Есил Дюран: С времето си отива страстта, а любовта става все по-голяма
Родена е в Хасково и е известна като Есил Дюран - един от най-стойностните и атрактивни артист-изпълнители от палитрата на " Пайнер мюзик ". А рожденото й име Исмигюл значи бяла роза. Завършила е две консерватории - българската и турската, и е мощна и в поп фолка, и в поп музиката. В естрадния отдел на Националната музикална академия е била в класа на Ирина Чмихова. Пее също джаз и обича импровизациите. Популярни нейни песни са “Минало бъди ”, “Елмаз ”, “Луда съм, че те обичам ”, “Тя ”, “Леле, Яно ” и други
След малко мъртвило в края на предишното лято Есил се завърна с нов шлагер - ”Искам единствено теб”, а напълно неотдавна зарадва меломаните с още един извънреден план - ария без думи. “Любов” като че ли ни придвижва в необятния космос на магията сред двама души. Както споделя певицата, би трябвало да се оставиш на вселенските сили и да бъдеш спокоен, тъй като Вселената сама взема решение в кой миг с кого да те срещне и да те отблъсне от индивида, който не ти е нужен. Режисьор на ефектното видео е племенникът на Есил - Дуран Дуран, а музиката и аранжиментът са на Борис Павлов, с който певицата живее към този момент 20 години. Двамата се радват на 12-годишен наследник, Харис.
Наред с музикалната кариера, Есил Дюран има лична фешън марка и е притежател на “Златна игла”. Била е член на журито на “Мюзик айдъл” и “България търси талант”, а последното телевизионно шоу, в което я гледахме, беше “Черешката на тортата”, където певицата сподели, че е магьосница освен на сцената, а и в кухнята.
- Есил, усмивката не слиза от лицето ти, изглеждаш толкоз спокоен човек, има ли нещо, което може да те изкара отвън нерви?
- Общо взето, в последно време помъдрях и виждам да не ме занимават дребните неща. Не знам по какъв начин ще ти прозвучи, само че в никакъв случай не съм успявала да се оправя с простаците. И това пъклен ме изнервя. Защото с елементарен човек не можеш да се схванеш. Той нито се води, нито се кара, както има една приказка. Не можеш да му угодиш. А има доста такива хора, които не желаят да се трансформират. Останали са в развиването си на съвсем тийнейджърска възраст, макар че са към този момент на години. Всеки естествен човек в един миг си взима уроците от живота и помъдрява, трансформира се. Но съм виждала и такива, които не мърдат в това отношение. Обзела ги е една духовна мизерия. Ето такова нещо може да ме изкара отвън нерви, тъй като се усещам безсилна. Изнервя ме цялата тази неорганизираност в България. Защото в продължение на 10 години, въпреки и не непрекъснато, съм работила в чужбина и съм се вписала в техния метод на живот. И знам какъв брой комфортен може да бъде той и по какъв начин можеш да се чувстваш спокоен в една такава страна. А у нас към този момент толкоз години нищо сходно не се случи, в противен случай. Все по-страшно става. Сървайвър - в случай че инцидентно оцелееш, ще живееш...
Когато външният свят не ми харесва, просто се скътвам от него. И вземам решение, че книгите, филмите, моето семейство са нещата, които ми доставят наслаждение, и това ми е задоволително. Разбирам, че това не е верният метод, тъй като можеш да се превърнеш в асоциален вид. Не е хубаво, само че като не намирам никакъв различен излаз да се оправя с хорската завист и негативизъм, това въпреки всичко е някакъв вид.
- Кои препоръки на родителите си няма да забравиш в никакъв случай?
- Аз съм получила доста положително образование и съм ужасно горда от този факт. Семейството ми е мюсюлманско и възпитанието ми е такова, даже във връзка с секса постоянно съм се отличавала от връстниците си. Възпитали са ме малко по-консервативно и от време на време доста се ядосвах на този факт. Сексът сякаш беше малко неприятна и мръсна дума и дълги години имах доста съществени проблеми в това отношение, чисто психически. Защото когато пораснах, разбрах, че това са естествени неща. Но не им се нервирам, считам, че добре са създали, тъй като по някакъв метод са ме предпазили от неразумни връзки, поради които в този момент сега щях да се нервирам ужасно доста.
- Въпреки консервативното образование, което са ти дали, с Борис нямате формален брак. Разкажи по какъв начин се запознахте.
- За първи път се видяхме във Финландия, където бяхме на турне. В началото нямаше безусловно нищо сред нас, той си беше надълбоко фамилен човек. Първият ни взаимен контракт беше в Норвегия. Единственото, което ни свързваше тогава, беше работата. После фамилните му връзки започнаха да се усложняват, а към мен нищо не се случваше. Спомням си, че си мислех: ”Господи, моят брачен партньор може да е в близост, пък аз да не го виждам”. И в действителност се оказа тъкмо по този начин, само че тогава Бобо към момента не влизаше в моите проекти.
- Кога разбра, че го харесваш?
- Сцената на кораба, на който работехме в Норвегия, беше толкоз дребна, че гърбът ми се опираше в неговото пиано. Нямаше човек, който да е по-близо до мен. И на един мой рожден ден се погледнахме малко по-особено. Държа да отбележа, че не беше под въздействие на алкохола, бяхме напълно трезви. (Смее се.) В началото всичко беше малко несериозно, до момента в който не стигнахме до такава степен, че да се принуждаваме да живеем без мисълта за другия, само че не успявахме. И колкото повече време минаваше, толкоз повече възприятията ни се ускоряваха. Криехме от сътрудниците, с цел да не се усложняват връзките в групата, само че те усещаха. Когато има обич, тя постоянно се усеща, даже единствено от наличието на влюбените. След два месеца най-сетне си признахме.
- Заедно сте към този момент 20 години, за какво избрахте да живеете без автограф?
- Не знам и до каква степен е значима тази крачка. Просто и двамата не обичаме сватбените суетни, не обичаме да сме център на внимание. Работата ни така и така е обвързвана с аудитория, изключително моята. И не желая този прекрасен миг да бъде още веднъж като на сцена. Нямам нищо срещу да се подпиша, да кажа на Борис: ”Аз съм твоя съпруга”, само че да се случи по скромен, неангажиращ метод, да е по-романтично, без тези комплицирани организации. Аз не обичам огромните празненства, въпреки че може би в профил наподобява друго. Не желаеме тежка балканска женитба с огромни чинии, пържоли и кюфтета, с хавлии по раменете на гостите, с родственици от прът и въже. Да те поздравяват хора, които не си виждал от 20 години, а ти да се чудиш - кой пък беше този. Такова нещо е парадокс.
- Това не ви пречи да се радвате на прелестния си наследник Харис!
- Да, след 9-годишна връзка взехме решение, че би трябвало да имаме и плод на любовта. Необходимо ни беше толкоз дълго време поради обстановката, в която беше Борис. Аз демонстрирах самообладание и приемливост, схващане към протичащото се. След един бракоразвод човек не е подготвен незабавно да поеме по същия път. Струва му се, че ще се повтори всичко от преди, че ще се сблъска със същите проблеми. Трябва да се отърси, с цел да може спокоен и рафиниран да влезе в новите връзки.
- Приемаш ли изказванието, че с времето любовта си отива?
- Не, с времето си отива пристрастеността, а любовта става все по-голяма за сметка на нея. Често ме питат по какъв начин по този начин хем сме дружно всекидневно, ежечасно даже, хем продължаваме да се обичаме? Ами ние от ден на ден се привързваме един към различен. Най-важното, с цел да се задържи една обич и едно взаимно общуване, е хората да умеят да се смеят и да беседват, но да беседват за всичко. Ние с Борис непрекъснато го вършим.
- А какво е твоето благопожелание към нашите читатели?
- Нека сложим щипка позитивизъм в всекидневието си! Да се опитаме да се отърсим по-лесно от проблемите, които имаме. Чувала съм, че като си мислиш, че ти е зле, в действителност ти става зле. Затова дано да се настроим, че ще ни се случат хубави неща, с цел да ни се случат!
Валентина ИВАНОВА
След малко мъртвило в края на предишното лято Есил се завърна с нов шлагер - ”Искам единствено теб”, а напълно неотдавна зарадва меломаните с още един извънреден план - ария без думи. “Любов” като че ли ни придвижва в необятния космос на магията сред двама души. Както споделя певицата, би трябвало да се оставиш на вселенските сили и да бъдеш спокоен, тъй като Вселената сама взема решение в кой миг с кого да те срещне и да те отблъсне от индивида, който не ти е нужен. Режисьор на ефектното видео е племенникът на Есил - Дуран Дуран, а музиката и аранжиментът са на Борис Павлов, с който певицата живее към този момент 20 години. Двамата се радват на 12-годишен наследник, Харис.
Наред с музикалната кариера, Есил Дюран има лична фешън марка и е притежател на “Златна игла”. Била е член на журито на “Мюзик айдъл” и “България търси талант”, а последното телевизионно шоу, в което я гледахме, беше “Черешката на тортата”, където певицата сподели, че е магьосница освен на сцената, а и в кухнята.
- Есил, усмивката не слиза от лицето ти, изглеждаш толкоз спокоен човек, има ли нещо, което може да те изкара отвън нерви?
- Общо взето, в последно време помъдрях и виждам да не ме занимават дребните неща. Не знам по какъв начин ще ти прозвучи, само че в никакъв случай не съм успявала да се оправя с простаците. И това пъклен ме изнервя. Защото с елементарен човек не можеш да се схванеш. Той нито се води, нито се кара, както има една приказка. Не можеш да му угодиш. А има доста такива хора, които не желаят да се трансформират. Останали са в развиването си на съвсем тийнейджърска възраст, макар че са към този момент на години. Всеки естествен човек в един миг си взима уроците от живота и помъдрява, трансформира се. Но съм виждала и такива, които не мърдат в това отношение. Обзела ги е една духовна мизерия. Ето такова нещо може да ме изкара отвън нерви, тъй като се усещам безсилна. Изнервя ме цялата тази неорганизираност в България. Защото в продължение на 10 години, въпреки и не непрекъснато, съм работила в чужбина и съм се вписала в техния метод на живот. И знам какъв брой комфортен може да бъде той и по какъв начин можеш да се чувстваш спокоен в една такава страна. А у нас към този момент толкоз години нищо сходно не се случи, в противен случай. Все по-страшно става. Сървайвър - в случай че инцидентно оцелееш, ще живееш...
Когато външният свят не ми харесва, просто се скътвам от него. И вземам решение, че книгите, филмите, моето семейство са нещата, които ми доставят наслаждение, и това ми е задоволително. Разбирам, че това не е верният метод, тъй като можеш да се превърнеш в асоциален вид. Не е хубаво, само че като не намирам никакъв различен излаз да се оправя с хорската завист и негативизъм, това въпреки всичко е някакъв вид.
- Кои препоръки на родителите си няма да забравиш в никакъв случай?
- Аз съм получила доста положително образование и съм ужасно горда от този факт. Семейството ми е мюсюлманско и възпитанието ми е такова, даже във връзка с секса постоянно съм се отличавала от връстниците си. Възпитали са ме малко по-консервативно и от време на време доста се ядосвах на този факт. Сексът сякаш беше малко неприятна и мръсна дума и дълги години имах доста съществени проблеми в това отношение, чисто психически. Защото когато пораснах, разбрах, че това са естествени неща. Но не им се нервирам, считам, че добре са създали, тъй като по някакъв метод са ме предпазили от неразумни връзки, поради които в този момент сега щях да се нервирам ужасно доста.
- Въпреки консервативното образование, което са ти дали, с Борис нямате формален брак. Разкажи по какъв начин се запознахте.
- За първи път се видяхме във Финландия, където бяхме на турне. В началото нямаше безусловно нищо сред нас, той си беше надълбоко фамилен човек. Първият ни взаимен контракт беше в Норвегия. Единственото, което ни свързваше тогава, беше работата. После фамилните му връзки започнаха да се усложняват, а към мен нищо не се случваше. Спомням си, че си мислех: ”Господи, моят брачен партньор може да е в близост, пък аз да не го виждам”. И в действителност се оказа тъкмо по този начин, само че тогава Бобо към момента не влизаше в моите проекти.
- Кога разбра, че го харесваш?
- Сцената на кораба, на който работехме в Норвегия, беше толкоз дребна, че гърбът ми се опираше в неговото пиано. Нямаше човек, който да е по-близо до мен. И на един мой рожден ден се погледнахме малко по-особено. Държа да отбележа, че не беше под въздействие на алкохола, бяхме напълно трезви. (Смее се.) В началото всичко беше малко несериозно, до момента в който не стигнахме до такава степен, че да се принуждаваме да живеем без мисълта за другия, само че не успявахме. И колкото повече време минаваше, толкоз повече възприятията ни се ускоряваха. Криехме от сътрудниците, с цел да не се усложняват връзките в групата, само че те усещаха. Когато има обич, тя постоянно се усеща, даже единствено от наличието на влюбените. След два месеца най-сетне си признахме.
- Заедно сте към този момент 20 години, за какво избрахте да живеете без автограф?
- Не знам и до каква степен е значима тази крачка. Просто и двамата не обичаме сватбените суетни, не обичаме да сме център на внимание. Работата ни така и така е обвързвана с аудитория, изключително моята. И не желая този прекрасен миг да бъде още веднъж като на сцена. Нямам нищо срещу да се подпиша, да кажа на Борис: ”Аз съм твоя съпруга”, само че да се случи по скромен, неангажиращ метод, да е по-романтично, без тези комплицирани организации. Аз не обичам огромните празненства, въпреки че може би в профил наподобява друго. Не желаеме тежка балканска женитба с огромни чинии, пържоли и кюфтета, с хавлии по раменете на гостите, с родственици от прът и въже. Да те поздравяват хора, които не си виждал от 20 години, а ти да се чудиш - кой пък беше този. Такова нещо е парадокс.
- Това не ви пречи да се радвате на прелестния си наследник Харис!
- Да, след 9-годишна връзка взехме решение, че би трябвало да имаме и плод на любовта. Необходимо ни беше толкоз дълго време поради обстановката, в която беше Борис. Аз демонстрирах самообладание и приемливост, схващане към протичащото се. След един бракоразвод човек не е подготвен незабавно да поеме по същия път. Струва му се, че ще се повтори всичко от преди, че ще се сблъска със същите проблеми. Трябва да се отърси, с цел да може спокоен и рафиниран да влезе в новите връзки.
- Приемаш ли изказванието, че с времето любовта си отива?
- Не, с времето си отива пристрастеността, а любовта става все по-голяма за сметка на нея. Често ме питат по какъв начин по този начин хем сме дружно всекидневно, ежечасно даже, хем продължаваме да се обичаме? Ами ние от ден на ден се привързваме един към различен. Най-важното, с цел да се задържи една обич и едно взаимно общуване, е хората да умеят да се смеят и да беседват, но да беседват за всичко. Ние с Борис непрекъснато го вършим.
- А какво е твоето благопожелание към нашите читатели?
- Нека сложим щипка позитивизъм в всекидневието си! Да се опитаме да се отърсим по-лесно от проблемите, които имаме. Чувала съм, че като си мислиш, че ти е зле, в действителност ти става зле. Затова дано да се настроим, че ще ни се случат хубави неща, с цел да ни се случат!
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ