Роденият преди 70 години, през 1956 г. МАТЕЙ ВИШНИЕК— румънски

Роденият преди 70 години, през 1956 година МАТЕЙ ВИШНИЕК— румънски отстъпник от Париж — е драматург, стихотворец, белетрист, журналист и критик. Популярен е като създател на пиеси, които през последните двайсетина години шестват по международните подиуми – от Чили и Съединени американски щати през Париж и Авиньон, Берлин и Лондон до Москва, Делхи, Техеран и Токио. Завършва Филологическия факултет на Букурещкия университет. Скоро открива своето свободно пространство в литературата. То се подхранва от: Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон… Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на парадокса и изключително Йожен Йонеско, гротеската, ониричната лирика, фантастичната литература, магическия натурализъм на латиноамериканския разказ, също и реалистичния англосаксонски спектакъл — в резюме: всичко без соцреализма. След университета става прочут като един от един от „ поколението-80 “, което раздруса поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „ епохата Чаушеску “. Матей Вишниек повярва в силата на културната опозиция и в способността на литературата да унищожи тоталитаризма. Преди 1987 година Матей Вишниек се утвърди със своята маниеристична и малко язвителна лирика. От 1977 година стартира да написа и пиеси за театъра, които се разпространяваха из литературните среди, само че бяха строго неразрешени за сцената. През септември 1987 година напусна Румъния и потърси политическо леговище във Франция, стартира да написа и на френски и да работи за Радио Франс Ентернасионал, където е и до момента. Матей Вишниек написа доста неща на френски и румънски език — повече от 40 негови пиеси на френски са издадени от „ Акт Сюд – Папие “, „ Л’Арматан “, „ Ланзман “ и други Присъства в театралните афиши на към 40 страни в Европа, Азия и Америка.. У нас е прочут с три от най-хубавите си пиеси: „ Дребна работа за остарял смешник “ („ Клоуните “), „ Какво да вършим с виолончелото? “ и „ Хляб в джоба “ („ Изпитанието на съня “), сложени с огромен триумф от Народния спектакъл – София, и Театър „ Ст. Л. Костов “ – Сливен.

СТИХОВЕ ОТ МАТЕЙ ВИШНИЕК

КОРАБЪТ

корабът потъваше постепенно

и ние казахме че в случай че потъне този транспортен съд

някой ден през „ светлото на следващия ден ”

ще си стиснем ръцете

и ще се сбогуваме

само че корабът потъваше толкоз постепенно

че след 10 дни ние които

стиснахме ръцете още се гледахме

засрамени и си казахме нищо

че този транспортен съд потъва толкоз постепенно

нали все някой ден ще го няма

само че корабът потъваше толкоз постепенно

че и след година ни беше позор

нас които си стиснахме ръцете и всяка заран

излизахме един след различен да измерим

размера на водата в него преди да потъне

само че корабът потъваше толкоз постепенно

че даже и след цялостен един живот

продължихме да излизаме един след различен

и да гледаме небето и да мерим водата

да скърцаме със зъби

и да викаме ядосани и обезверени

това не е транспортен съд

това е…

това е…

СТАР К КУРШУМ

Стигнеш ли края на света –

ще чуеш зов

стигнеш ли края на водите –

ще съзреш светлина

спасиш ли се от огън –

не очаквай вода

излезеш ли от пропаст –

не се надявай на пресен въздух

оттатък думите –

думи няма

има единствено тишина

в раната кървяща

също няма нищо

единствено дето патронът

като влезе в теб

ще срещне различен патрон –

доста по-стар,

той те е пронизал

още преди да се родиш…

++++++++++++++++++

9 книги на Матей Вишниек с лирика, прозаичност и драматургия в превод на Огнян Стамболиев