„Лейди Смърт: Най-смъртоносната жена снайперист в историята
Родена в днешна Украйна през 1916 година, Людмила Павличенко се бори за Червената войска по време на Втората международна война и става най-смъртоносната жена снайперист в историята. Известна като „ Лейди Смърт “, името ѝ всява боязън в сърцата на немските бойци. Нейната известност на фронта е оправдана с 309 доказани убийства, осъществени единствено за няколко месеца - число, което я слага измежду най-великите снайперисти на всички времена.
От ранна възраст Павличенко показва спортни умения, като се състезава в няколко атлетически дисциплини. Започва да се занимава със пукотевица, откакто чува по какъв начин едно момче се хвали с достиженията си.
„ Това беше задоволително, с цел да ме накара да избягам на стрелбището “ , написа тя един път. Скоро тя се влюбва в този спорт и се причислява към клуба по пукотевица. Скоро получава значка за снайперист, както и документ за стрелец, а до момента в който учи в Киевския университет, Павличенко взема решение да доразвие уменията си и се записва в учебно заведение за снайперисти.
Когато Хитлер стартира интервенция „ Барбароса “ през юни 1941 година, 24-годишната Павличенко се втурва към службата за набиране на бойци в Одеса, Украйна. Офицерът по набиране на личен състав се пробва да я убеди да избере друга кариера, като ѝ предлага да стане здравна сестра. Скоро той се отхвърля, откакто тя разкрива документите и удостоверенията си за пукотевица.
Павличенко е записана в 25-а стрелкова дивизия на Червената войска като снайперистка. Общо 2000 дами стават снайперисти в Червената войска по време на Втората международна война, като единствено 500 от тях ще оцелеят.
On this day in 1916, the most successful female sniper, Hero of the Soviet Union Lyudmila Pavlichenko was born.
— USSR Pictures (@PicturesUssr)
При дефицит на оръжия и консумативи Павличенко трябвало да се задоволи изначало без пушка, единствено с осколъчна граната.
„ Беше доста неприятно да наблюдаваш хода на борбата единствено с една граната в ръка “ , написа тя в записките си. Накрая един паднал приятел, който е прекомерно ранен, с цел да продължи да се бие, предава на Павличенко своята пушка „ Мосин-Нагант “. Не след дълго на Павличенко се дава опция да открие своята „ персонална сметка с врага “.
Двама румънски бойци се бяха окопали единствено на няколкостотин метра от позицията на Павличенко. След като получава позволение да стреля, тя стабилизира задачата си и означи първите си убийства. Описва момента като „ бойно кръщение “ и макар че двамата румънци не се броят в крайната ѝ сметка, защото са просто „ пробни изстрели “ , другарите ѝ към този момент считат Павличенко за една от тях.
През идващите месеци Павличенко усъвършенства своето изкуство. Напускайки лагера в ранните утринни часове и връщайки се едвам през нощта, тя се насочва към предни позиции покрай врага и залягала неподвижно в очакване на опция да стреля.
„ Нужен е огромен самоконтрол, воля и устойчивост, с цел да лежиш петнадесет часа, без да се движиш. Най-малкото помръдване може да значи гибел. “, написа тя по-късно.
Играе безчет игри на котка и мишка с противниковите немски снайперисти, като един двубой продължава три дни, което тя разказва като „ едно от най-тежките прекарвания в живота ми “. В последна сметка врагът ѝ „ направил прекалено много ходове “ и станал един от 36-те снайперисти, които паднали под нейното оръжие. Тя не изпитва скрупули за убийствата си: „ Единственото възприятие, което изпитвам, е огромното задоволство, което изпитва ловецът, умъртвил граблив звяр “.
Today marks the anniversary of Red Army hero Lyudmila Pavlichenko's death.
От ранна възраст Павличенко показва спортни умения, като се състезава в няколко атлетически дисциплини. Започва да се занимава със пукотевица, откакто чува по какъв начин едно момче се хвали с достиженията си.
„ Това беше задоволително, с цел да ме накара да избягам на стрелбището “ , написа тя един път. Скоро тя се влюбва в този спорт и се причислява към клуба по пукотевица. Скоро получава значка за снайперист, както и документ за стрелец, а до момента в който учи в Киевския университет, Павличенко взема решение да доразвие уменията си и се записва в учебно заведение за снайперисти.
Когато Хитлер стартира интервенция „ Барбароса “ през юни 1941 година, 24-годишната Павличенко се втурва към службата за набиране на бойци в Одеса, Украйна. Офицерът по набиране на личен състав се пробва да я убеди да избере друга кариера, като ѝ предлага да стане здравна сестра. Скоро той се отхвърля, откакто тя разкрива документите и удостоверенията си за пукотевица.
Павличенко е записана в 25-а стрелкова дивизия на Червената войска като снайперистка. Общо 2000 дами стават снайперисти в Червената войска по време на Втората международна война, като единствено 500 от тях ще оцелеят.
On this day in 1916, the most successful female sniper, Hero of the Soviet Union Lyudmila Pavlichenko was born.
— USSR Pictures (@PicturesUssr)
При дефицит на оръжия и консумативи Павличенко трябвало да се задоволи изначало без пушка, единствено с осколъчна граната.
„ Беше доста неприятно да наблюдаваш хода на борбата единствено с една граната в ръка “ , написа тя в записките си. Накрая един паднал приятел, който е прекомерно ранен, с цел да продължи да се бие, предава на Павличенко своята пушка „ Мосин-Нагант “. Не след дълго на Павличенко се дава опция да открие своята „ персонална сметка с врага “.
Двама румънски бойци се бяха окопали единствено на няколкостотин метра от позицията на Павличенко. След като получава позволение да стреля, тя стабилизира задачата си и означи първите си убийства. Описва момента като „ бойно кръщение “ и макар че двамата румънци не се броят в крайната ѝ сметка, защото са просто „ пробни изстрели “ , другарите ѝ към този момент считат Павличенко за една от тях.
През идващите месеци Павличенко усъвършенства своето изкуство. Напускайки лагера в ранните утринни часове и връщайки се едвам през нощта, тя се насочва към предни позиции покрай врага и залягала неподвижно в очакване на опция да стреля.
„ Нужен е огромен самоконтрол, воля и устойчивост, с цел да лежиш петнадесет часа, без да се движиш. Най-малкото помръдване може да значи гибел. “, написа тя по-късно.
Играе безчет игри на котка и мишка с противниковите немски снайперисти, като един двубой продължава три дни, което тя разказва като „ едно от най-тежките прекарвания в живота ми “. В последна сметка врагът ѝ „ направил прекалено много ходове “ и станал един от 36-те снайперисти, които паднали под нейното оръжие. Тя не изпитва скрупули за убийствата си: „ Единственото възприятие, което изпитвам, е огромното задоволство, което изпитва ловецът, умъртвил граблив звяр “.
Today marks the anniversary of Red Army hero Lyudmila Pavlichenko's death.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ