи в с. Петрово е отлетял за Бордо, осиновен от френския рекламен сътрудник Жан и здравната сестра Бриджит.
Двамата осиновители изчакали дъщеричката им да навърши 7 година и подали документи за осиновяване във френското посолство в София.
Причината да се насочат към нашата страна била турне на Силви Вартан в България, след което тя споделила във френските медии какъв брой доста български деца има у нас в сиропиталищата и какъв брой мъчно живеят те.
Сем. Сервел в действителност се оказват първото западноевропейско семейство, осиновило дете от вкъщи в санданското с. Петрово, а заглавието на обявата засяга държавната такса, която те трябвало да платят за осиновяването.
Васко-Жулиен описа, че от осиновителите си знае по какъв начин до 4-годишната възраст е бил прехвърлян в 4 български обществени дома, в това число и в София, преди да се озове в Петрово.
„ Живея във Франция, в град По, който през 16-и век е бил столица на кралете на Навара и тук е живял Анри IV – описа Васко. – Не знам нищо за майка ми с изключение на това, което написа в българското решение за осиновяването ми, френското решение и в няколко писма. Тези писма са писани от юрист Радослав Пехливанов от София, който е оказал помощ на моите родители да ме вземат, само че съгласно моите проучвания той за жалост към този момент не е жив ", споделя той.
"Имам фотоси на деца в дома в Петрово, само че те са от 1997 година и аз не съм на тях. Мисля обаче, че един от възпитателите тогава – този от фотографията, би могъл да ми каже нещо за майка ми”, прибавя младият мъж.
Васил твърди, че търси биологичната си майка, тъй като желае да знае по какви аргументи го е изоставила и да разбере дали има в България братя и сестри.
„ Просто би трябвало да знам дали ме помни и дали е съгласна да приказва с мен”, споделя младият мъж. Той е уверен, че дължи истината за произхода си на своите деца, които са 4.
По спомените му този мъж е бил педагог в с. Петрово през 1993 година, когато е бил осиновен
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ