Роден в Бразилия, трети в света с Германия. Пристигнал в

Роден в Бразилия, трети в света с Германия. Пристигнал в Мюнхен като гастарбайтер. Играл за Туркгюджю, тимът на турските емигранти в пета лига. И стигнал до купата в Бундеслигата.
Клаудемир Джеронимо Барето е прочут на света просто като Какау. През първото десетилетие на новия век бе един от марковите нападатели в немския футбол. Заслужи си немски паспорт, а с него и повиквателна за Бундестима, с който завоюва бронз на Мондиал 2010 в Южна Африка. Пред сътрудниците от "Труд " той описа за своя живот, кариера и насочи изключителни похвали към голмайстор №1 на българския народен тим Димитър Бербатов.

- Здравейте, Какау! Често ви срещаме на мачове на ветерани. Как се чувствате още веднъж като национал на Германия?

- Много е хубаво, тъй като на такива шампионати срещам доста другари. Играли сме дружно или един против различен, само че връзките ни остават. Наистина е прелестно да се съберем.

- Вие сте един от най-постоянните участници и на снежното международно състезание в Ароза. С какво ви сграбчват швейцарските Алпи?

- Доставя ми голямо наслаждение да играя в планината. Срещам освен мои някогашни съотборници от Бундестима, само че и другари от другите тимове. Шегуваме се, описваме си истории. Затова нямам самообладание да пристигна януари и отново да съм в Ароза.

- Колко международни трофеи имате в снега?

- Няколко пъти съм играл, само че единствено един път спечелихме шампионата.

- Роден сте в Сао Пауло и в този мегаполис започнахте кариерата си. Винаги ли сте бил нападател?

- Не. Когато бях на 7 или 8 години играх като бранител. Но доста постоянно вкарвах голове и треньорът ми предложи да мина напред. Така станах нападател до края на моята кариера.

- Тренирал ли сте други спортове?

- Да, като дете упражнявах волейбол. А като дилетант от дребен до през днешния ден боготворя да играя тенис на маса. Дори направих лична школа по този спорт, където идват много деца.

- Как по този начин бразилците сте толкоз положителни в най-различни спортове?

- Трудно е да ви отговоря. Факт е, че постоянно сме имали класни спортисти. Много сме технични. Нашата сцена, където всичко стартира, е улицата. Именно там се учим на техника и се влюбваме в спорта и по-специално във футбола.

- Защо се преместихте в Германия?

- Съдба. Отдаде се такава опция. Случи се през 2000 година. Почувствах, че това е моят късмет. В самото начало заиграх в пета лига в Мюнхен. И лека-полека започнах да катеря стълбичката. Беше мъчно, само че хубаво време.

- Как един бразилец се приспособява към немския метод на живот?

- Много мъчно. Най-сложно ми беше с времето. В Германия от време на време е пъклен студено. Езикът също е извънредно сложен. Но както споделих, получих шанса и нямах право да го изпусна. Дадох всичко от себе си, с цел да съумея.

- Първият ви огромен мач в Бундеслигата е с екипа на Нюрнберг. Вкарахте два гола на Байер Леверкузен. Помните ли кой беше централният нападател на противника?

- Много добре си припомням този мач, тъй като той ме сподели на немския футбол. Двата гола бяха съществено достижение. Мисля, че централният нападател на Байер беше Улф Кирстен. Там бяха още Димитър Бербатов и Зе Роберто. Отборът от Леверкузен бе събрал в действителност огромни звезди.

- Вкара ли ви Бербатов гол?

- Може и да е вкарал. Загубихме с 2:4. Със сигурност Зе Роберто ни вкара един път. Другите голмайстори не помня.

- Какво мислите за Бербатов като сътрудник нападател?

- Много талантлив от бога футболист. Изключително техничен и акуратен пред гола. С техниката си приличаше на бразилец. Мисля, че с неговия гений можеше да реализира и повече. При всички положения той е огромен състезател.

- Кои бяха най-хубавите нападатели по това време в Бундеслигата?

- Добър въпрос. На първо място поставям Джоване Елбер, който защитаваше цветовете на Байерн Мюнхен. След него слагам Улф Кирстен от Байер Леверкузен и Клаудио Писаро, играл първо за Вердер, а след това и за баварския гранд.

- През 2003 година преминахте в Щутгарт. Помните ли кой беше огромната звезда на тима?

- Как да не помня? След това ми беше и треньор като част от щаба - Красимир Балъков. И до през днешния ден сме другари. Помагаше ми, тъй като говореше португалски. Беше научил добре езика от времето си в Спортинг Лисабон. Страхотен човек. За мен беше чест да съм паралелно до Бала на терена. Никога няма да го не помни на международното през 1994 година. Това беше мондиалът на България. Гледах го по малкия екран, само че не съм вярвал, че ще съм му съотборник.

- Какво значи Балъков за Щутгарт?

- Истинска легенда. Заради фантастичната си игра, неповторимите свободни удари, поради наличието си на терена и трофеите. За хората в града, а и за цялата Бундеслига, постоянно ще живее споменът за "магическия триъгълник " Балъков – Бобич - Елбер.

- Допитване сред почитателите избра Балъков за футболист №1 на Щутгарт в историята на клуба. Заслужено ли е?

- Щутгарт има доста митове. През 70-те и 80-те години да вземем за пример Херман Орлихер е вкарал над 100 гола за тима и не е играл в кариерата си за различен клуб с изключение на за „ швабите “. Не можем да пропуснем също Гуидо Бухвалд, който е международен първенец от 1990 година. Но макар тяхната значителност признанието за Балъков е справедливо. Неговото наличие в клуба няма да се не помни.

- Изкарахте 11 години в Щутгарт. Как по този начин се задържахте толкоз дълго в един клуб?

- Първо - тимът беше класен. Но също така изградихме и извънредно мощни другарски връзки между тях. Никой не искаше да се разделяме. Разбира се, доста хора са идвали и са си тръгвали в моето десетилетие. Аз обаче съм удовлетворен, че останах правилен на Щутгарт 11 години. И до през днешния ден връзките с хората от моето време са отлични.

- През 2007 година станахте първенци. Това знамение ли беше или въпрос на класа?

- Може да се каже, че е повече знамение. Въпреки, че бяхме стабилен и рисков тим. Но имаше и други, които на хартия анализатори и почитатели считаха за по-силни от нас. Но на терена ние ги побеждавахме, когато трябваше. Щутгарт по мое време нямаше огромни самостоятелни звезди. Истината е, че тази купа бе успех на единството. Отборът завоюва като един.

- Вашият сътрудник в офанзивата беше Марио Гомес. Колко гола вкарахте двамата?

- Добър въпрос. И до ден сегашен спорим кой е имал по-голяма заслуга за клуба.

- Вярно ли е, че този ваш Щутгарт от 2007 година е тимът с най-младите футболисти, триумфирал с купата в историята на Бундеслигата?

- Възможно е, не познавам толкоз добре статистиката. Факт е, че множеството от момчетата бяха в действителност доста млади.

- Как напуснахте Щутгарт?

- През 2014 година. Искаше ми се още да остана, само че не се получи. Въпреки това в никакъв случай няма да си трансформира отношението към клуба. То ще е повече от позитивно.

- Защо сега Щутгарт живее в толкоз тежки времена? Отборът не съумя да се върне в Бундеслигата. Същото се случва и с Хамбургер. А Вердер едвам се избави с бараж. Защо закъсват клубовете с огромни обичаи?

- Има дълъг лист от аргументи и е мъчно да се отговори с една дума. Много хора би трябвало да се изкажат и да обяснят за какво. Необходимо е да се откри пътят към позитивно развиване. Само с вярна клубна политика могат да се върнат положителните времена.

- Възможно ли е да бъде спряна превъзходството на Байерн в Бундеслигата?

- На този стадий Байерн мъчно може да бъде свален от върха. Отборът води с няколко обиколки пред останалите. Лайпциг, Борусия Дортмунд, Борусия Мьонхенгладбах са отбори, които в избран миг могат да затруднят баварците, само че... до там.

- Колко вреди като цяло на Бундеслигата тази доминация на Байерн?

- Много. Но тя е изцяло заслужена. В Байерн се работи доста вярно. За Бундеслигата би било добре, в случай че се откри тим, който да успее да скапе тази надмощие.

- Кой е най-важният гол в кариерата ви?

- Той е за националния тим на Германия на международното състезание в Южна Африка през 2010 година. Вкарах го против Австралия. Казвам, че е най-важният, тъй като се случи на най-големия конгрес. Гол на мондиал е нещо в действителност значимо.

- Срещу кой вратар ви е било най-трудно?

- Срещу Оливер Кан от Байерн. Изглеждаше невероятно да му се вкара гол.

- Никога ли не сте успявал?

- Успях - през сезона, в който станахме първенци. По това време Оливер Кан беше безспорно най-хубавият вратар в света.

- Как решихте да вземете немски паспорт?

- Решението не беше единствено мое. Цялото семейство преценихме, че откакто живеем толкоз дълго в Германия можем вземем паспорти. И го направихме.

- Изненада ли ви поканата да бъдете немски национал?

- Трябва да призная, че доста се радвах. Чувствах се извънредно горделив.

- А мечтал ли сте да играете за Бразилия?

- Да, несъмнено. Все отново това е родината ми. Но в един миг разбрах, че в никакъв случай няма да се случи. Появи се опцията да бъда национал на Германия и аз я прегърнах. И тази чест няма по какъв начин да бъде забравена.

- Какво значи за вас бронзовият орден от международното състезание в ЮАР през 2010 година?

- Твърде доста. Разбира се, още по-хубаво щеше да е, в случай че бяхме станали международни първенци. Но може би за бундестима тогава в ЮАР беше още рано. Но пък аз се веселя невъобразимо доста на медала си. Моите деца също се гордеят с мен.

- Как празнувахте купата на Германия през 2014 година в Бразилия?

- Много се радвах. Е, имаше един противен миг, че трябваше да виждам този полуфинал против родната ми Бразилия. Страната беше доста ранена от този мач, аз също. Но би трябвало да призная, че успеха на Германия в него беше изцяло заслужена.

- За кои стискахте палци - за Бразилия или за Германия?

- Трудно решение. Преди мача предвиждах, че Германия ще завоюва. Но изрично не желаех да е с убийственото 7:1.

- Защо Бундестимът се провали на международното в Русия през 2018-а?

- Не е елементарно да се отговори. Истината е, че нямаше задоволително неизменност в представянето на тима. Футболистите не съумяха да покажат във всички мачове опциите си и по този начин се стигна до неуспеха.

- Трябваше ли Йоаким Льов да продължи да е народен селекционер?

- Да. Аз мисля, че заслужаваше да му се продължи договора. Сигурен съм, че Германия ще играе сериозна роля на европейското състезание следващата година. Може би не сме огромният любимец, само че в никакъв случай не се знае.

- Кое място прогнозирате?

- Не мога да кажа. Знам, че Германия ще стигне надалеч.

- Мислите ли, че системата ВАР е добра за футбола?

- Ако се употребява вярно - да. Не би трябвало обаче да се вика ВАР за всяка дреболия. Особено досадно е със засадите. Важно е ВАР да носи правдивост на футбола, когато съдиите не съумеят да видят добре значимите моменти. На този стадий видео реферите не вършат мачовете 100 % почтени. Трябва да има идентичен аршин в потреблението на ВАР във всички шампионати.

- Вече говорихме за Бербатов и Балъков. Какви други мемоари имате от българския футбол?

- Христо Стоичков е една огромна легенда. Незабравими остават мачовете му с Ромарио в Барселона. От Бундеслигата си припомням още за Йордан Лечков. А и ви загатнах за международното състезание в Щатите, когато целият свят се чудеше какъв е този прословут български тим.

- С какво се занимавате в този момент?

- Обичам да играя футбол с другари. Да се развличам. Имам някои планове и във футбола, и отвън него.

- Защо в никакъв случай не станахте треньор?

- Защото не желаех. Реших го от дълго време. Не е за мен.

- Всеки бразилец си има прякор. От къде идва вашият Какау?

- Още от времето, когато съм бил на две години. Истинското ми име е Клаудиомир. Но са ми викали на галено Какау. Майка ми го е измислила и по този начин си останах във времето.

- Кой е най-хубавият немски и кой е най-хубавият бразилски футболист?

- Трудно е да кажа. От моя позиция Пеле е най-великият бразилец. От по-новите времена бих показал Роналдо Феномена и Роналдиньо. В Германия най-вече съм се възхищавал на Франц Бекенбауер и Герд Мюлер, който както знаете назовават Бомбардира на нацията. Също прелестен състезател беше и Волфганг Оверат. Трудно е в действителност да се избере едно име.

- Може ли Неймар да стане най-хубавият?

- Има късмет. Но би трябвало да акцентира върху себе си и да стане непрекъснат в изявите си. И, несъмнено, да стартира да печели трофеи.
.native-ad-suggested-news { position: relative; margin-bottom: 40px; width: 100%; padding: 20px 0; border-top: 1px solid #e7e7e7; border-bottom: 1px solid #e7e7e7; }.native-ad-suggested-news h2,.native-ad-suggested-news h2 a { font-weight: normal; margin-bottom: 10px; font-family: `Roboto Slab`,serif; color: #000!important; }.native-ad-suggested-news h2 { margin-bottom: 10px; }.native-ad-suggested-news.img-responsive { width: 100%; }.native-ad-suggested-news.img-wrapper { overflow: hidden; }.native-ad-suggested-news.native-ad { display: block; width: auto; height: 18px; background: #ffffff; float: left; bottom: 0; }.native-ad-suggested-news.ad-link { display: inline-block; float: right; margin-right: 4px; line-height: 8px; font-family: Roboto,sans-serif; font-size: 12px; line-height: 10px; color: #777; }.native-ad-suggested-news.barcode { display: inline-block; float: left; width: 13px; height: 10px; margin-right: 5px; border-radius: 0; max-width: 13px!important; }.video-bellow-article { position: relative; display: block; } function showNative(obj) { setTimeout(function () { if ($( ".suggested-news " ).length > 0) { var nativeAdNumber = $(`.suggested-news`).children().length; var movedFirstRowArticle; var nativeAdd = $(`` + `` + `` + `` + `` + ` ` + `` + `` + `