Естрадната легенда Богдана Карадочева навърши 76 г.
Родена е на 19 юли 1949 година в София. Нейният татко, търговецът Иван Карадочев, е погубен в лагера „ Слънчев бряг " край Ловеч през 1960 година
Кариерата ѝ стартира, когато е на 14 години. През 1965 година става солистка на „ Студио 5 ". Същата година реализира първия си концерт и първия си запис („ Тази вечер аз съм хубава " ). Талантът ѝ е приет и интернационалният триумф не закъснява: първа премия на Международния фестивал за занимателна ария в Сочи, Русия (1967). Голямото ѝ самопризнание идва на фестивала „ Златният Орфей " през 1969 година За първи път Голямата премия в Международния конкурс за реализатори е извоювана от българска певица, а ръководителят на журито Бруно Кокатрикс ѝ връчва и премията на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по незабравим метод френски шансони и съветски романси, извършва трагични концертни песни. В идващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на „ Златният Орфей " (1971), „ Златният елен " в Брашов, Румъния (1972), „ Братиславска лира ", Чехия (1972); присъединяване в гала-концерта на носителите на огромни награди в Анверс, Белгия (1970). През 1970-те години пее с известни реализатори, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели изключителната премия за най-хубав реализатор на фестивала в Касълбар, Ирландия и има максимален принос за третото място на България в интернационалната среща „ Европа 71 " (участват и Паша Христова и Борис Гуджунов). Участва и в концерта на Емил Димитров в спектакъл „ Europien " в Париж (1972) дружно с орк. " Балкантон " с дир. Димитър Ганев. Наградени песни в нейно осъществяване са „ Земя звезда ", (м. Борис Карадимчев) – втора премия на „ Златният Орфей " (1977), „ Сама с вятъра " (м. Тончо Русев) – „ Мелодия на годината ". Гастролирала е с концертни турнета във всички европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и Куба, Канада и Алжир. Има издадени дребни плочи от компаниите „ Pathe Marconi " и „ Philips ". През 1980-те години записва няколко шлагера дружно със брачна половинка си Стефан Димитров и група „ Вариант Б ", прави дуети и с Васил Найденов. В началото на 1990-те взе участие на всички манифестации на Съюз на демократичните сили, а песента „ Дано " се трансформира в химн на вярата. Голяма известност има и „ Молитва за България ", изпълнена дружно със Стефан Димитров и Васил Найденов.
Удостоена е с премията „ Най-български артист " за 1998 година от Сдружението за българска нематериалност.
От 1999 година се изявява и като телевизионна водеща – на тв. стратегии „ Зодиак ", на предаването „ Почти среднощ е ", на което е водеща с Васил Найденов по NOVA. Най-известните ѝ песни са „ Дано " („ Ако до всяко положително създание " ), „ Остаряваме постепенно ", „ Иване, Иване ", „ Нова година ", „ Безнадежден случай ", „ Бермудски триъгълник ". Богдана Карадочева има и няколко дуета с Емил Димитров – „ Има обич " (1972), „ Помниш ли ти " (1973), „ Пътека до теб " (1973), „ Ако в миналото " (1979), както и две песни, издадени на дребна плоча в Ливан през 1972 година – „ Sans amour il N`Y a pas de fleures " и „ Te souviens tu? ".
За нея пишат песни композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Александър Бръзицов и доста други. Участва и в мюзикъла на Хачо Бояджиев „ Телерезада " (1974).
През 2018 година е оповестена за почетен жител на София.
През 2021 година влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България.
Кариерата ѝ стартира, когато е на 14 години. През 1965 година става солистка на „ Студио 5 ". Същата година реализира първия си концерт и първия си запис („ Тази вечер аз съм хубава " ). Талантът ѝ е приет и интернационалният триумф не закъснява: първа премия на Международния фестивал за занимателна ария в Сочи, Русия (1967). Голямото ѝ самопризнание идва на фестивала „ Златният Орфей " през 1969 година За първи път Голямата премия в Международния конкурс за реализатори е извоювана от българска певица, а ръководителят на журито Бруно Кокатрикс ѝ връчва и премията на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по незабравим метод френски шансони и съветски романси, извършва трагични концертни песни. В идващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на „ Златният Орфей " (1971), „ Златният елен " в Брашов, Румъния (1972), „ Братиславска лира ", Чехия (1972); присъединяване в гала-концерта на носителите на огромни награди в Анверс, Белгия (1970). През 1970-те години пее с известни реализатори, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели изключителната премия за най-хубав реализатор на фестивала в Касълбар, Ирландия и има максимален принос за третото място на България в интернационалната среща „ Европа 71 " (участват и Паша Христова и Борис Гуджунов). Участва и в концерта на Емил Димитров в спектакъл „ Europien " в Париж (1972) дружно с орк. " Балкантон " с дир. Димитър Ганев. Наградени песни в нейно осъществяване са „ Земя звезда ", (м. Борис Карадимчев) – втора премия на „ Златният Орфей " (1977), „ Сама с вятъра " (м. Тончо Русев) – „ Мелодия на годината ". Гастролирала е с концертни турнета във всички европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и Куба, Канада и Алжир. Има издадени дребни плочи от компаниите „ Pathe Marconi " и „ Philips ". През 1980-те години записва няколко шлагера дружно със брачна половинка си Стефан Димитров и група „ Вариант Б ", прави дуети и с Васил Найденов. В началото на 1990-те взе участие на всички манифестации на Съюз на демократичните сили, а песента „ Дано " се трансформира в химн на вярата. Голяма известност има и „ Молитва за България ", изпълнена дружно със Стефан Димитров и Васил Найденов.
Удостоена е с премията „ Най-български артист " за 1998 година от Сдружението за българска нематериалност.
От 1999 година се изявява и като телевизионна водеща – на тв. стратегии „ Зодиак ", на предаването „ Почти среднощ е ", на което е водеща с Васил Найденов по NOVA. Най-известните ѝ песни са „ Дано " („ Ако до всяко положително създание " ), „ Остаряваме постепенно ", „ Иване, Иване ", „ Нова година ", „ Безнадежден случай ", „ Бермудски триъгълник ". Богдана Карадочева има и няколко дуета с Емил Димитров – „ Има обич " (1972), „ Помниш ли ти " (1973), „ Пътека до теб " (1973), „ Ако в миналото " (1979), както и две песни, издадени на дребна плоча в Ливан през 1972 година – „ Sans amour il N`Y a pas de fleures " и „ Te souviens tu? ".
За нея пишат песни композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Александър Бръзицов и доста други. Участва и в мюзикъла на Хачо Бояджиев „ Телерезада " (1974).
През 2018 година е оповестена за почетен жител на София.
През 2021 година влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ