Искрен Красимиров представи в Мездра книгата си „Да запалиш България: самозванци, жертви, свободоносци“
Роденият в Мездра историк, публицист, режисьор, оператор и артист Искрен Красимиров показа в родния си град четвъртата книга от своята публицистична поредност за българските национални герои* - „ Да запалиш България: самозванци, жертви, свободоносци “ (София, 2026 г.), която е отдадена на 150-ата годишнина от Априлското въстание през 1876 година
Събитието се състоя в Конферентната зала на НЧ „ Просвета 1925 “.
Премиерата почетоха близки и другари на създателя, който е лекар по кинознание и киноизкуство (Нов български университет) и магистър по история (СУ „ Св. Климент Охридски “), представители на Община Мездра и на градското читалище, учители, литератори, фенове на историята. Сред тях бяха родителите му Илиана Минковска - редактор и Красимир Стефанов - съветник на книгата.
" Това проучване си слага за цел посредством неразказвани или гузно премълчавани сюжети да покаже, че „ всеобщ революционен възторг “ неуместно е липсвал измежду християнското население по тогавашните български земи, изтърпяващи петвековно непознато робство, споделя в предговора на книгата Искрен Красимиров. Че тежката задача да се възпламени България, а реките й да потекат кървави, е извършил единствено един водач - копривщенецът Гаврил Хлътев, приел непознатото име Бенковски.
(…) В тази книга ще стане дума за неща, които мнозина знаят, само че малко на брой се осмеляват да кажат. Най-вече, тъй като националното ни самочувствие е приучено да се усеща удобно, единствено когато историческото ни минало е пренаселено с левент до юнака. Но всяко национално самочувствие би трябвало и да е задоволително мощно, че да не се срине, когато отсреща му лъсне действителността такава, каквато е непокътната в документите и в спомените на участниците и съвременниците на историческите събития. И няма нищо лошаво, както би споделил Левски. Ако можеше… "
" Да посегнеш към перото, с цел да пишеш за исторически събития и персони от епохата на Априлското въстание, за дъвкани и предъвкани, разплитани и разнищвани 150 години дейности и бездействия; и в това време да разчиташ на необятна читателска публика, значи, че след задълбочени изследвания си подготвен да кажеш нещо друго, отбелязва във въведението към „ Да запалиш България “ историкът и откривател доктор Васил Костов от департамент „ История “ на Нов български университет.
(…) Тук иде тирада за книгата „ Да запалиш България “ от доктор Искрен Красимиров, който смело поглежда през нов ракурс един общоизвестен, осмислен и спретнат от българската историография, възпят от поезията, родил стотици проучвания, обичан на генерации публицисти исторически дискурс.
(…) Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си следващата книга… на Искрен Красимиров, млад, надарен и тъй като това е четвъртата му книга, бих добавил - и одобрен публицист. Книгата несъмнено е актуален принос към българската историография, вкарва ни в размишления и ни кара да си сложим доста въпроси. "
„ Докато четях източниците на информация по априлските събития, написа в умозаключение Искрен Красимиров, се убедих, че за този незабравим миг от българската история може да се написа по два метода. Може да се написа с езика на формалната историческа просвета, откъдето приижда цунамито на всеобщия подвиг, революционната екзалтираност, великите персонални и групови подвизи и впрочем реквизити на пропагандата. Може да се написа и с езика на участниците в събитията, които изливат спомените си с тихата наслада и ведрина на индивида, претърпял смъртен боязън и смут, само че оживял все пак.
И когато пишещият тези редове успяваше да откъсне парче от стоманената ризница на историята, изкована от брънките и плочките на научния терминологичен инструментариум, в отворилите се дупки се показваше шареното, закърпено с наедрял брод съществуване на довчерашните революционери, ратници, комити, даскали, търговци и всевъзможен различен народ, съумял да изгази цялостен из героизма и трагизма на епохата. И измежду тези исторически кръпки ще забележим любопитни картинки, които не можаха да намерят своето място измежду изложеното дотук. “
(…) Като народ ние не пропущаме да се преклоним пред жертвите, смислени и безсмислени, на олтара на свободата на България. Но тук желая да отдадем заслуженото и на оживелите, избягалите, избавилите се, които имаха куража да се върнат в сринатото до основи село и да стартират живота си още веднъж, да запретнат ръкави и да вдигнат отново опожарения си дом, да изпишат още един път разстреляните очи на светците по порутените стени на храмовете, превърнати в последна цитадела за още няколко минути живот… Този спокоен героизъм на оживелите, които от време на време загатваме с упрек, тъй като са хартѝсали на този свят, също заслужава нашата респект.`
„ Скъпи мои, довечера беше премиерата на книгата ми „ Да запалиш България “ в родния ми град Мездра!, показа в обществените мрежи след представянето Искрен Красимиров. Пълна зала, доста мои някогашни сътрудници, някогашни мои учители, ръководители, другари! Имаше доста обятия, усмивки, сълзи! Благодаря Ви, мездренци! Обичам Ви! Завинаги! “
* Останалите три книги от поредицата, издадени до момента, са: „ Да убиеш Ботев. Мистерии, мемоари, неистини. “ (2022), „ Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари. “ (2023) и „ Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън воин. “ (2024).
Събитието се състоя в Конферентната зала на НЧ „ Просвета 1925 “.
Премиерата почетоха близки и другари на създателя, който е лекар по кинознание и киноизкуство (Нов български университет) и магистър по история (СУ „ Св. Климент Охридски “), представители на Община Мездра и на градското читалище, учители, литератори, фенове на историята. Сред тях бяха родителите му Илиана Минковска - редактор и Красимир Стефанов - съветник на книгата.
" Това проучване си слага за цел посредством неразказвани или гузно премълчавани сюжети да покаже, че „ всеобщ революционен възторг “ неуместно е липсвал измежду християнското население по тогавашните български земи, изтърпяващи петвековно непознато робство, споделя в предговора на книгата Искрен Красимиров. Че тежката задача да се възпламени България, а реките й да потекат кървави, е извършил единствено един водач - копривщенецът Гаврил Хлътев, приел непознатото име Бенковски.
(…) В тази книга ще стане дума за неща, които мнозина знаят, само че малко на брой се осмеляват да кажат. Най-вече, тъй като националното ни самочувствие е приучено да се усеща удобно, единствено когато историческото ни минало е пренаселено с левент до юнака. Но всяко национално самочувствие би трябвало и да е задоволително мощно, че да не се срине, когато отсреща му лъсне действителността такава, каквато е непокътната в документите и в спомените на участниците и съвременниците на историческите събития. И няма нищо лошаво, както би споделил Левски. Ако можеше… "
" Да посегнеш към перото, с цел да пишеш за исторически събития и персони от епохата на Априлското въстание, за дъвкани и предъвкани, разплитани и разнищвани 150 години дейности и бездействия; и в това време да разчиташ на необятна читателска публика, значи, че след задълбочени изследвания си подготвен да кажеш нещо друго, отбелязва във въведението към „ Да запалиш България “ историкът и откривател доктор Васил Костов от департамент „ История “ на Нов български университет.
(…) Тук иде тирада за книгата „ Да запалиш България “ от доктор Искрен Красимиров, който смело поглежда през нов ракурс един общоизвестен, осмислен и спретнат от българската историография, възпят от поезията, родил стотици проучвания, обичан на генерации публицисти исторически дискурс.
(…) Уважаеми читателю, ти държиш в ръцете си следващата книга… на Искрен Красимиров, млад, надарен и тъй като това е четвъртата му книга, бих добавил - и одобрен публицист. Книгата несъмнено е актуален принос към българската историография, вкарва ни в размишления и ни кара да си сложим доста въпроси. "
„ Докато четях източниците на информация по априлските събития, написа в умозаключение Искрен Красимиров, се убедих, че за този незабравим миг от българската история може да се написа по два метода. Може да се написа с езика на формалната историческа просвета, откъдето приижда цунамито на всеобщия подвиг, революционната екзалтираност, великите персонални и групови подвизи и впрочем реквизити на пропагандата. Може да се написа и с езика на участниците в събитията, които изливат спомените си с тихата наслада и ведрина на индивида, претърпял смъртен боязън и смут, само че оживял все пак.
И когато пишещият тези редове успяваше да откъсне парче от стоманената ризница на историята, изкована от брънките и плочките на научния терминологичен инструментариум, в отворилите се дупки се показваше шареното, закърпено с наедрял брод съществуване на довчерашните революционери, ратници, комити, даскали, търговци и всевъзможен различен народ, съумял да изгази цялостен из героизма и трагизма на епохата. И измежду тези исторически кръпки ще забележим любопитни картинки, които не можаха да намерят своето място измежду изложеното дотук. “
(…) Като народ ние не пропущаме да се преклоним пред жертвите, смислени и безсмислени, на олтара на свободата на България. Но тук желая да отдадем заслуженото и на оживелите, избягалите, избавилите се, които имаха куража да се върнат в сринатото до основи село и да стартират живота си още веднъж, да запретнат ръкави и да вдигнат отново опожарения си дом, да изпишат още един път разстреляните очи на светците по порутените стени на храмовете, превърнати в последна цитадела за още няколко минути живот… Този спокоен героизъм на оживелите, които от време на време загатваме с упрек, тъй като са хартѝсали на този свят, също заслужава нашата респект.`
„ Скъпи мои, довечера беше премиерата на книгата ми „ Да запалиш България “ в родния ми град Мездра!, показа в обществените мрежи след представянето Искрен Красимиров. Пълна зала, доста мои някогашни сътрудници, някогашни мои учители, ръководители, другари! Имаше доста обятия, усмивки, сълзи! Благодаря Ви, мездренци! Обичам Ви! Завинаги! “
* Останалите три книги от поредицата, издадени до момента, са: „ Да убиеш Ботев. Мистерии, мемоари, неистини. “ (2022), „ Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари. “ (2023) и „ Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън воин. “ (2024).
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ