Родената на 26 октомври 1996 година в Хаджидимово Евдокия Попадинова

Родената на 26 октомври 1996 година в Хаджидимово Евдокия Попадинова влезе в историята като първата българска футболистка с шампионска купа от студентското състезание на Съединени американски щати. Талантливата голмайсторка подвигна трофея единствено след четири месеца в страната на неограничените благоприятни условия. Попадинова ликува с ЮНОХ Рейсър (Лима) - тим от американския й университет в Охайо, където следва състезателен мениджмънт. 21-годишната Евдокия беше определена и за новобранец №1 в шампионата, като решително преследва огромната си фантазия - да играе в клуб от  " Мейджър лийг сокър " - най-силното състезание по женски футбол в света.

Преди да дебаркира оттатък Океана, някогашната състезателка на Спортика (Благоевград) записа още едно достижение. Тя стана първата българка, играла в британската Висша лига с екипа на Бристол Академи. След това Попадинова мина и през Лондон Бийс, след което реши да опитва шанса си в Съединени американски щати. Само преди дни тя прибави още една премия в сбирката си от оценки. Попадинова беше определена за най-хубав нападател на годината в шампионата на WHAC, откакто вкара 17 гола и се регистрира с 14 асистенции в постоянния сезон на студентското състезание при дамите. Освен това сънародничката ни попадна и в Отбора на годината в лигата.

Евдокия, която завоюва наградата за най-хубава футболистка на България за 2016 година, на драго сърце даде изявление за БЛИЦ СПОРТ:

- Как се възпламени по този мъжки спорт - футбола?
- Покрай татко ми (б.р. - треньорът Димитър Попадинов). Като бях дребна ритах с момчетата и с по-големия ми брат. Повечето ми другари се занимаваха с футбол, ходех непрекъснато на стадиона. Започнах в тима на татко ми - Места (Хаджидимово), бях на 12 години.

- Не играеше ли с кукли като всички девойки?
- Не, не съм се занимавала с кукли, беше ми скучно. От дребна обичам футбола. Играх две години в шампионата с момчетата. Така до 14-годишна, когато към този момент от Зоналния съвет на БФС не ми позволяваха и трябваше да мина при девойките. В един мач сред Места и Пирин (Благоевград) треньорът Емил Кърцелски ме хареса и ме притегли. Само аз бях момиче на терена, всички други момчета. Дори съумях да вкарам гол. 

- Очевидно от дребна умееш да бележиш. Колко най-вече си вкарвала в един мач?
- Веднъж съумях да вкарам пет гола в един мач с екипа на Спортика.

- Това е клубът, в който се наложи, и беше неизменим голмайстор.
- Да, по този начин беше. Спортика ми е като семейство. И до ден-днешен подкрепям връзка с девойките, с треньорите. Много прекрасен интервал беше, а и обичам Благоевград. Там се срещнах с доста другари. В Спортика прекарах едни от най-хубавите ми години. Хубаво ми е да се връщам в спомените. Преди дни, когато имах рожден ден, някогашните ми съотборнички ми подсетиха какво беше, какво преживявахме дружно. 

- Навърши 21 години, какво си пожела?
- Не ми се желае да издам, единствено мога да кажа, че е обвързвано с футбола.

- Защо избра Съединени американски щати и привикна ли с живота оттатък Океана?
- Свикнах към този момент. В Охайо съм от година и три месеца. Америка постоянно ми е била най-голямата фантазия. Доволна съм, че пристигнах тук. Бях добре устроена в Лондон, само че започнах значимата крачка да отпътува за Съединени американски щати. Това е най-хубавото нещо, което ми се случи - да бъда в Щатите. Най-важното в този момент е да завърша образованието си, втора година изучавам състезателен мениджмънт.

- Голяма ли е разлика сред женския футбол в Англия и Съединени американски щати?
- Тук ми харесва повече. Отборът ми е много добър. Харесва ми метода на игра, харесва ми какъв брой са атлетични футболистките в Щатите. Тук се играе по-бърз футбол, а аз съм бърза и това ми подхожда. Докато в Англия е по-силов. В Лондон Бийс, където също бях неизменима титулярка, играех най-вече на крилото и трябваше да депозирам на централната нападателка.

- Ти ли си голмайсторът на ЮНОХ Рейсър - тимът на Северозападния университет в Охайо?
- Да, играя нападателка, с номер 9 съм. Този сезон имам повече голове от предходната година, както и повече асистенции. До момента съм вкарала 17 попадения и имам 14 асистенции.

- Чувстваш ли се звезда?
- Със сигурност една от лидерките, само че чак звезда не се усещам. Радвам се, че съумявам да оказвам помощ на тима и постоянно да въвеждам голове. Най-важното и хубаво е, че побеждаваме. От 18 мача досега имаме единствено една загуба. Първи сме в нашата лига - националното студентско състезание на Америка, а в класацията на цялата страна сме втори сега. Скоро ни предстоят плейофите. Трябва да защитим купата, която спечелихме предходната година. Правим всичко допустимо отново да сме номер 1 в лигата и да отидем на Националния шампионат. За него се класират спечелилите във всички лиги.



- Предполагала ли си в миналото, че още в първата си година в Съединени американски щати ще спечелиш шампионска купа?
- Винаги съм мечтала да дойда в Щатите, само че чак да бъда шампионка, даже не съм мислила. Искало ми се е да играя на професионално равнище, да се боря за трофеи. Много съм щастлива от обстоятелството, че още първата година тук имах мотив за наслада. Бях определена и за новобранец №1 в шампионата. В България не можах да стана първенец със Спортика, тъй като НСА са най-силни и постоянно са първи. В момента с ЮНОХ Рейсър побеждаваме наред и виждам другите тимове по какъв начин ни гледат. Всички чакат с неспокойствие мачовете си против нас. Така беше и до момента в който играех за НСА в Шампионска лига. Преди мачовете си казвахме " мале, против какви футболисти излизаме ".

- Разкажи повече за съотборничките си в американския тим?
- Нашият отбор е доста по-различен от другите в лигата. И неслучайно всички гледат учудено преди мачовете, когато дикторът ни показва. Американките в тима са единствено две, имаме ганайки и други африканки, испанки, даже и девойки от Франция, които са печелили международното състезание до 20 години. Отборът ни е международен. Треньорът ни е англичанин - Стюърт Гор, някогашен футболист на Лийдс.



- Занимавала ли си се с други спортове или единствено с футбол?
- Като бях дребна упражнявах таекуондо. Но се отхвърлих, откакто счупих носа на едно момиче. Прецених, че не желая да предизвиквам болежка на хората. Иначе съм доста бойна натура.

- След като се определяш като бойна, несъмнено се забъркваш в кавги на футболния терен?
- О, да, постоянно се случва. Неслучайно непрекъснато получавам картони. В лятната лига имах и червен даже. Дадоха ми го обаче без да съм блъснала съперничката. После дори ме беше гняв, че не съм я блъснала, с цел да знам най-малко за какво ме гонят.

- Какво направи тя, с цел да те изкара отвън релси?
- Обиди ме, бях доста афектирана. Доста ме риташе през целия мач и в един миг нервите ми не устояха. Аз просто я бутнах и съдията ми сподели червен картон. Много съм избухлива, за което треньорът непрекъснато ми се кара. Случва ми се да се степвам лекичко в мачовете. Опитвам се да се въздържам, само че от време на време изпускам нервите си.

- Докато играеше в Англия имаше скандал с теб. Беше принудена да търпиш обиди, а съперничка даже ти е споделила " върви си в скапаната страна ". Така ли беше и може ли да разкажеш какво се случи?
- Много неприятна история беше. В един мач с Лондон Бийс играехме против Шефилд. Две от техните девойки не стопираха от самото начало да ми приказват, че съм от тъпа страна и да си вървя. Обиждаха ме, говореха грозни неща за мен и България. Аз, естествено, избухнах. Не ми е прелестно да приказват по този начин за родината ми и за фамилията. Откачам, когато някоя съперничка ме обиди. Сигурно тогава, в случай че не беше треньорът да ме спре, щях да се сбия.



- В Щатите имала ли си досега сходни проблеми?
- Не, тук за момента нямам такива случки. Радвам се, че съм в добър тим, всички се почитаме и няма по какъв начин да е по различен метод, защото аз и съотборничките ми сме надалеч от фамилиите си. Помагаме си, поддържаме се. В мачовете никой не наскърбява другия, няма значение кой от коя страна е.

- Вярно ли е изказванието, че огромна част от футболистките са лесбийки?
- Няма по какъв начин да излъжа - правилно е. Лесбийки има във всеки тим, в който съм била досега.

- Дори и в сегашния ти тим ли?
- Да, има ги. В настоящия ми тим следя, че множеството са с дами. Но в лятната лига като играхме, в отбора, в който бях, нямаше нито едно момиче, което да харесва дами. Повечето си имаха другари. За американките е по-нормално да са с момчета.

- Била ли си обект на свалки от съотборнички-лесбийки?
- О, няма по какъв начин да го разреша това нещо. При мен не може да се случи.

- Раздаваш плесници ли?
- Чак до плесници не се е стигало. Но в случай че някоя се пробва нещо с мен, ясно им е, че няма по какъв начин да се случи. А и аз не пия алкохол, не съм уязвима като множеството от тях. Никога през живота си досега не съм се напивала. Винаги съм трезва. При мен няма по какъв начин момиче да пристигна и да ме целува.

- Как минава един твой ден в Охайо?
- Ставам рано заран, на лекциите съм от 9 до 13 часа. След това се прибирам, обядвам, упражнявам, връщам се вкъщи, вземам душ, вечерям и отивам в библиотеката да чета. Когато имаме мач е по-различно - лагер, пътешестване...

- В общежитие ли живееш?
- Живея в университета, осем девойки сме, по две в стая. Моята съквартирантка обаче си има другар и съвсем не не е при мен, а при него.

- А ти? Имаш ли гадже?
- В момента не. Имам много другари, само че гадже - не. Допреди месеци бях с едно момче от Бразилия, само че той отпътува за Ню Йорк и скъсахме.

- Има ли българи към теб?
- На към два часа от мен има едно приятелско семейство - в Детройт. Помагат ми много, идват на мачовете ми - семейство Дюлгерови, на които доста съм признателна. Много ми оказват помощ. Даже ми носят българска храна. В Мичиган има, до момента в който в Охайо - не. Американската храна е доста гадна.

- Какво обичаш да си готвиш?
- По принцип ненавиждам да сготвям, само че се постанова. В противоположен случай би трябвало да хапвам бургери и разните техни нездравословни храни. Мога да си върша чорба. Докато бях в Англия, майка ми ме научи. Готвя също ориз с пилешко, пържени картофки, яйца, салати... Често звъня на майка ми и бабите ми, с цел да ги подпитвам за предписания и да ми оказват помощ за готвенето.

- Сигурно доста ти липсват?
- Да, фамилията и приятелите в действителност доста ми липсват, надалеч съм от тях. От една година не съм се прибирала.

- Това лято за какво не си пристигна до България?
- Прецених, че е по-добре да остана и да играя в лятната лига. Реално от януари до момента не съм серпантина с футбола, непрекъснато имам мачове. С неспокойствие чакам да пристигна декември, когато ще се прибера в България. Използвах лятната почивка да работя като треньор. Подготвях дребни дечица в Мичиган. Също по този начин водех и кампове в университета. Децата, които упражнявах в Мичиган, бяха на 8, 9 и 10 годинки.

- Как се справяш в треньорството и мъчно ли ти беше?
- Добре. Ако го приемаш като развлечение, не е толкоз мъчно. В началото си е плашещо. Питаш се дали ще харесат тренировката, дали ще те вземат насериозно? Американците са подготвени да платят колкото би трябвало за децата си единствено и единствено да спортуват, а не да стоят на таблетите и да се тъпчат с бургери. Моята група бяха много изпълнителни. Някои от децата ме следват в " Инстаграм " и непрекъснато ми пишат. Питат ме дали другото лято отново ще отида да ги упражнявам.

- Родом си от Хаджидимово, разкажи повече за фамилията си?
- Майка ми работи в Лондон, фризьорка е. Бяхме дружно до момента в който играех там. Баща ми е в България с дребния ми брат. Големият учи в Благоевград. Той е боксьор, а за дребния е рано да се каже - на пет годинки е.

- Големият ти брат не се ли опитва във футбола?
- Баща ми постоянно е желал да стане футболист, само че той просто нямаше предпочитание. Сега се пробва да направи това с дребния Ники. Но не може да накараш някого принудително. Надявам се футболът да му хареса, много е деятелен. Бърз е като мен.

- Щом си толкоз бърза, за какво не се опитва в леката атлетика?
- Наистина трябваше да го направя. Майка ми непрекъснато споделяше да се опитвам в леката атлетика, само че в Хаджидимово този спорт просто не се тренираше. Аз съм много бърза, а и надъхана, тъй че щеше да е добре да се захвана с лека атлетика. Тя остава моята пристрастеност. Мога да ви опиша една преживелица в НСА. Правехме спринтове като част от подготовката за Шампионска лига. Въртяхме обиколки за време. Аз бях много пред другите девойки и все чувах мнения за какво не съм станала лекоатлетка. По-големите ми споделяха " върви тичай на надпревари, какво се занимаваш с футбол ".

- В Съединени американски щати печелиш ли от футбола?
- Парите са в мъжкия футбол, в женския е по-трудно. Изключително съм признателна, че футболът ми се отплати в Америка. Стипендията ми е прекомерно висока. А и откакто завършиш образованието си тук, е елементарно да останеш. Все отново не всеки печели зелена карта. За момента разгадавам напълно на стипендията, не спечелвам спомагателни пари. Против разпоредбите е в нашата лига да се заплаща. Нека завърша първо, а след това като играя професионално, ще изкарвам пари, живот и здраве. Сбъдната фантазия е това, което ми се случва в този момент - да изучавам и пребивавам на хубаво място без да имам разноски и да не товаря родителите си.



- След фурора, който правиш не си ли получавала предложения от други клубове?
- Лятото ми предложиха трансфер в различен университет. На по-хубаво място, с по-висока стипендия даже. Но реших, че моят тим е много добър и е по-добре да остана и да имам опция да печеля националния шампионат. Ако не преставам да се представям сполучливо, рано или късно ще мина в тим от " Мейджър лийг сокър " - най-силното състезание по женски футбол в света. За всичко има време. Нормално е да желая да направя огромен трансфер, само че би трябвало доста деликатно да взема решението.

- Очевидно не мислиш за завръщане в България?
- Винаги съм мечтала да бъда в Америка. Искам един ден да се установя и да пребивавам с Лос Анджелис, в Калифорния. Желая да имам мой дом и да основа семейство - дали ще е с българин или американец, нищо не се знае... Надявам се един ден, когато към този момент съм се открила в Америка, да имам бизнес и в България, с цел да мога да се прибирам по-често. Искам да си вървя по моите си места.

- Къде по-точно?
- На походи, да вземем за пример. Майка ми непрекъснато ходеше и искаше да ме взима, само че аз все имах мачове уикенда и нямаше по какъв начин. Много ми се върви на Рилските езера.

- Ти си първата българска футболистка, която игра в британската Висша лига за дами. Как стигна до Бристол Академи?
- Около шест месеца бях в Бристол Академи, всичко стана с помощта на треньора Емил Кърцелски, който отпътува да работи в Англия и ми сподели, че ще откри метод да ми уреди проби. Бристол бяха доста сполучлив клуб, приключиха втори във Висшата лига. Трудно му беше да се свърже с тях. Когато завършвахме 12-и клас отидохме на екскурзия в Лондон. Казах му, че пътувам към него и в случай че има метод, да отида на проби в някой тим. В деня, в който летях, ми заяви, че ще имам проби. Вълнувах се, наложи се да взема някакви обувки от София, хванах първите, които видях. Преди първата подготовка в Бристол трябваше да стана доста рано сутринта, защото ме чакаше близо 3 часа път. Бързо ме харесаха и по този начин се стигна до прекосяването ми в клуба от Висшата лига. Жалко единствено, че не съумях да взема много участия. Те си имаха подготвен тим и ми беше мъчно да се впиша. Треньорът разчиташе на футболистки с опит, аз бях запаса и записах присъединяване единствено в шест мача. Не съумях да вкарам гол. Бях на 18 години и реших, че няма смисъл да заставам запаса в случай, че желая да се развъртвам. Преди да дойде в Бристол бях супер уверена, знаех какво мога, само че това, че не играех ми вземаше цялата убеденост. В един миг се трансфорах в човек, който се усеща надали не убит и не може да продължи напред. Просто трябваше да се махна. Отидох в Лондон Бийс - тим от втора дивизия. Интересното беше, че на идващия сезон, когато Бристол изпадна, се паднахме да играем против тях. Аз играх много мощно и треньорът беседва с мен след мача, помоли ме да се върна, само че просто нямаше по какъв начин да го направя.

- Как се стигна до заминаването за Съединени американски щати?
- Отново ми оказа помощ Емил Кърцелски. Отдавна му бях споделяла, че Америка е най-голямата ми фантазия. Той ми споделяше " Спри се! Няма да мога да те виждам, в случай че си там! ", а аз му отговарях: " Ще ме гледаш по малкия екран някой ден! ". Кърцелски ме вкара в една стратегия, в която са треньорите и аз започнах да се свързвам с тях. Така реализирах контакт със Стюърт Гор - сегашния ми треньор. Той ми предложи стипендия, изясни ми за тима, за лигата. Лесно ме убеди да отпътува. Още преди да стартира да си пиша с него вътрешно си знаех, че ще отпътува за Щатите.



- Нападателка си, постоянно бележиш голове, само че върху какво има да работиш?
- Сигурно до момента в който съм жива ще се модернизирам. Сега желая да се науча да се движа вярно по терена. Треньорът непрекъснато ми повтаря " всеки простак може да тича напразно ". Наистина би трябвало да се движа вярно и да знам къде да диря топката по терена.

- Много ли е едва равнището на женския футбол в България?
- В момента не знам тъкмо какво е. Не знам дали последната година женският футбол в България се е развил. Надявам се да е по-добре.

- Дебютира с гол за националния тим през 2013 година - при победа с 4:3 против Македония в контрола. Какво си спомняш от първия си мач?
- Играхме две контроли с тях, вкарах и в двете. След позитивните резултати помислих, че ще тръгнем нагоре. Но в квалификациите се паднахме с доста мощни тимове и нямахме късмет. Сега не знам какво се случва с националния тим. В началото на годината имаха лагер, играха с Кипър.

- Спечели наградата за най-хубава футболистка на България за 2016 година, а не си част от националния тим ли?
- Повече от година не съм имала мач за националния тим, което е тъпо. Наистина е неприятно. Още повече, когато съотборничките ми в американския тим вървят по националните си тим, а аз не. Не знам за какво е по този начин, може би тъй като са скъпи самолетните билети да се прибирам от Америка и не могат да ги заплащат.



- Левски или ЦСКА?
- Левски, несъмнено. От дребна съм левскарка, татко ми е най-големият почитател на Левски, закърмена съм с Левски. Постоянно ходех на мачове на " Герена ". Веднъж дори в Сектор " Б " ми бяха запалили косата. Спомням си, че беше на оня мач с Лудогорец, в който победихме с 1:0, а по-късно 1:1 със Славия и се разминахме с шампионската купа.

- Кой е най-хубавият български футболист?
- Харесвам Светослав Дяков. Иначе легендите са Стоичков и Бербатов. Дяков го познавам персонално. Спечели доста титли с Лудогорец. Винаги го поддържам в мачовете му.

- А кой е най-красивият?
- Дани Златков. Красив е, Роналдо е въпреки всичко. Аз одобрявам Кристиано Роналдо, веселя се, че преди време посетих и " Сантяго Бернабеу ", фенка съм на Реал (Мадрид).
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ