Оскар Шиндлер – човекът посветил живота си на евреите
Роденият на 28 април 1908г. в Свитау (днес Свитави), Моравия, Австро-Унгария, Оскар Шиндлер (на немски: Oskar Schindler) е немски фабрикант, избавил живота на 1200 изправителни служащи – евреи от гибел в националсоциалистичните концентрационни лагери по време на Втората международна война.
Роден е в малко семейство – има единствено една по-малка сестра, Елфреде. Родителите му били производители на селскостопански машини – Ханс Шиндлер и Лусия Франциска. Оскар бил учтив като католик, само че не бил набожен – като дребен постоянно играел със съседските еврейски деца.
Историята на Оскар е много забавна. Въпреки че за времето му това било обикновено, по днешните стандарти се оженил млад – единствено на 20 години, за дъщерята на състоятелен земеделец, Емилие Пелцл. Не минало доста време и бил извикан на военна работа.
Когато бащиното дружество било затворено, заради икономическата рецесия, Шиндлер бил заставен да стане сътрудник на Абвера (1935 – 1939), под управлението на Вилхелм Канарис. Пращан е в Острава и Бреслау (дн. Вроцлав). Прикритието му било на началник на отдела по продажби на остравски електроуреди в Бърно. През 1935 година станал част от националсоциалистическата партия на Конрад Хенлайн. Когато прикритието му е развалено и статута му на разузнавач става ясно, е упрекнат в държавна измяна и наказан на гибел. Иронията е, че тъкмо хитлеровото нахлуване над Чехия стопира осъществяването на смъртната присъда на Шиндлер.
През октомври 1939 година Шиндлер поема (първоначално чартърен, по-късно купува) фабриката за емайлирани съдове „ Deutsche Emaillewaren-Fabrik (DEF) “, в миналото благосъстоятелност на евреин. Капитала на фабриката бързо се покачил – това станало с помощта на покупко-продажби на черно и благодарение на счетоводителя на Шиндлер – Ицхах Щерн, полски евреин. Малката фабрика в Zablocie, покрай Краков, която създава кухненски съдове, претърпява нечувано развиване – едвам след 3 месеца, към този момент има 250 полски служащи, 7 от които са евреи. До края на 1942 година фабриката е станала толкоз огромна, че има повърхност от над 45 000 m² и съвсем 800 служащи, от които 370 са евреи от гетото в Краков.
Шиндлер, който е прочут авантюрист и състезател, знаел по какъв начин да се любува оптимално на живота. Съвременниците му го разказват като добре изглеждащ висок мъж, елементарно приспособяващ се, човек който обичал живота и флирта с дамите. Разликата с другите била човешкото му отношение в работата, изключително към евреите.
Не се подлъгвайте – Шиндлеровата опозиция против режима няма нищо общо с идеологически аргументи, изначало той бил непоследователен опортюнист, само че се опълчил против бруталността на националсоциалистите към почтеното еврейско население. Богатството му не е единствено за него, само че и за евреите, които желае да избави от националсоциалистите. Дал всичко, което има за задачата си, най-после излага даже живота си за идеята.
Прикритието на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, която произвеждала „ значима за войната продукция “. Така изграждал търговски контакти и привличал еврейски служащи, под контрола на Секретен сътрудник. Често прибягвал до подправяне на документи на деца и учени, които изкарвал квалифицирани металоработници. На няколко пъти бил разпитван от Гестапо поради нередности или облагодетелстване на евреите, само че това било без значение за него. Включва се толкоз на надълбоко в еврейските каузи, че през 1943 година е поканен от еврейска организация към Будапеща за среща с маджарски евреи. Там той дискутира благоприятни условия за помощ.
През март същата година краковското гето е разчистено, а оставащите евреи отиват в трудовия лагер в Плашов, наоколо до Краков. Благодарение на отзивчивите си умения, Шиндлер убеждава безпощадния комендант на лагера СС-подполковник Амон Гьот да позволи персоналната документи (материали) на служащите в завода му. Така Шиндлер съумява да предложи на служащите относително положителни условия за работа – да вземем за пример потребността от храна, която купува от черния пазар. Стига се до такава степен, че СС-пазачите на лагера нямали право да стъпват на територията към фабриката.
Бюрото на Шиндлер и артикули на фабриката в Краков. Снимка: Уикипедия
В края на 1944 година, когато Червената войска почнала да настава, лагерът Плашов, дружно с всички изправителни служащи, трябвало да бъде разчистен. Около 20 000 евреи били изпратени в лагери на гибелта. Някак, може би благодарение на Всевишния, Шиндлер съумял да издейства позволение от Главното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника във фабрика в Брюнлитц (на немски: Brünnlitz), която купува дружно с жена си. Работниците във фабриката са избавените от него хора. Легендарният „ лист на Шиндлер “ е формиран от секретаря на Амон Гьот Митек Пемпер, непосредствен сподвижник на Шиндлер, който в следствие добавил няколко имена. Освен евреите от Плашов „ листата “ включва и хора, които е добавила секретарката му Хинге Бергер. Опитва да избави над 800 мъже, 700 от които са евреи, и 300 дами. На 15 октомври 1944г. стартира преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлитц до Рогозница. Жените обаче са пратени в концлагера Аушвиц. В следствие мъжете от Рогозница са избавени, а секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождението на дамите. Този случай остава в историята като единственият подобен, при който толкоз огромна група напуща лагер на гибелта. В знак на почитта си към него, евреите подарили на Оскар Шиндлер, пръстен с гравиран талмудски стих, който гласял следното: „ Този, който избави един единствен живот, избавя целия свят “.
В последните дни на войната Шиндлер се промъква незаконно в Германия, без никакви пари.
Когато войната завършила, настъпил тежък интервал за Шиндлер. От ноември 1945 година до май 1950 година живял в Регенсбург. Следва къс престой в Аржентина, където отглеждал и развъждал нутрии, поради скъпата им кожа. Веднъж затворил компанията си, работи като търговски представител и се връща още веднъж в Германия. Започва ново начинание – циментна фабрика, само че без триумф.
Когато шиндлеровите евреи разбрали за неволите му, го поканили в Йерусалим. Оттогава Шиндлер прекарвал едната половина от годината във Франкфурт, а другата живеел при избавените от него евреи в Йерусалим. На 5 ноември 1965 година бил почетен с Федерален кръст за заслуги.
Еврейският воин умира през 1974 година и е заровен в римокатолическото гробище в Йерусалим по негово предпочитание. Две години преди да почине е почетен с достойнството, зала в Еврейския университет в Йерусалим да бъде наречена на него. Там е книгата, в която са разказани всички негови каузи, както и описът с имената на хората, които е избавил. Повечето хора схващат за героизма му от кино лентата „ Списъкът на Шиндлер ”.
Автор: Божидара Иванова




