Любо Киров: Любовта е движещата сила на Вселената
Роден в Плевен, прави първите си стъпки в музиката на пианото, което родителите му подаряват за един рожден ден. Продължава да свири на барабани, а артистичната му натура по-късно го кара да захване четката за изобразяване и глината. И въпреки всичко избира музиката за своя специалност. До 2007 година е фронтмен на една от най-харесваните български обединения - група “Те”. След това се ориентира към независима певческа кариера.
Освен артист е музикален продуцент, създател на доста шлагери в поп музиката и десетки текстове за песни. Бивш вокалист на група “Те”. Член на журито в сезони 2, 3 и 5 на музикалното шоу “X Factor”. Любо е един от най-обичаните поп артисти у нас. Сигурна съм, че има значително почитатели и измежду читателите на “Над 55”.
- Любо, любопитно ми е какъв беше като дете?
- Бях леко безочливо детенце, дето не слуша много-много. (Смее се.) Бях независим от дребен, тъй като животът по този начин се стече, че влязох в художествено учебно заведение в Троян и на 14 години в действителност се отделих от къщи. И до ден сегашен не съм се прибрал, както има една приказка. Това, че толкоз рано напуснах дома, сътвори предпоставки да стана независим и даже капризен от време на време. Не слушах доста какво ми говореха майка и баща. Примерно - бягал съм от у дома и един месец не можеха да ме намерят, което в тая възраст е много стряскащо за родителите.
- Цял месец?! На какъв брой години беше тогава?
- Някъде на 15-16. Бях без пари, само че с дълга коса! Носех на гърба си един спален чувал, обикалял съм цялата страна и съм спал на всички места - по морето, на плажа. Беше необичайно време - тийнейджърско. Общо взето, не съм бил от най-послушните деца.
- Беше ли любовчия в учебно заведение?
- Ами... да. Първите стъпки в любовта и в секса там се вършат. (Смее се.) Няма по какъв начин да не помни първия секс. Той беше с момиче от по-горен клас. Бил съм на 15-16, а тя на 16-17. Всички сме били деца по това време, само че на мен ми се е коствало, че тя е доста по-голяма.
- Имало ли е моменти, в които си съжалявал, че се отдаде на музиката, а не на изобразителното изкуство, въпреки всичко си учил в Художествената академия?
- Не, в никакъв случай не съм съжалявал за избора си. С самообладание и с доста огромна обич съм минал сложните моменти, които са свързани с музиката. Просто тя се оказа по-голямата обич. Ако бях траял с изобразяване, не считам, че пътят ми би бил по-лесен или по-различен, тъй като отново става въпрос за изкуство.
- Приемаш ли за вярна поговорката, че музикант къща не храни?
- След всички тези години, в които се занимавам единствено с музика, по никакъв метод не бих се съгласил с въпросната сентенция. Музикант храни задоволително добре, дори няколко къщи, в случай че е добър, надарен и сполучлив в кариерата си.
- Значи ти си един благополучен човек?
- Така считам и мога да го настоявам. Не желая да бъда мрънкащ и неудовлетворен, човек, който счита, че животът е нещо доста мъчно и неприятно. Мисля, че в случай че доста обичаш това, което правиш, и вярваш мощно, че ще ти се случват хубави неща, то безусловно ще ги има, гаранция.
- Гледам те и се чудя - по какъв начин успяваш постоянно да си в положително въодушевление?
- Според мен няма по-голямо благополучие от това да правиш нещата, които обичаш. Аз съм един от тези щастливци точно тъй като одобрявам музиката и всичко, обвързвано с това изкуство. Това е повода да съм ухилен, да се усещам добре и да излъчвам благополучие. Обичам да съм положителен! Винаги диря добротата в човек. Опитвам се да не съм преднамерен към хората, които срещам и не познавам.
Стремя се да намирам способи и да реализирам задачите, които си слагам, и не диря опрощение ако не се осъществят. Харесва ми да поддържам връзка с положителни хора, а музиката е повода да ги срещам. Тук се крие и разковничето на позитивната ми настройка.
- Мислиш ли, че е по-лесно да се живее, когато виждаш чашата на половина цялостна?
- О, да, безусловно! Според мен всичко е въпрос на позиция. Ако виждаме чашата на половина цялостна, то несъмнено имаме чувство за цялост в живота по някакъв метод. Ясно е, че съвършенството ние сами няма по какъв начин да го реализираме. То е подарък от Бога и е непостижимо за един човек да го реализира самичък. В него постоянно има някакво неодобрение - каквото и да направи, все му се коства, че може и повече. Но единствено Господ може да изпълни чашата. Съвършенството е подарък, то не може да се създаде.
- Случва ли ти се въпреки всичко да си ядосан и тъмен като облак?
- Случва се, да. Не съм изключение от останалите хора. Моментите на отчаяние, хора, които са ме предавали - това ме кара да съм малко по-мрачен от време на време. Не одобрявам измяната. Не одобрявам хората, които крадат от непознатия труд заради неспособност да боравят с избрани изразни средства. Като че ли ние българите сме по-склонни да търсим и виждаме първо отрицателното. Хубавото е, че не съумявам да арестувам неприятните мисли и мрачните моменти в себе си. Бързо ми минава.
- Ако би трябвало с няколко фрази да я опишеш, какво е за теб любовта?
- Без обич не мога да си показва нищо. Тя е движещата мощ в цялата Вселена. Аз имам вяра в любовта! За мен тя е като голям заряд, който е част от характера на самия Създател на хората - в самия Бог. Аз считам, че Бог е обич, и като споделям това, влагам доста по-широк смисъл. Любовта е движещата мощ - освен като общо разбиране за влюбване и обич сред двама души. Вярвам, че тя е всичко това, което движи клетките в телата ни, което кара Вселената да извършва закони - физични, духовни и всевъзможни.
- Неведнъж си казвал, че Бог за следващ път ти е посочил любовта си.
- Всеки ден има Божия интервенция в моя живот. Къде забележима, къде не. Човек вижда до върха на обувките си, а Бог вижда далеко. Затова споделям, че през днешния ден съм най-добре. Всеки има интервали надолу и нагоре, само че последният миг е по-добър от всички други. Един от случаите, в които усетих доста осезаема сходна интервенция, бе преди години. Пътувахме с майка ми към вилата ни със спортна дребна кола. Излязохме на един завой и не можах да го взема - дал съм повече газ. Набих спирачки, колата се обърна и до момента в който летяхме с главите надолу, се спогледахме с майка ми като на занимателен каданс.
Помислих си: “Край! Чупим си вратовете”, и в този момент усетих по какъв начин някой хвана колата и я обърна. След което тя падна на гумите си като в памук. Ако видиш фотоси на автомобила по-късно, няма да повярваш, че сме оживели. Имал съм здравословни проблеми, спасяван съм на ръба с перитонит преди години, имал съм произшествия. Можел съм да умра доста пъти. Но очевидно ме държат тук до последно и ще би трябвало да се прави доста работа. (Усмихва се.)
- Кажи ми вярваш ли в писаното от ориста?
- Не, имам вяра в Христос като наследник на Бога. Аз не съм религиозен. Учил съм две години теология. В същинското християнство няма място за суеверия.
- И най-после, апелирам те да пожелаеш нещо на нашите читатели!
- Преди всичко им поисквам да са здрави и да обичат хората към себе си, тъй като това ще ги зареди с доста мощ.
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Освен артист е музикален продуцент, създател на доста шлагери в поп музиката и десетки текстове за песни. Бивш вокалист на група “Те”. Член на журито в сезони 2, 3 и 5 на музикалното шоу “X Factor”. Любо е един от най-обичаните поп артисти у нас. Сигурна съм, че има значително почитатели и измежду читателите на “Над 55”.
- Любо, любопитно ми е какъв беше като дете?
- Бях леко безочливо детенце, дето не слуша много-много. (Смее се.) Бях независим от дребен, тъй като животът по този начин се стече, че влязох в художествено учебно заведение в Троян и на 14 години в действителност се отделих от къщи. И до ден сегашен не съм се прибрал, както има една приказка. Това, че толкоз рано напуснах дома, сътвори предпоставки да стана независим и даже капризен от време на време. Не слушах доста какво ми говореха майка и баща. Примерно - бягал съм от у дома и един месец не можеха да ме намерят, което в тая възраст е много стряскащо за родителите.
- Цял месец?! На какъв брой години беше тогава?
- Някъде на 15-16. Бях без пари, само че с дълга коса! Носех на гърба си един спален чувал, обикалял съм цялата страна и съм спал на всички места - по морето, на плажа. Беше необичайно време - тийнейджърско. Общо взето, не съм бил от най-послушните деца.
- Беше ли любовчия в учебно заведение?
- Ами... да. Първите стъпки в любовта и в секса там се вършат. (Смее се.) Няма по какъв начин да не помни първия секс. Той беше с момиче от по-горен клас. Бил съм на 15-16, а тя на 16-17. Всички сме били деца по това време, само че на мен ми се е коствало, че тя е доста по-голяма.
- Имало ли е моменти, в които си съжалявал, че се отдаде на музиката, а не на изобразителното изкуство, въпреки всичко си учил в Художествената академия?
- Не, в никакъв случай не съм съжалявал за избора си. С самообладание и с доста огромна обич съм минал сложните моменти, които са свързани с музиката. Просто тя се оказа по-голямата обич. Ако бях траял с изобразяване, не считам, че пътят ми би бил по-лесен или по-различен, тъй като отново става въпрос за изкуство.
- Приемаш ли за вярна поговорката, че музикант къща не храни?
- След всички тези години, в които се занимавам единствено с музика, по никакъв метод не бих се съгласил с въпросната сентенция. Музикант храни задоволително добре, дори няколко къщи, в случай че е добър, надарен и сполучлив в кариерата си.
- Значи ти си един благополучен човек?
- Така считам и мога да го настоявам. Не желая да бъда мрънкащ и неудовлетворен, човек, който счита, че животът е нещо доста мъчно и неприятно. Мисля, че в случай че доста обичаш това, което правиш, и вярваш мощно, че ще ти се случват хубави неща, то безусловно ще ги има, гаранция.
- Гледам те и се чудя - по какъв начин успяваш постоянно да си в положително въодушевление?
- Според мен няма по-голямо благополучие от това да правиш нещата, които обичаш. Аз съм един от тези щастливци точно тъй като одобрявам музиката и всичко, обвързвано с това изкуство. Това е повода да съм ухилен, да се усещам добре и да излъчвам благополучие. Обичам да съм положителен! Винаги диря добротата в човек. Опитвам се да не съм преднамерен към хората, които срещам и не познавам.
Стремя се да намирам способи и да реализирам задачите, които си слагам, и не диря опрощение ако не се осъществят. Харесва ми да поддържам връзка с положителни хора, а музиката е повода да ги срещам. Тук се крие и разковничето на позитивната ми настройка.
- Мислиш ли, че е по-лесно да се живее, когато виждаш чашата на половина цялостна?
- О, да, безусловно! Според мен всичко е въпрос на позиция. Ако виждаме чашата на половина цялостна, то несъмнено имаме чувство за цялост в живота по някакъв метод. Ясно е, че съвършенството ние сами няма по какъв начин да го реализираме. То е подарък от Бога и е непостижимо за един човек да го реализира самичък. В него постоянно има някакво неодобрение - каквото и да направи, все му се коства, че може и повече. Но единствено Господ може да изпълни чашата. Съвършенството е подарък, то не може да се създаде.
- Случва ли ти се въпреки всичко да си ядосан и тъмен като облак?
- Случва се, да. Не съм изключение от останалите хора. Моментите на отчаяние, хора, които са ме предавали - това ме кара да съм малко по-мрачен от време на време. Не одобрявам измяната. Не одобрявам хората, които крадат от непознатия труд заради неспособност да боравят с избрани изразни средства. Като че ли ние българите сме по-склонни да търсим и виждаме първо отрицателното. Хубавото е, че не съумявам да арестувам неприятните мисли и мрачните моменти в себе си. Бързо ми минава.
- Ако би трябвало с няколко фрази да я опишеш, какво е за теб любовта?
- Без обич не мога да си показва нищо. Тя е движещата мощ в цялата Вселена. Аз имам вяра в любовта! За мен тя е като голям заряд, който е част от характера на самия Създател на хората - в самия Бог. Аз считам, че Бог е обич, и като споделям това, влагам доста по-широк смисъл. Любовта е движещата мощ - освен като общо разбиране за влюбване и обич сред двама души. Вярвам, че тя е всичко това, което движи клетките в телата ни, което кара Вселената да извършва закони - физични, духовни и всевъзможни.
- Неведнъж си казвал, че Бог за следващ път ти е посочил любовта си.
- Всеки ден има Божия интервенция в моя живот. Къде забележима, къде не. Човек вижда до върха на обувките си, а Бог вижда далеко. Затова споделям, че през днешния ден съм най-добре. Всеки има интервали надолу и нагоре, само че последният миг е по-добър от всички други. Един от случаите, в които усетих доста осезаема сходна интервенция, бе преди години. Пътувахме с майка ми към вилата ни със спортна дребна кола. Излязохме на един завой и не можах да го взема - дал съм повече газ. Набих спирачки, колата се обърна и до момента в който летяхме с главите надолу, се спогледахме с майка ми като на занимателен каданс.
Помислих си: “Край! Чупим си вратовете”, и в този момент усетих по какъв начин някой хвана колата и я обърна. След което тя падна на гумите си като в памук. Ако видиш фотоси на автомобила по-късно, няма да повярваш, че сме оживели. Имал съм здравословни проблеми, спасяван съм на ръба с перитонит преди години, имал съм произшествия. Можел съм да умра доста пъти. Но очевидно ме държат тук до последно и ще би трябвало да се прави доста работа. (Усмихва се.)
- Кажи ми вярваш ли в писаното от ориста?
- Не, имам вяра в Христос като наследник на Бога. Аз не съм религиозен. Учил съм две години теология. В същинското християнство няма място за суеверия.
- И най-после, апелирам те да пожелаеш нещо на нашите читатели!
- Преди всичко им поисквам да са здрави и да обичат хората към себе си, тъй като това ще ги зареди с доста мощ.
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ