Секс тормоз и глад в армията на Ким Чен Ир
Родената в Северна Корея Лий Со Йънг е на четиридесет години. Тя прекарва девет години от живота си (от 1992 до 2001 г.) на доброволна работа в армията, написа " Труд ".
Избира този път, не поради положителния живот. По това време страната е в ужасна съсипия, а военнослужещите са измежду малцината хранени всекидневно с държавна храна.
През 2009 година Лий съумява да избяга в Южна Корея и в този момент може намерено да приказва за ужасите, които претърпява по време на службата си.
Лий спи на долния ред на двуетажно легло, в стая, в която с изключение на нея живеят още две дузини дами. Всяка от тях има нощно шкафче за предпазване на униформите, а на нощните шкафчета постоянно има две рамкирани фотоси: на бащата-основател на КНДР Ким Ир Сен и неговият правоприемник Ким Чен Ир.
Изминали са съвсем 10 години, а Лий към момента помни онази отвратителна миризма, която в никакъв случай не изчезва от бетонната казарма. „ Матраците са направени от оризови люспи. Те попиват всички аромати като гъби. Често си лягахме не къпани, тъй че казармата непрекъснато мирише на пот. "
Трудности с хигиената пораждат заради плачевното положение на водопреносната мрежа. „ Невъзможно е да се къпеш обикновено. Топла вода няма! Водата се изтегля през маркуч непосредствено от планинската река и е ледена. А от време на време жаби и змии текат от чешмата. "
Ежедневната подготовка за мъжете и дамите е съвсем идентична. Единствената разлика е, че дамите вършат по-малко физически извършения. Но за сметка на това те всекидневно почистват казармата и готвят храна. Мъжете са освободени от тези отговорности.
„ От 2015 година военната работа е наложителна за пълнолетните дами в Северна Корея. Днес над 40% от девойките на възраст сред 18 и 25 години носят военни униформи и тази цифра единствено ще пораства. За дамите експлоатационният живот е седем години; мъжете служат най-малко три години по-дълго. Студентите и надарените жители са освободени от армията, която коства съвсем половината от бюджета на страната. Например, изключителни спортисти или музиканти. “
Това са най-строгите условия на военна работа в света. Поради огромните натоварвания и оскъдното хранене, женското тяло е в положение на непрекъснат стрес.
„ След шест месеца работа на множеството девойки им стопира менструацията. И евентуално е за положително, защото дамски превръзки се доставят в казармата извънредно рядко и тези, които не престават да имат месечни цикли, би трябвало да употребяват подръчни средства. "
Въпреки това, потреблението на използвани и скъсани кърпи вместо превръзки надалеч не е най-унизителното нещо, с което се сблъскват дамите от военния личен състав. Според Лий, в звената, ситуирани в селските региони, постоянно липсват обособени тоалетни. Те са общи за мъже и дами, което доста усилва риска от полов тормоз.
„ Лично мен този тормоз ме отмина, само че доста девойки стават жертви на обезчестяване. Ако едно момиче забременее, е насила да направи аборт. В едно от подразделенията, където служих, командирът на нашата рота оставаше в офиса, откакто светлините изгаснеха, часове наред изнасилваше дамите под негово командване. Това продължи повече от година, до момента в който беше изместен в друго звено. Офицерът не понесе никакво наказване. "
Лий, която служи в подразделението за радиоелектронна битка, се пенсионира на 28-годишна възраст. Тя се радва да се срещне със фамилията си, само че е изцяло несъответствуваща за живота в цивилния свят. Изправена пред бедността, тя прави първия си опит да избяга от страната през 2008 година, само че е хваната на китайската граница и изпратена в насилствен трудов лагер за една година.
Вторият опит е сполучлив. Скоро след излизането си от пандиза Ли преплува река Туманная и се озовава в Китай. Там я среща сътрудник и транспортира бегълката до Южна Корея, където Лий към момента живее.
Избира този път, не поради положителния живот. По това време страната е в ужасна съсипия, а военнослужещите са измежду малцината хранени всекидневно с държавна храна.
През 2009 година Лий съумява да избяга в Южна Корея и в този момент може намерено да приказва за ужасите, които претърпява по време на службата си.
Лий спи на долния ред на двуетажно легло, в стая, в която с изключение на нея живеят още две дузини дами. Всяка от тях има нощно шкафче за предпазване на униформите, а на нощните шкафчета постоянно има две рамкирани фотоси: на бащата-основател на КНДР Ким Ир Сен и неговият правоприемник Ким Чен Ир.
Изминали са съвсем 10 години, а Лий към момента помни онази отвратителна миризма, която в никакъв случай не изчезва от бетонната казарма. „ Матраците са направени от оризови люспи. Те попиват всички аромати като гъби. Често си лягахме не къпани, тъй че казармата непрекъснато мирише на пот. "
Трудности с хигиената пораждат заради плачевното положение на водопреносната мрежа. „ Невъзможно е да се къпеш обикновено. Топла вода няма! Водата се изтегля през маркуч непосредствено от планинската река и е ледена. А от време на време жаби и змии текат от чешмата. "
Ежедневната подготовка за мъжете и дамите е съвсем идентична. Единствената разлика е, че дамите вършат по-малко физически извършения. Но за сметка на това те всекидневно почистват казармата и готвят храна. Мъжете са освободени от тези отговорности.
„ От 2015 година военната работа е наложителна за пълнолетните дами в Северна Корея. Днес над 40% от девойките на възраст сред 18 и 25 години носят военни униформи и тази цифра единствено ще пораства. За дамите експлоатационният живот е седем години; мъжете служат най-малко три години по-дълго. Студентите и надарените жители са освободени от армията, която коства съвсем половината от бюджета на страната. Например, изключителни спортисти или музиканти. “
Това са най-строгите условия на военна работа в света. Поради огромните натоварвания и оскъдното хранене, женското тяло е в положение на непрекъснат стрес.
„ След шест месеца работа на множеството девойки им стопира менструацията. И евентуално е за положително, защото дамски превръзки се доставят в казармата извънредно рядко и тези, които не престават да имат месечни цикли, би трябвало да употребяват подръчни средства. "
Въпреки това, потреблението на използвани и скъсани кърпи вместо превръзки надалеч не е най-унизителното нещо, с което се сблъскват дамите от военния личен състав. Според Лий, в звената, ситуирани в селските региони, постоянно липсват обособени тоалетни. Те са общи за мъже и дами, което доста усилва риска от полов тормоз.
„ Лично мен този тормоз ме отмина, само че доста девойки стават жертви на обезчестяване. Ако едно момиче забременее, е насила да направи аборт. В едно от подразделенията, където служих, командирът на нашата рота оставаше в офиса, откакто светлините изгаснеха, часове наред изнасилваше дамите под негово командване. Това продължи повече от година, до момента в който беше изместен в друго звено. Офицерът не понесе никакво наказване. "
Лий, която служи в подразделението за радиоелектронна битка, се пенсионира на 28-годишна възраст. Тя се радва да се срещне със фамилията си, само че е изцяло несъответствуваща за живота в цивилния свят. Изправена пред бедността, тя прави първия си опит да избяга от страната през 2008 година, само че е хваната на китайската граница и изпратена в насилствен трудов лагер за една година.
Вторият опит е сполучлив. Скоро след излизането си от пандиза Ли преплува река Туманная и се озовава в Китай. Там я среща сътрудник и транспортира бегълката до Южна Корея, където Лий към момента живее.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ