Съществува ли Металната библиотека?
Роденият в Унгария, Ануш Хуан Мориц е аржентински бизнесмен, колекционер и етнолог на тайнствени обстоятелства. Ануш прекарва огромна част от живота си в Южна Америка. 1965 година е съдбоносна за него, тъй като това е годината, в която намира разклонена система от подземни връзки с невъобразима античност. През 1969 година, предприемачът среща света с откритието си.
Изследователят твърди, че голямата мрежа от подземни пътища и тунели се разгръща на хиляди километри, като минава освен около Аржентина, само че и през територията на Перу и Еквадор. Тунелите приключват с големи подземни зали. Вглеждайки се можете да видите, че стените на тунелите са полирани и гладки, а таваните – плоски и равни, като че ли са покрити с глазура.
Мориц остава очарован, когато в една от галериите попада на двадесеткилограмови книги, които на всяка страница имат гравирани или щамповани мистериозни знаци. Книгите са направени от тънки железни листове с размери 96х48 см, познати като плакети. Най-вероятната догадка, която може да ви хрумне е, чу това е библиотека на антична цивилизация. Ако е по този начин то Хуан Мориц и сътрудниците му откриватели Петронио Харамило, Стенли Хол и световноизвестният Ерих декор Деникен най-вероятно ще ви поддържат.
Като всяка доктрина, и тази има и други версии. Например, че мистериозните знаци в металните книги са антични пророчества на инките или останки от необятните знания на извънземни, които в миналото са посетили нашата планета. Покрай галериите пораждат и други въпроси. В центъра на библиотеката са открити сходства на маса и столове към нея, които са направени от незнаен материал – не е нито нормалното дърво, нито камък или метал. Материалът е по-близък до керамика или някои от актуалните композитни материали. Най-често композитите се употребяват в космонавтиката и авиацията поради високата си резистентност на високи температури и издръжливост. Така поражда въпросът допустимо ли е преди хиляди години да са съществували сходни материали?
В подземията са открити и доста златни фигурки на животни – слонове, маймуни, крокодили, ягуари, бизони, които са ситуирани около стените на проходите и залите. На пода на тунелите пък са открити многочислени забавни рисунки. На една от тях се вижда реещ се над планетата човек. Може би за сферичната форма на Земята се е знаело доста преди да възникне космонавтиката? На пода на тунела е открита и рисунка на изкопаем гущер, който прилича динозавър. Рисунката е от към IV – IХ хилядолетие пр.н.е, тъй че дали динозаврите са обитавали Земята преди 65 и повече милиона години или това е още една интрига?
Една от гравираните рисунки на пода е на фигура с правоъгълно тяло и кръгла глава, ситуирана върху кълбо-глобус. Фигурата е разположила в „ ръцете ” си Луната и Слънцето. Друга фигура е по този начин нареченият „ смешник ” или „ водач ”, която носи шлем с наушници на главата си, а на ръцете си има ръкавици. Проводниците към костюма изцяло утвърждават теорията, че това е някакъв тип скафандър.
Уникалното строителство на тунелите също буди мистерия. Дори през днешния ден няма сходни технологии за подземно строителство. Да сте чували за някой, който е съумял да пробие гранитните планински канари в съвършено равни тунели с полирани стени, преплитащи се като великански под земята мегаполис? Не? Затова и на дневен ред идва теорията, че това великолепие е реализирано благодарение на извънземна технология.
Хуан Мориц е автентичен академик – съгласно него унгарските корени са в основата на всяка една съществуваща цивилизация. След другарство с индианците, даже стига до извода, че те схващат цели изречения на маджарски език задоволително приемливо.
За да удостовери откритието си, Мориц кани самостоятелен откривател, на който демонстрира фотографии на тунелите. През 1972 година Хуан Мориц се среща с Ерих декор Деникен с цел да му покаже входа към пещерните лабиринти, водещи до огромна подземна зала. Въпреки всичко, Деникен видял единствено тунелите, само че не и фамозната железна библиотека, за чието битие твърди Мориц. За усещанията си Деникен приказва в своя бестселър „ Златото на боговете ”: Там той написа следното: „ Безспорно, не става дума за естествени формирания: подземните коридори завиват строго под прав ъгъл – те са ту необятни, ту тесни, само че стените на всички места са гладки, като шлифовани. Таваните са идеално равни и като че ли покрити с лак ”.
И внезапно като че ли нещо се случва – ненадейно в изявление пред немските издания „ Щерн ” и „ Шпигел ”, Януш Хуан Мориц изрично отхвърля в миналото да е бил в пещерите с Ерих декор Деникен. Всички се усъмняват в швейцареца, всеобщото мнение е, че той просто е излъгал за невероятните обстоятелства, които потвърждават наличието на антични астронавти на Земята. Единственото, което не се връзва е за какво Фон Деникен е оставил координати за връзка с Хуан Мориц в случай че в действителност е изфабрикувал всичко?
Отношенията сред двамата ескалират, само че това става причина Мориц да събира от ден на ден фенове – като американецът Стенли Хол. Двамата вземат решение да създадат експедиция в региона на Куева де лос Тейос, където е ситуиран входът към подземието с металната библиотека. За задачата обаче се постанова да открият някой прочут, който да оглави експедицията.
Това е американецът с шотландски корени – астронавтът Нийл Армстронг. Заради военната хунта ръководеща в Еквадор, в експедицията се сплотяват еквадорската и английската войска, която да поддържа участващите в изследването геолози, ботаници и други експерти. Говори се, че даже принц Чарлз ще взе участие в експедицията, само че най-после шотландският фактор надвива.
На 3 август 1976 година Нийл Армстронг още веднъж попада в историята със стъпването си в античната тунелна система. За жал металната библиотека не е открита. За сметка на това учените вършат нещо удивително – каталогизират 400 непознати до момента разновидности на растения и откриват погребална стая с заравяне, от 1500 г.пр.н.е.
След гибелта на Януш Хуан Мориц през 1991 г, съидейниците му не престават да търсят загадъчната библиотека. Граф Пино Турола твърди, че металната библиотека е нужното доказателство, което да накара хората да повярват в пророчествата на Едгар Кейси.
Усилията на Стенли Хол да разбере местонахождението на пещерата с библиотеката от Петронио Харамило остават без резултат, тъй като Харамило умира през 1998 година. Стен Грист от своя страна се вживява като новия Индиана Джоунс, който мисли, че входът към въпросната пещера се намира под водата и таи вяра да провежда лична експедиция в региона Куева де лос Тейос.
Тайната на библиотеката към момента остава неразкрита, само че съществуването и се подхранва от артефактите, събрани от отец Креспи. Той е духовник, мисионер, живеещ в Еквадор. Като признателност за неговата работа, локалните индианци постоянно му подаряват всякакви предмети. На въпросите му от кое място са ги взели дават отговор, че са ги намерили в подземни пещери в джунглите.
Дали в миналото ще бъде открита Металната библиотека? И в случай че я открият, дали ще я създадат притежание на всички? Предстои да разберем.
Автор: Божидара Иванова
