Новата звезда на икономиката. Стефани Станчева, която изследва социалните неравенства
Родена е в Кричим, само че едвам на 3-годишна възраст отпътува дружно с родителите си за някогашната Германска демократична република. После фамилията ѝ се мести във Франция, а на 18 години тя печели стипендия в Кеймбридж.
На 28 получава докторска степен по стопанска система от Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати, а две години по-късно към този момент е част от департамента по стопанска система на Харвардския университет, където е учител и до през днешния ден.
Тя е и тази седмица беше гост-лектор на седмото годишно издание на лекциите на Ричард Гут в (МВФ).
По-рано тази година най-старият финансов ежедневник във Франция я назова "новата звезда на стопанската система ". Зад това определение стоят голям брой извоювани от Станчева университетски награди, както и фактът, че през 2020 година тя стана част от комисията, основана от френския президент Еманюел Макрон , с цел да изследва провокациите пред света поради COVID-19.
Фокусът на нейната работа попада върху данъчното облагане и обществените неравенства и, както написа Les Echos, Станчева е водена от упоритост, сплотяваща тези две тематики: "Да допринесем за по-добри обществени политики, с цел да подобрим живота на хората по света. "
Във вторник тя показа в МВФ свое проучване, което се занимава с другите способи, по които хората възприемат стопанската система и по какъв начин те въздействат върху политическите им убеждения.
"Тя е направила това посредством нов метод, употребявайки широкомащабни онлайн изследвания и опити, като е съумяла да покаже по какъв начин възгледите на хората за тяхното обществено състояние, икономическата им подвижност и имиграцията въздействат на това кои фискални политики поддържат ", сподели ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева при представянето на Станчева преди лекцията ѝ.
След нея Станчева отговори на няколко въпроса на Георгиева. По време на диалога им преподавателката от изясни взаимоотношението сред работещите, работодателите и обществените политики, разделяйки го на три съществени стадия.
Първият е предпроизводственият , при който по думите ѝ хората са още в учебно заведение, преди да навлязат на пазара на труда. При него върху построяването на убежденията им въздействат "политики като данъчно облагане на наследството, обучение, неща, които оказват въздействие върху надареността на хората, върху това, което те ще донесат на пазара ".
"След него има индустриален стадий , на който работещите и компаниите си взаимодействат, тъй че тук е мястото на политиките на пазара на труда – тук се вписват политиките за конкурентоспособност, политиките за научноизследователска и развойна активност, политиките за нововъведения. "
Третият стадий съгласно Станчева е постпроизводственият , който обгръща политиките, въздействащи на хората след реализирането на приходите им – "от вида на обичайните прогресивни налози или общественото обезпечаване ".
По думите ѝ така наречен обичайни обществени страни са съсредоточени най-вече да въздействат в първия стадий – с разнообразни просветителни политики, както и в последния – посредством прогресивното данъчно облагане и общественото обезпечаване.
"Средният дирек, обаче, досега не е бил обсъждан като нещо настрана – като инструмент за понижаване на неравенството. По-скоро той се разглеждаше като политики за конкурентоспособност, за нововъведения, за напредък. Това, обаче не са обществени политики ", счита Станчева.
Тя добави, че в случай че това се е считало за работещ метод във времената, когато "всеки, който е имал обучение, е имал оправдани упования, че ще си откри добра работа и ще има рационален стандарт на живот ", то "явленията през днешния ден като глобализацията и софтуерните промени изкореняват положителните работни места за междинната класа ".
"Така че този междинен дирек в действителност се трансформира в нещо извънредно значимо, към което би трябвало да се насочим, освен за задачите на растежа и успеваемостта, само че и за задачите на битката с неравенството, защото самият пазар на труда може да затвърди и ускори неравенството. "
През 2019 година Стефани Станчева беше избрана от The Economist като един от най-хубавите млади икономисти на десетилетието, а Le Mond даже я сложи преди всичко. Самата тя изяснява това свое самопризнание точно с проучванията си за данъчното облагане и обществените неравенства.
"България е страна, която доста обичам и бих желала доста да допринеса нещата да се подобрят, тъй като българите в действителност заслужават да живеят доста по-добре. Много бих желала да трансформира това, че младежите отпътуват за чужбина без да се завръщат. Искам да направя България по-атрактивна за младите ", споделя тя в предаването по бТВ преди две години.
На 28 получава докторска степен по стопанска система от Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати, а две години по-късно към този момент е част от департамента по стопанска система на Харвардския университет, където е учител и до през днешния ден.
Тя е и тази седмица беше гост-лектор на седмото годишно издание на лекциите на Ричард Гут в (МВФ).
По-рано тази година най-старият финансов ежедневник във Франция я назова "новата звезда на стопанската система ". Зад това определение стоят голям брой извоювани от Станчева университетски награди, както и фактът, че през 2020 година тя стана част от комисията, основана от френския президент Еманюел Макрон , с цел да изследва провокациите пред света поради COVID-19.
Фокусът на нейната работа попада върху данъчното облагане и обществените неравенства и, както написа Les Echos, Станчева е водена от упоритост, сплотяваща тези две тематики: "Да допринесем за по-добри обществени политики, с цел да подобрим живота на хората по света. "
Във вторник тя показа в МВФ свое проучване, което се занимава с другите способи, по които хората възприемат стопанската система и по какъв начин те въздействат върху политическите им убеждения.
"Тя е направила това посредством нов метод, употребявайки широкомащабни онлайн изследвания и опити, като е съумяла да покаже по какъв начин възгледите на хората за тяхното обществено състояние, икономическата им подвижност и имиграцията въздействат на това кои фискални политики поддържат ", сподели ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева при представянето на Станчева преди лекцията ѝ.
След нея Станчева отговори на няколко въпроса на Георгиева. По време на диалога им преподавателката от изясни взаимоотношението сред работещите, работодателите и обществените политики, разделяйки го на три съществени стадия.
Първият е предпроизводственият , при който по думите ѝ хората са още в учебно заведение, преди да навлязат на пазара на труда. При него върху построяването на убежденията им въздействат "политики като данъчно облагане на наследството, обучение, неща, които оказват въздействие върху надареността на хората, върху това, което те ще донесат на пазара ".
"След него има индустриален стадий , на който работещите и компаниите си взаимодействат, тъй че тук е мястото на политиките на пазара на труда – тук се вписват политиките за конкурентоспособност, политиките за научноизследователска и развойна активност, политиките за нововъведения. "
Третият стадий съгласно Станчева е постпроизводственият , който обгръща политиките, въздействащи на хората след реализирането на приходите им – "от вида на обичайните прогресивни налози или общественото обезпечаване ".
По думите ѝ така наречен обичайни обществени страни са съсредоточени най-вече да въздействат в първия стадий – с разнообразни просветителни политики, както и в последния – посредством прогресивното данъчно облагане и общественото обезпечаване.
"Средният дирек, обаче, досега не е бил обсъждан като нещо настрана – като инструмент за понижаване на неравенството. По-скоро той се разглеждаше като политики за конкурентоспособност, за нововъведения, за напредък. Това, обаче не са обществени политики ", счита Станчева.
Тя добави, че в случай че това се е считало за работещ метод във времената, когато "всеки, който е имал обучение, е имал оправдани упования, че ще си откри добра работа и ще има рационален стандарт на живот ", то "явленията през днешния ден като глобализацията и софтуерните промени изкореняват положителните работни места за междинната класа ".
"Така че този междинен дирек в действителност се трансформира в нещо извънредно значимо, към което би трябвало да се насочим, освен за задачите на растежа и успеваемостта, само че и за задачите на битката с неравенството, защото самият пазар на труда може да затвърди и ускори неравенството. "
През 2019 година Стефани Станчева беше избрана от The Economist като един от най-хубавите млади икономисти на десетилетието, а Le Mond даже я сложи преди всичко. Самата тя изяснява това свое самопризнание точно с проучванията си за данъчното облагане и обществените неравенства.
"България е страна, която доста обичам и бих желала доста да допринеса нещата да се подобрят, тъй като българите в действителност заслужават да живеят доста по-добре. Много бих желала да трансформира това, че младежите отпътуват за чужбина без да се завръщат. Искам да направя България по-атрактивна за младите ", споделя тя в предаването по бТВ преди две години.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ