Родена е в град София на 1 септември 1956 година.

Родена е в град София на 1 септември 1956 година. Става национално известна с ролята си на певицата Рени в българския игрален филм от 1982 година „ Оркестър без име “. Със брачна половинка си Георги имат един наследник – Александър Кадиев, който я направи баба на внучка. В момента я гледаме като член на журито в „ България търси гений “.

- Променят ли се гениите през годините, госпожо Евро, вие имате наблюдения от няколко сезона?

- Винаги е имало и деца, и баби, изобщо - всевъзможни хора, които се включват в „ България търси гений ”. Хората са разнообразни, само че общо взето посоката на търсене на даровити българи не се трансформира. Това е четвъртият сезон, в който съм жури - в действителност имам база за съпоставяне. Тази година има забележителни гении, доста забавни участници, както чужденци, по този начин и българи. Сферите, в които се изявават хората са общо взето сходни – танци, музика, просвета, спорт... Но всяка година като че ли има и по някоя нова наклонност – през тази виждам засилено наличие на въздушни акробати.

- Искам да ви върна обратно във времето, когато получихте първата покана за “България търси гений ”. Колебаехте ли се тогава дали да приемете и допитвате ли се до някого за такива значими креативен въпроси?

- Не се допитвам до никого. Вече бях работила в bTV дружно с Ангелина Белчева, която е шеф „ Локална продукция “. Бях взела участие в друго шоу и общо взето в малкия екран имаха визия на какво съм способна. Явих се на кастинг, какъвто е редът за сходни излъчвания и избраха мен измежду още няколко други кандидатки. Не съм имала подозрения дали да се включа, тъй като знаех, че ще ми хареса да съм жури в “България търси гений ” – доста е забавно!

 

- Все още ви е забавно, макар стажа ви?

- Да, явяват се разнообразни реализатори, измежду тях има и доста положителни. Разбира се има и такива, които не са чак толкоз положителни, обаче са занимателни. И постоянно става нещо - или рева, или се дръзвам, или се вълнувам. Просто си извозвам доста добре тези 12 часа на работа. На кастингите снимахме по 12-14 часа дневно, само че е толкоз прелестно, че дори не се изтощавам изключително.

- А за толкоз сезона научихте ли се към този момент да казвате твърдо „ не ” на някои от участниците?

- Рядко споделям не, тъй като съм доста съчувствена и все си мисля: „ Човекът е пристигнал до тук, кой знае от кое място, в този момент по какъв начин да му кажа не? ” Става ми мъчително за него. Обаче има случаи, когато изрично отрязвам „ не ”, тъй като виждам, че участникът не е подготвен, а на тази сцена не е редно да идват неподготвени хора. Правя дребни забележки, не мога да подмина напълно хората, които нямат действителна себеоценка.  Гледам да го върша с възприятие за комизъм, с цел да не обидя индивида. Надявам се самичък да се сети, че когато идва на тази огромна сцена, от която ще го гледа цяла България, е редно да се приготви по-добре. Например - излезе момче, което пееше доста подправено, напряко извънредно. Нямаше по какъв начин да не му кажа, че е подправен. Научих се към този момент да споделям и „ не ”, само че по-скоро съм склонна да давам „ да ”.

- В „ 120 минути ”  разказахте, че сте се разплаквали при представянето на деца в предаването. Какво друго може да ви разплаче и какъв брой бяха сълзите в този сезон?

-Аз си поплаквам този сезон, само че това е, тъй като рева от наслада. Плача от благополучие, когато чуя красива музика, която ме връща към някои хубави моменти от живота ми. Мога рева и на прекрасен танц. Добре, че до момента в който снимаме, не виждаме персоналните истории на участниците. Сред тях има и доста тъжни истории. Виждаме ги чак при излъчването по малкия екран. Слава Богу, че е по този начин. Ако бях видяла авансово една от историите, на които се разплаках в първия епизод, щях да плача доста повече при осъществяването. Смятам, че ние в журито не би трябвало да виждаме тези предистории, с цел да не се влияем от тях и да оценяваме единствено качествата на участника. В „ България търси гений “ рева най-вече от благополучие. Трогвам се, когато виждам, че някой е квалифициран. Възхищавам се откровено на гениите на хората!

- Как се сработихте с останалата част от журито?

- О, луксозно се сработихме! Юлиан Вергов ми е другар от дълго време. Много го обичам и го одобрявам. С него нямаше какво да свиквам, той е и интелигентен и знае доста, а също така е обаятелен и хубав. С Галена се познаваме около Азис. Обаче аз не знаех, че тя е толкоз готина жена. Много е блага към мен, толкоз е сърцата, толкоз хубаво приказва! Видях, че и тя е сензитивна като мен и постоянно и в нейните очи виждах сълзи. Много ми хареса Галена, към този момент съм нейна фенка и даже ще отида на нейния концерт. Никога не съм ходила на огромен концерт на поп фолк реализатор!

- Дори на Азис не сте ходили?

- На Азис съм била по участия, само че на огромен концерт в зала не съм ходила в никакъв случай през живота си. Аз доста обичам тъжни национални песни.  Галена ги извършва прелестно, а аз до момента не знаех. Тя е учила национално пеене и гласът ѝ е страховит. Приятно впечатлена съм от тази жена и за мен беше наслаждение да седим една до друга на кастингите. Болеше ме гърба съвсем от самото начало на фотосите и тя непрестанно се интересуваше по какъв начин съм. Даже ми донесе една възглавничка от колата си, с цел да ми е по-удобно. Беше доста блага към мен!

 

-Николаос Цитиридис май единствено играе неприятното ченге...?

- Да, играе неприятното ченге. Ние сме го нарочили, че като види деца, незабавно им дава „ не ”. Но не е по този начин, той също е доста готин, доста. Като цяло, тази година в журито сме доста добра композиция, отлично стиковани. Разбираме се единствено с един взор. Чакам с неспокойствие полуфиналите и огромния край, на които ще се срещнем още веднъж и този път ще снимаме онлайн!