Родената на 14.11.1970 г. Параскева Джукелова е сред щастливките, на

Родената на 14.11.1970 година Параскева Джукелова е измежду щастливките, на които ориста сервира опцията да завършат класа на Стефан Данаилов. Веднага по-късно постъпва на работа в Народния спектакъл и зад тила си към този момент има десетки постановки и хитови филми като „ Вина “, „ Без крила “, „ Гунди – легенда за любовта “, „ Голата истина за група „ Жигули “ и „ Възвишение “. На феновете е позната и от предаването на Българска национална телевизия „ Понеделник 8 1/2 “, на което бе водеща в интервала от 1998 до 2001 г. 
Преди броени дни по кината се завъртя и трагикомедията „ Клас 90 “, в която на Джукелова е отредена запаметяващата се роля на журналистката Ваня. 

- Параскева, по кината потегли новият български филм „ Клас 90, в който и вие участвате. Познавахте ли се с режисьора преди началото на фотосите?
- За присъединяване си във кино лентата получих персонална покана по телефона от режисьора Бойко Боянов. Каза да прочета сюжета, мислел, че съм подобаваща за една от функциите. С него сме другари от ВИТИЗ, само че до момента не се беше случвало да работим дружно. „ Клас 90 " е неговият пълнометражен режисьорски дебют.

- Допада ли ви героинята ви Ваня, която е политически публицист?
- Героинята не ми подхожда доста. С опрощение към публицистите, те не са ми обичан персонаж. Малко са ми като хрътки, които захапват, не простят, не се преценяват с възприятията на хората, до момента в който преследват информация. В съответния случай в „ Клас 90 ", Ваня е и политически публицист. Самата аз изобщо не се интересувам от батака в политиката. „ Политиците доста приказват, малко вършат! “.

- Героинята ви е с тъмна коса. Защо избрахте този цвят?
- Има си пояснение за смяната. Горе-долу по същото време трябваше да вземам участие и във втория сезон на сериала „ Вина “, където косата ми беше малко по-тъмна. Заради снимачното съвпадане избрахме и в „ Клас 90 “ да съм с по-тъмен цвят.

- В „ Клас 90 ” съученици се срещат 33 години след завършването си и всеки един от тях е много изменен. Вие самата правили ли сте си равносметка по какъв начин сте се трансформирали от изкласяването ви до през днешния ден?
- Да, случвало ми се е да върша съпоставяне каква бях, когато завършвах учебно заведение и това, което съм сега. Навремето мислех, че светът ще бъде в краката ми и мога всичко, стига да го желая и да се трудя задоволително. Впоследствие открих, че в живота правдивост няма. За страдание, това стана на по-късен стадий и ми костваше много персонално отчаяние.
Възпитавана съм във време, в което се споделяше, че в случай че си старателен, в случай че полагаш старания и си предан на това, което правиш, неизбежно ще постигнеш резултати и самопризнание. С времето разбрах че не е тъкмо по този начин. Животът е организиран по този начин, че нищо не е обезпечено.

- След като разбрахте, че животът не е обективен, по какъв начин се променихте?
- При мен професионалният и персоналният живот са неразделни. Работя с страсти, с усеща, с душа и тяло. И в работата си, и отвън нея се разделих с илюзиите, със своя позитивизъм и оптимизъм. Превърнах се в реалист черноглед.

- Кои свои училищен фантазии осъществихте?
- Основната беше да стана актриса. Успях да сбъдна фантазията си и имам своето задоволство от реализацията си. Разбира се, по кое време по-малко, по кое време повече изпитвам разочарования, подозрения и липса на мотивация. Все отново доста неща се трансформираха в обществено-политически проект. Човек с годините натрупва повече огорчения, които го вършат по-предпазлив и песимистичен към това, което му следва. И аз имам моменти на оскърбление, което не е добре, само че съм самокритичен човек и приписвам всевъзможни несполуки на персоналните си дейности и дефекти. Търся аргументите за неуспеха постоянно в себе си, а не в другите.

-Трудно ли вие, когато работите по няколко плана по едно и също време?
- През 2023-та се снимах в „ Клас 90 ”, „ Гунди – Легенда за любовта ” и втори сезон на сериала „ Вина ”, а малко се застъпиха и фотосите на „ Без крила ”. При мен въпросът не беше по какъв начин ще устоя. Чувствах се доста задоволена, тъй като имах задължения, каквито одобрявам и желая. По-трудно е, когато няма работа. Ангажираният артист се усеща по-ентусиазиран и съумява да откри сили в себе си. В работен проект 2023 година ми беше забавна и извънредно вълнуваща.

- Ще има ли трети сезон на сериала „ Вина “? Рейтингът и на двата сезона бе огромен…
- Зрителите разпознаха сериала „ Вина “ като собствен, заживяха с героите му. Беше доста положително попадение, уцели таргет и всеобщо хората го харесаха. Аз няма по какъв начин да отговоря на въпроса дали ще има трети сезон. Ръководството на Българска национална телевизия може да направи това. Доколкото виждам, към този момент няма такива индикации. Разбира се, в никакъв случай не е невероятно да се отвори вероятност за продължение.

- Башар Рахал споделя, че се е влюбил във вас, когато преди години ви е гледал в „ Сезонът на канарчетата ”. Лесно ли се сработихте с него във кино лентата „ Без крила ”, където сте съпрузи?
- Е, той тези неща с влюбването си ги споделя... Може и по този начин да е било, само че нямаме никакви доказателства (смее се). Не ми се е обяснявал в обич, а и няма потребност. Наскоро и аз разбрах, че е бил влюбен в мен. Това е влюбване, в което виждаш някой на сцена и ти харесва, само че не вървиш след него и не го обсебваш с някакви свои упования. С Башар Рахал се познаваме от доста години. Той е от втория клас на Стефан Данаилов а аз – от първия. От едно свърталище сме. Не ми в било проблем да работя с Башо в „ Без крила ". Забавното бе, че той бе и продуцент на кино лентата и понякога се откъсваше от актьорската си работа и започваше да се кара и да държи сметка за всякакви неща по организацията на продукцията. След това още веднъж се връщаше в ролята си пред камерата,

- Какви са настоящите ви актьорски задължения?
- Играя си представленията в Народния. В момента преговарям и ново, което е отдадено на 120 години от основаването на театъра. Зрителите ще бъдат със слушалки и ние ще ги водим през времето и пространства. Участвам и в два спектакъла, които не са на Народния - „ Само ние, девойки! ” и „ Срещи в сряда ”. С тях пътувам доста из страната. Имат огромен триумф измежду хората.

- Чувствате ли се самотна от време на време?
- Да. Това е някаква екзистенциална самотност. Понякога ми се коства, че всеки човек е в личната си кула, със своите цели и проблеми. Трудно е да се сътвори другарство и партньорство, при което да има трайна грижа за другия. Случва се да чувствам, че моите прекарвания, мисли и живот остават скрити от хората към мен, само че това важи и за останалите, несъмнено. Честно казано, желало ми се е, когато отида да се видя с сътрудниците си, да не си приказваме общи приказки, а да влезем в дълбочина - какво вършим, до каква степен сме стигнали, какво ни тежи... Това е нещо, което нормално се случва при диалог с психолог.

- Вие ходили ли сте на психолог?
- Да. В живота има рецесии и моменти, в които човек се усеща малко или доста разлюлян. Съвсем обикновено в такива случаи той да се обърне към някого от който може да получи професионална помощ

- Дъщеря ви Калина послушна ли е? Интересува ли се от изкуство?
- Послушна е, доколкото може да е такава една тийнейджърка, имаща лично мнение за безусловно всичко. Чудесна е Калина. Интересува се от музика и живопис. Напълно е допустимо да тръгне по пътя на изкуството – виждам, че там са ползите й. Предполагам, че няма да вземе специалността ми и да стане актриса, в случай че не ме изненада внезапно след време.

- А допустимо ли е да стане режисьор като татко си Виктор Божинов?
- Възможно е. Има и такива поръчки, само че към този момент е настрана от киното и  театъра.

- Има ли човек в живота ви? Щастлива ли сте в персонален проект?
- Има доста хора в живота ми. Дали съм щастлива в персонален проект – и да, и не. Щастието е въпрос на персонална мотивация. Опитвам се да виждам по-философски на нещата. Стремим се да преследваме химери и щастието е разбиране, което ние сме си основали. То е да си здрав и в естетика със себе си. Другите неща, които се случват към нас, могат да бъдат всевъзможни, нетрайни, изменящи се.

- Със здравето по какъв начин сте?
- Имам здравословни проблеми, несъмнено. С времето се натрупват някакви неща. Ужасявам се от нашата здравна система. Хората в нея вземат решение нещата на парче, никой не гледа тялото като цяло. Трудно е да се съберат всички медицински диагнози и да се откри какво тъкмо куца. Би ми се желало, като отида при някой доктор, той да се загрижи за мен и да стартира да ме оглежда от всички страни, до момента в който най-после не откри къде е главният проблем.

- Спортувате ли? Спазвате ли хранителен режим?
- Спортът при мен е от идващия понеделник. Малко съм кампанийна и нещата потеглят с вдъхновение, което трае няколко месеца, а по-късно завършва. Докато репетирахме пиесата „ Само ние, девойки “, в която героините ни са съотборнички в тим по плуване в колежа, започнах да вървя постоянно на басейн. След премиерата на представлението ползата ми към плуването замря. Сега чакам да ме удари някакъв различен възторг за спорт. Понякога се пробвам да съблюдавам хранителен режим.
Чувствам се по-добре, когато съм малко по-слаба. Досега най-добре ми се е отразявало, когато съм била няколко дни единствено на плодове и чай - така наречен гладолечебен режим. Другите ми е мъчно да ги съблюдавам, тъй като изискват повече внимание и дисциплинираност.

- Колко дни успяхте да издържите на така наречен гладолечение?
- Преди време съм издържала два-три пъти по 14 дни. Тогава си беше за лекуване. Подложих се на това, когато се пробвах да имам дете, а не се получаваше. След гладолечението отново не стана, само че не считам, че е попречило на здравето ми. Чувствах се прелестно след режима. С него даваш на тялото си късмет да се прочисти и рестартира. Уви, имала съм проблем със зареждането. Лаком човек съм и ми е било доста мъчно да устоя въпросния интервал.

- Остава ли ви време да пътешествате?
- Време има, само че е належащо човек да си го отдели и да се провежда. Възхищавам се на Владо Пенев, който е доста сполучлив в това отношение. С моите приятелки и колежки Ева Тепавичарова, Александра Василева и Жорета Николова отидохме в Италия на 1 януари – направихме си странствуване за поредна година. Намираме си време и си избираме дестинация.

- При пътешествията ви изпадали ли сте в стресови обстановки?
- Не съм човек, който елементарно губи хладнокръвие. Най-страховито беше, когато преди няколко години бях, на къмпинг „ Корал ” с Ева Тепавичарова. За първи път тогава си опънах палатка на плажа. Вечерта се развихри грандиозна стихия. Стоях си сама в палатката и си споделих: „ Добре, очевидно тук ще се мре ”. Легнах си и чаках да видя каква ще бъде ориста ми съгласно боговете и природата.

- И щерка ви ли е смела като вас?
- Не, Калина изпитва смут. Има тя някаква уплаха от стихии. Виждайки в приложението на телефона си, че се задават гръмотевици, се прибираме, затваряме прозорци, изключваме тв приемниците и всевъзможни други устройства. Няма неприятно, че щерка ми се тормози от стихии – те са си рискови. Веднъж двете бяхме дружно на отмора в Гърция. Времето се скапе и прогнозите бяха за стихия с гръмотевици. Тогава цяла нощ прекарахме в автомобила.
Автор: Уикенд