Роденият в Италия Райнхолд Меснер е първият човек, изкачил самостоятелно

Роденият в Италия Райнхолд Меснер е първият човек, изкачил независимо връх Еверест без кислороден уред, и първият планинар в света, покорил всичките 14 осемхилядници. Автор е на 63 книги, доста от които са преведени на непознати езици.

Меснер е човек, който обича да изследва границите на човешкото създание – в най-високите планини и в най-големите пустини, в книги, в Европейския парламент, в срещи и семинари. В животът му има материал за стотици игрални и документални филми.

През целия живот потреблението не беше значима за мен. Да сътворявам, не да употребявам, това ме прави удовлетворен.

Да дръзнеш да направиш нещо, като не се безпокоиш доста, това е „ златната стъпка ”. Дали по-късно ще се проваля, тъй като някой ми пречи или липсват средствата или сътрудниците, тези неща са второстепенни. Така поражда моят успешен живот. Не в мечтаенето и не в имането най-после. Имането е нещо скучно, при него има единствено повече предоставяне на сметка. Завършеното нещо да го ръководят други. Процесът на реализиране е ключът към интензивния живот.

Бих желал да отстрани всички надпревари при спортовете навън. Съревнованието не е значимо. Важното е да се научиш по какъв начин да се отнасяш с дивата природа.

Отговорното държание се учи в планините, не тук в обществото. Тук прехвърляме множеството от отговорностите си на другите. Застраховаме се. В планината оцеляваш с помощта на възприятието си за отговорност.

Аз съм прецизен, многообещаващ човек. Мисля, че съм спазил всичките 1000 планувани срещи. Не закъснявам. Част от моя триумф е, че сътрудниците ми могат да разчитат на мен.

Нямаше да бъда тук, в случай че не бяха неуспехите. Чрез тях научих съвсем всичко, което знам през днешния ден. Случвало се е да имам несъответствуващ сътрудник или неправилна екипировка, или пък подготовката ми, изключително психическата подготовка, която е най-важното нещо, да не е била задоволително добра. Когато жънеш триумф, не постоянно знаеш какво ти е помогнало да успееш, само че при неуспеха изпъкват грешките. Разбираш какво би трябвало да промениш и се учиш.

Постигнах триумф в сферата си не тъй като съм по-едър или по-интелигентен от останалите. Не, реализирах триумф, тъй като имах волята да се продънвам и да пробвам още веднъж, още веднъж и още веднъж.

Отначало всички потеглят към планината в търсенето на тишина. В търсенето на уединение с другари. За да изпитат отговорност за личния си живот. Но в случай че отидем да вземем за пример на Матерхорн, ще забележим тълпи от хора, които приказват по мобилни телефони със своите деца или родственици. Човек не може да чуе личните си мисли. Всеки е залепил телефона до ухото си, непрестанно звучат сигнали – ти-ти-ти, та-та-та! Това е непоносимо. Вече не вървя там.

Колкото по-малко време прекарваме измежду дивата природа – дъждовните стихии, студа, виелиците, ронливите скали, толкоз повече инстинктите ни закърняват. Катеренето е значима и съкровена опция да попаднем в обстановки, в каквито сме попадали преди 100 хиляди години. То предизвика животинската страна на човешките същества. Колкото по-малко време прекарваме измежду дивата природа – дъждовните стихии, студа, виелиците, ронливите скали, толкоз повече инстинктите ни закърняват. Катеренето е значима и съкровена опция да попаднем в обстановки, в каквито сме попадали преди 100 хиляди години. То предизвика животинската страна на човешките същества. Инстинктите са значим детайл от нашата просветеност.

Нашият инстинкт ни диктува, че не може да бъде зарязан обречен на смърт човек. Но в случай че усетим, че помагайки някому, самите ние можем да умрем – продължаваме нататък. Там, високо в планините, в индивида се разсънва звярът, явно в положителния смисъл на думата. Когато знам, че животът ми не е застрашен, оказвам помощ, даже на някого, който не ми е приветлив. Но когато възможностите за спасяването му са минимални, не пожертвам. Тези въпроси в никакъв случай не се разискват съществено и до дъно. Преди експедиция хората си дават обещание взаимопомощ. Но това са единствено приказки. Аз имам вяра единствено в това, което виждам. Вярвам на обстоятелствата, не на приказките.

Човек би трябвало да си избира мощни спътници. Значение има и взаимното доверие – би трябвало да си уверен, че сътрудникът ти е добър колкото тебе. Освен това е значима цялостната атмосфера в групата – в случай че нещо скърца, работата е обречена.

Винаги, преди да потегли на експедиция, съм оставял наследство. Винаги съм знаел, че може да умра, само че че ще се боря като лъв това да не се случи. Ако бях оставал у дома, тъй като ходенето в планината е рисково, не бих бил аз.

Планините изначално са рискови. Там има камъни, лед, сняг. Мълниите там са доста по-опасни от тези в градовете. Ако потеглям към планината, би трябвало да зная, че може да умра. Поради това алпинизмът е особена форма на интензивност. Той не е спорт. Той е игра с природата. Много сериозна игра.

Трябва да приемем концепцията, че е редно някои неща постоянно да останат невъзможни, даже за милион години напред.

Най-красивата планина в света не е най-високата или най-трудната. Това е въпрос на персонален избор. Тя постоянно е тази, за която си бленувам в съответния миг.

Физиологично дамите са по-приспособени за изкачвания на огромна височина. Това е потвърдено от учените. Но мъжете, занимаващи се с алпинизъм, са доста повече от представителките на нежния пол.

С смут открих, че експедициите могат да бъдат или единствено мъжки, или единствено женски. Но всички са еднообразно откачени.

Щастието, което можеш да споделиш с някого, е двойно благополучие. Страхът на двама е двоен боязън.

Моето обръщение към младежите е, че в случай че си слагат цели, имат волята да преодоляват компликациите, а компликации постоянно ще има, и намерят верните сътрудници, ще пожънат триумф.

Прекосяването на Гренландия беше по-трудно от експедициите ми на Еверест.

Аз зная, че Йети съществува. В нашите показа Йети е именито, мислено създание. Европейците са получили информация за него от Хималаите преди към 120 години. Самата дума “Йети ” е откритие на един английски публицист – тя не е на локалните поданици. Последните имат над 100 думи според от диалекта и те се отнасят за избран тип мечка. Те я назовават “снежна мечка ” или “мечка-човек ”. Ако обедините двата израза, ще получите “снежен човек ”. Преди известно време участниците в една испанска експедиция, които твърдяха, че са виждали Йети, ми изпратиха няколко фотоси. Изпратиха ми и фотоси от следите му. Това бяха следи точно от така наречен снежна мечка.
По-добре е да не влизате в сблъскване с нея. Веднъж се оказах на към 20 метра от една. Тя спеше. Беше младо животно и локалните поданици ме предупреждаваха, че при среща с Йети съвсем няма шансове за оцеляване, тъй като е доста рисков. Но аз знаех по какъв начин да се държа с мечки и по тази причина съм жив. Най-добре е да не бъдат закачани. Те са доста кротки, в случай че не ги безпокоят. По предписание не могат да бъдат виждани денем, тъй като са дейни нощем. Това е една от аргументите да станат “легендарни същества от незнаен тип ”. Организирал съм дванадесет експедиции в търсене на Йети в Сибир, Непал, Бутан, Тибет.

Надявам се постоянно да оставаме способни, да откриваме нови и нови фантазии.

Снимка: Reinhold Messner at the Frankfurt Book Fair 2017 on the ARD stage presenting his new book Wild; commons.wikimedia.org