„Радостна“ новина за взетия за пушечно месо Любо, смъртната му „присъда“ се отлага, защото е с 40,5 °C
Роденият в Сандански българин отишъл преди войната в Украйна, с цел да се грижи за болната си баба и го взели от улицата, като му споделили, че би трябвало да почине за родината си
Синът ми е почтен, само че е наказан на гибел. Това сподели пред Мартин Карбовски бащата на Любомир Киров от Сандански, който в първия ден на септември е бил похитен в Одеса, с цел да се бие за независимостта на Украйна.
„ Не е наказан в дословния, а в преносния смисъл. Само се чака да се извърши „ присъдата “, т.е. да го изпратят на предната линия на фронта “, добави мъжът и прикани българите за поддръжка, само че ги предизвести, че в нета може да се появят измамници, които да събират пари за освобождението на сина му.
„ Не се набират пари за моя наследник. Пари за откуп не са нужни “, акцентира той.
„ Хората да не изпращат никакви средства! Има само потребност от поддръжка, която може да бъде изразена с присъединение към петицията във Facebook “, посочи бащата на Любомир.
Той посочи, че даже в украинските документи за идентичност на момчето ясно е написано, че е роден в България. Това обаче не пречи на чиновниците от злокобната ТЦК (б.а. цнтърът за готовност - Територіальний центр комплектування та соціальної підтримки), да го вземат от улицата, с цел да служи във Въоръжените сили на Украйна.
„ България няма конвенция с Украйна за двойно поданство. Моето единодушие не е търсено, което съгласно интернационалните правила е нарушаване. Как може да го сменят? Нашата страна не е я имат да такава ли? “, попита обезвереният татко.
Той показа, че се е разделил с майката на сина си и на 7-годишна възраст тя го завела в Украйна. Когато момчето навършило 18 години обаче, се прибрало в България, с цел да живее в родния си Сандански.
„ Той се роди в България, само че на 7 години се разделихме. Дотогава имахме единствено българско поданство, само че в следствие майка му е била принудена да му присвои украинско, тъй като й споделят, че няма да го запишат в учебно заведение “, споделя татко му.
„ Тук има брат и сестра. Той стартира работа в България, само че украинската му баба получи тежък инсулт и нямаше кой да се грижи за нея. Майка му го помоли и се прибра в Украйна, с цел да е болногледач. Там го свари войната “, прецизира той.
В деня на отвличането Любо излиза на открито да подиша чист въздух, откакто майка му го е сменила, да се грижи за старата жена. Казал, че след 10 минути ще се върне. След като не се прибира, майка му излиза, само че не го намира пред дома им. Опитала са да се свърже с него по телефонът, само че апаратът към този момент е изключен и се досеща какво се случва, тъй като такива отвличания там са процедура, удостоверява някогашният й брачен партньор. Това се случва в самия град Одеса, прибавя той.
„ Тя отива до постройката на ТЦК и стартират да ми звънят с чичо му и братовчедка му по едно и също време. Все още не си бях лежащ. Веднага си помислих най-лошото, тъй като няма по какъв начин в среднощ да ме търсят за нещо хубаво. През мозъка ми мина, че може да ги е блъснала ракета. Слава Богу, че не е това, само че и случилото се не е положително! “, споделя мъжът.
„ Човекът, който го е мобилизирал, споделил да не си мисли, че дипломати ще го спасят, че той трябвало да почине за родината си. В неговият паспорт обаче написа, че е роден в България. Тези хора не знаят какво значи думата татковина “, разяснява той.
Служителят от центъра за готовност се озлобил доста и го изпратил в Николаев, само че командирът на бойната част вижда, че е с доста тежко строшаване на дясната ръка и го върнал назад.
Момчето е приключило строителен колеж и е работило в строителството до момента в който живеело с татко си в Сандански. „ Строителна преса му смаза ръката. Имам рентгенови фотоси “, споделя той.
„ Не може да си употребява ръката. Инвалидизиран е изцяло. Абсолютно неспособен е за военна работа “, твърди той.
„ Командирът от бойният център в Николаев го връща и пита за какво го изпращат, като не може да води война. Насочват го към различен отряд във Виницка област. Там се случва същото. Третият път го пращат доста покрай фронта – Кировградска област (б.а. прилежаща на Днепропетровска, където се водят сега бойни действия).
„ Там, където са го изпратили, се води наказателна част, в която назовават бойците смъртници. Подготвят ги за това, което ги чака. За наставление ги изпращат на предна линия в най-тежките сектори на фронта. Българи и украинци, които живеят там, ми споделиха, че там, където ще го изпратят, продължителността на живота е от няколко часа до две седмици, в случай че е доста огромен късметлия “, споделя бащата на (не)осъдения на гибел българин.
„ Това ще се случи доста скоро, в случай че не се намерят държавни мъже в неговата татковина, които с един телефон може да го спасят. Ние толкоз доста оказваме помощ на Украйна, приехме хиляди бежанци. Има няколко индивида в България, които имат телефона на Володимир Зеленски и могат да му кажат, че синът ми е неработоспособен и български жител “, акцентира той.
Момчето е и с болно сърце. Преди няколко дни командирите го предиздвикали да сиа поставили бронежилетка и то се задушило.
„ Парадокс е да се веселя за такова нещо, само че се веселя. От нощес има една радостна вест. Майка му ми се обади и ми показа, че са го закарали в болница, тъй като е с 40,5 градуса температура с двустранна бронхопневмония и не може да диша. Агонизирал е, след което са го изпратили в лечебно заведение “, споделя бащата.
„ Това удължава живота му. Ако беше здрав, всеки миг можеше да го изпратят на фронта “, прибавя той.
„ България има решение да не взе участие със свои бойци в тази война. Нали непрекъснато повтарят да са спокойни за това хората. Моето момче е българин. Защо не го върнат назад “, пита той.
„ Преди да го отвлекат, ми беше препоръчан вид да мине през зелена граница, само че е рисковано и го отхвърлих. Чакаме по-добри времена и да се върне, откакто се вдигне възбраната за мъже от 20 до 60 години за пътешестване в чужбина “, сподели още той.
Може да подкрепите Любомир Киров от Сандански, похитен от украинското ТЦК, отсам:
Синът ми е почтен, само че е наказан на гибел. Това сподели пред Мартин Карбовски бащата на Любомир Киров от Сандански, който в първия ден на септември е бил похитен в Одеса, с цел да се бие за независимостта на Украйна.
„ Не е наказан в дословния, а в преносния смисъл. Само се чака да се извърши „ присъдата “, т.е. да го изпратят на предната линия на фронта “, добави мъжът и прикани българите за поддръжка, само че ги предизвести, че в нета може да се появят измамници, които да събират пари за освобождението на сина му.
„ Не се набират пари за моя наследник. Пари за откуп не са нужни “, акцентира той.
„ Хората да не изпращат никакви средства! Има само потребност от поддръжка, която може да бъде изразена с присъединение към петицията във Facebook “, посочи бащата на Любомир.
Той посочи, че даже в украинските документи за идентичност на момчето ясно е написано, че е роден в България. Това обаче не пречи на чиновниците от злокобната ТЦК (б.а. цнтърът за готовност - Територіальний центр комплектування та соціальної підтримки), да го вземат от улицата, с цел да служи във Въоръжените сили на Украйна.
„ България няма конвенция с Украйна за двойно поданство. Моето единодушие не е търсено, което съгласно интернационалните правила е нарушаване. Как може да го сменят? Нашата страна не е я имат да такава ли? “, попита обезвереният татко.
Той показа, че се е разделил с майката на сина си и на 7-годишна възраст тя го завела в Украйна. Когато момчето навършило 18 години обаче, се прибрало в България, с цел да живее в родния си Сандански.
„ Той се роди в България, само че на 7 години се разделихме. Дотогава имахме единствено българско поданство, само че в следствие майка му е била принудена да му присвои украинско, тъй като й споделят, че няма да го запишат в учебно заведение “, споделя татко му.
„ Тук има брат и сестра. Той стартира работа в България, само че украинската му баба получи тежък инсулт и нямаше кой да се грижи за нея. Майка му го помоли и се прибра в Украйна, с цел да е болногледач. Там го свари войната “, прецизира той.
В деня на отвличането Любо излиза на открито да подиша чист въздух, откакто майка му го е сменила, да се грижи за старата жена. Казал, че след 10 минути ще се върне. След като не се прибира, майка му излиза, само че не го намира пред дома им. Опитала са да се свърже с него по телефонът, само че апаратът към този момент е изключен и се досеща какво се случва, тъй като такива отвличания там са процедура, удостоверява някогашният й брачен партньор. Това се случва в самия град Одеса, прибавя той.
„ Тя отива до постройката на ТЦК и стартират да ми звънят с чичо му и братовчедка му по едно и също време. Все още не си бях лежащ. Веднага си помислих най-лошото, тъй като няма по какъв начин в среднощ да ме търсят за нещо хубаво. През мозъка ми мина, че може да ги е блъснала ракета. Слава Богу, че не е това, само че и случилото се не е положително! “, споделя мъжът.
„ Човекът, който го е мобилизирал, споделил да не си мисли, че дипломати ще го спасят, че той трябвало да почине за родината си. В неговият паспорт обаче написа, че е роден в България. Тези хора не знаят какво значи думата татковина “, разяснява той.
Служителят от центъра за готовност се озлобил доста и го изпратил в Николаев, само че командирът на бойната част вижда, че е с доста тежко строшаване на дясната ръка и го върнал назад.
Момчето е приключило строителен колеж и е работило в строителството до момента в който живеело с татко си в Сандански. „ Строителна преса му смаза ръката. Имам рентгенови фотоси “, споделя той.
„ Не може да си употребява ръката. Инвалидизиран е изцяло. Абсолютно неспособен е за военна работа “, твърди той.
„ Командирът от бойният център в Николаев го връща и пита за какво го изпращат, като не може да води война. Насочват го към различен отряд във Виницка област. Там се случва същото. Третият път го пращат доста покрай фронта – Кировградска област (б.а. прилежаща на Днепропетровска, където се водят сега бойни действия).
„ Там, където са го изпратили, се води наказателна част, в която назовават бойците смъртници. Подготвят ги за това, което ги чака. За наставление ги изпращат на предна линия в най-тежките сектори на фронта. Българи и украинци, които живеят там, ми споделиха, че там, където ще го изпратят, продължителността на живота е от няколко часа до две седмици, в случай че е доста огромен късметлия “, споделя бащата на (не)осъдения на гибел българин.
„ Това ще се случи доста скоро, в случай че не се намерят държавни мъже в неговата татковина, които с един телефон може да го спасят. Ние толкоз доста оказваме помощ на Украйна, приехме хиляди бежанци. Има няколко индивида в България, които имат телефона на Володимир Зеленски и могат да му кажат, че синът ми е неработоспособен и български жител “, акцентира той.
Момчето е и с болно сърце. Преди няколко дни командирите го предиздвикали да сиа поставили бронежилетка и то се задушило.
„ Парадокс е да се веселя за такова нещо, само че се веселя. От нощес има една радостна вест. Майка му ми се обади и ми показа, че са го закарали в болница, тъй като е с 40,5 градуса температура с двустранна бронхопневмония и не може да диша. Агонизирал е, след което са го изпратили в лечебно заведение “, споделя бащата.
„ Това удължава живота му. Ако беше здрав, всеки миг можеше да го изпратят на фронта “, прибавя той.
„ България има решение да не взе участие със свои бойци в тази война. Нали непрекъснато повтарят да са спокойни за това хората. Моето момче е българин. Защо не го върнат назад “, пита той.
„ Преди да го отвлекат, ми беше препоръчан вид да мине през зелена граница, само че е рисковано и го отхвърлих. Чакаме по-добри времена и да се върне, откакто се вдигне възбраната за мъже от 20 до 60 години за пътешестване в чужбина “, сподели още той.
Може да подкрепите Любомир Киров от Сандански, похитен от украинското ТЦК, отсам:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ