Поетът, който съчини ода за общинарите, живее в гората
Роден в Асеновград пред 1946 година, приключил българска лингвистика в СУ “Климент Охридски “, близо половин век живее в Сливен. Три деца, шест внука, няколко книги със стихове и непресекващ ентусиазъм да търси правдата и свободата във всеки собствен ден. До огромна степен е съумял със свободата, тъй като замръква вечер в планината, надалеч от градската шум, нечистотия и неуредици. - Но продължава да води война с неправдата, все едно дали става дума за непозволено паркирана кола на държавен чиновник, влошена питейна вода или необяснимо повдигане на локалните налози... Какви “слонове” държат твоето здраве и самочувствие?
- “Слоновете” ми, това, което ме крепи, са изискванията, в които пребивавам. Сред планината, измежду гората, измежду чудесния птичи хор, уханията - изключително в този момент, през юни - на овошки, билки, цветя; липовият цвят, постлан в спалнята ми, ме опива и приспива, даже и мирисът на девствения сняг през зимата; правилните ми кучета, които в дива наслада ме посрещат, танцувайки към мен, фамилията таралежи, преминаващо край къщата ми вечер, катеричката, която благоволи да ми театралничи за фотография.
- Живееш надалеч от врявата и смога на огромния град, само че покрай смога на публичния и политическия живот, това не е ли несъгласие?
- Смог в Сливен няма. Защото липсва промишленост. А за тази липса се “погрижи” на първо място двумандатен кмет, за който се готвят да построят монумент в... Ямбол. Защо ли?! Ами огромна част от препоръчаните планове бяха осъществени на трийсетина километра от Сливен - с помощта на “кадърността” на упоменатия кмет. А смог в публичния и политически живот - дал Бог! Когато интелигенцията се спотайва - хем недоволна, хем ядосана като ощипана мома, хем нерешителна, тогава финансови и властови позиции са заети от даровити мошеници, в голямата си част натрупали бързо противозаконни капитали. Сливенската “локва” има всички характерности на “блатото” в страната ни.
- Коя е най-бързата и най-навременна твоя реакция като жител?
- Когато в един от най-неподходящите за живеене град, Градът на стоте войводи, общинските му съветници си гласоподаваха най-високите хонорари в страната, за 24 часа написах ода в тяхна чест: “1260!”. Толкова пари сами за себе си избраха да получават на месец!
- С това ли ще те запомнят внуците?
- Нека ме опознаят добре. Пък нека има с какво да ме запомнят. Пък за какво не и правнуците?! Винаги съм го казвал: мен ме обичат децата и кучетата. Със своите деца съм бил постоянно другар. Може би тъй като детското в мен в никакъв случай няма да си отиде.
- Изкушаваш ли се да раздаваш препоръки?
- Ако би трябвало безусловно да дам съвет на някое от децата си, първо им споделям индийската сентенция: “Кучето умира от вървене, а простакът от предоставяне на съвети”. И си споделям мнението по дискутирания проблем с увещание, че не са длъжни да се преценяват с мен.
- Доволен ли си от пенсията си?
- Убеден съм, че главен приоритет при генерирането на парите за пенсия би трябвало да бъде стажът. Не е обикновено един миньор да взема 5 пъти по-голяма заплата от учителя, до момента в който работи, и съотношението при пенсиониране още веднъж да е същото! Налице е принизяване, занемаряване на интелектуалния труд. Това виждам и при коригирането с някакви си жалки проценти.
- В какви връзки си със здравната система у нас?
- Търговия със здравето на хората! В това се трансформира здравната ни система. Здравните центрове се трансфораха в търговски сдружения! Наскоро във фейсбук дадох ослепителен образец за съществуването на лекарствено-държавна мафия. Как може да се допусне едно лекарство в Сливен да е 3 пъти по-скъпо, в сравнение с в Одрин?! Става дума за лекарствения препарат kreon 10 000 mg. В България е в разфасовка САМО от 20 капсулки на цена 8,50 лв., а в Турция - 100 капсулки за 14,50 лв.! Имам въпрос непосредствено към Министерство на здравеопазването: Защо, господа, допускате това?!
- С какво надделяваш над отрицателните страсти?
- Умора, заболявания, неприятно въодушевление... Всеки си ги има! Гледам спортни излъчвания, занимават ме разнообразни игри. Няколко пъти ме атакуваха заболявания, само че прекосявах, прескачайки трудностите в самобитен стипълчейз. Не одобрявам добилия известност израз - “Това, което не те убива, те прави по-силен”. По-скоро ставаш по-мъдър. И си нащрек като че ли...
- Правиш ли си към момента проекти за бъдещето?
- Американският стихотворец Голдсуърти споделя: “И най-добре скроените фантазии на мишките и хората остават постоянно неосъществени”. Планове и обещания - пред себе си, за не повече от година напред! На 5 януари предходната година навърших седемдесет. Казах си: Тази година е моя! И си дадох обещание няколко неща. Направих си празник за юбилея с деца, внуци, близки, другари. Издадох 2 стихосбирки. Организирах, разгласих и организирах средношколски книжовен конкурс под мото “Сливен мой - град мой!”. Организирах и организирах градски шампионат по шах. През месец юли проведох и управлявах поход “По бойния път на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа”. Обявих измежду художниците на Сливен конкурс “От лирика към живопис”, в който седем художници показаха свои произведения по моето стихотворение “Август”.
- Къде в този “отчет” са твоите борби на публичното поле?
- Малко настрана, видимо, от тези тематики е битката ми за правдивост към жителите от община Сливен, чиито локални налози бяха нелегално вдигнати със 100 %. Наскоро дело на тази тематика, заведено от жители и локална прокурорка, беше извоювано на първа инстанция.
- Какво не съумя да свършиш от обещаното пред себе си?
- Турнир по тенис на маса, шампионат по табла и обезпечаване на вишка за фотоси от хълма Хамам хълм на всички сливенски фотографи.
- Правиш ли си нощно време, като се събудиш, равносметката: това съумях, това не...
- Никога не съм бил “на ти” с математиката. Не става от мен счетоводител. От друга страна - триумфът е нещо прекомерно релативно. Понякога даже неуспехите са доста по-ценни, по-полезни. През 2015 година изкачих пътеката до Рилските езера, след това връх Мальовица, а след него и Мусала. Всяко нанагорнище беше за мен сложна, жестока инспекция на физика и душeвност. Нагоре си споделях: “Едва ли ще посмея отново!”. Но на връщане като че ли ми порастваха крила! Тези часове са ми от най-трудните. Но и най-полезни. Благодаря на приятелите, които бяха с мен.
- Какво провиждаш за България?
- България постоянно е страдала от недалновидни политици. А през днешния ден голямата част от така наречен политически хайлайф не вижда по-далече от личния си нос, където е кацнал неговият персонален интерес! Съдбата на България е в ръцете на всеки обособен българин. Ако всеки от нас желае да я има нашата България, да ни има нас, българите, би трябвало да им дишаме във врата на всички, които ни съставляват на всички равнища - ежедневно! Убеден съм, имам вяра: България ще я има, България ще пребъде!
- Над какво работиш сега?
- В съвсем готовата ми книга с есеистична прозаичност тематиката ми “Мисли за старостта” стартира по този начин: “Колкото по-кръгла годишнина правиш, толкоз по-кръгъл глупак ставаш! На някои им проличава по рождение, а присъстващите вършат изключение”. Много ми се желае изключенията да са повече...
- Какво би споделил на връстниците си от тази естрада?
- Аз не бих могъл да седна с връстници на пейката, с цел да си описваме мемоари, да си приказваме за медикаменти и заболявания. Да, годините не простят, склонен съм. Биологическата крива е друга при всеки от нас. Но в себе си чувствам предпочитание за живот, за обич. За битка с неправдите. Това е естественото ми положение. Докога? Не знам. Пък и за какво ли ми е да знам?!
Петя АЛЕКСАНДРОВА
- “Слоновете” ми, това, което ме крепи, са изискванията, в които пребивавам. Сред планината, измежду гората, измежду чудесния птичи хор, уханията - изключително в този момент, през юни - на овошки, билки, цветя; липовият цвят, постлан в спалнята ми, ме опива и приспива, даже и мирисът на девствения сняг през зимата; правилните ми кучета, които в дива наслада ме посрещат, танцувайки към мен, фамилията таралежи, преминаващо край къщата ми вечер, катеричката, която благоволи да ми театралничи за фотография.
- Живееш надалеч от врявата и смога на огромния град, само че покрай смога на публичния и политическия живот, това не е ли несъгласие?
- Смог в Сливен няма. Защото липсва промишленост. А за тази липса се “погрижи” на първо място двумандатен кмет, за който се готвят да построят монумент в... Ямбол. Защо ли?! Ами огромна част от препоръчаните планове бяха осъществени на трийсетина километра от Сливен - с помощта на “кадърността” на упоменатия кмет. А смог в публичния и политически живот - дал Бог! Когато интелигенцията се спотайва - хем недоволна, хем ядосана като ощипана мома, хем нерешителна, тогава финансови и властови позиции са заети от даровити мошеници, в голямата си част натрупали бързо противозаконни капитали. Сливенската “локва” има всички характерности на “блатото” в страната ни.
- Коя е най-бързата и най-навременна твоя реакция като жител?
- Когато в един от най-неподходящите за живеене град, Градът на стоте войводи, общинските му съветници си гласоподаваха най-високите хонорари в страната, за 24 часа написах ода в тяхна чест: “1260!”. Толкова пари сами за себе си избраха да получават на месец!
- С това ли ще те запомнят внуците?
- Нека ме опознаят добре. Пък нека има с какво да ме запомнят. Пък за какво не и правнуците?! Винаги съм го казвал: мен ме обичат децата и кучетата. Със своите деца съм бил постоянно другар. Може би тъй като детското в мен в никакъв случай няма да си отиде.
- Изкушаваш ли се да раздаваш препоръки?
- Ако би трябвало безусловно да дам съвет на някое от децата си, първо им споделям индийската сентенция: “Кучето умира от вървене, а простакът от предоставяне на съвети”. И си споделям мнението по дискутирания проблем с увещание, че не са длъжни да се преценяват с мен.
- Доволен ли си от пенсията си?
- Убеден съм, че главен приоритет при генерирането на парите за пенсия би трябвало да бъде стажът. Не е обикновено един миньор да взема 5 пъти по-голяма заплата от учителя, до момента в който работи, и съотношението при пенсиониране още веднъж да е същото! Налице е принизяване, занемаряване на интелектуалния труд. Това виждам и при коригирането с някакви си жалки проценти.
- В какви връзки си със здравната система у нас?
- Търговия със здравето на хората! В това се трансформира здравната ни система. Здравните центрове се трансфораха в търговски сдружения! Наскоро във фейсбук дадох ослепителен образец за съществуването на лекарствено-държавна мафия. Как може да се допусне едно лекарство в Сливен да е 3 пъти по-скъпо, в сравнение с в Одрин?! Става дума за лекарствения препарат kreon 10 000 mg. В България е в разфасовка САМО от 20 капсулки на цена 8,50 лв., а в Турция - 100 капсулки за 14,50 лв.! Имам въпрос непосредствено към Министерство на здравеопазването: Защо, господа, допускате това?!
- С какво надделяваш над отрицателните страсти?
- Умора, заболявания, неприятно въодушевление... Всеки си ги има! Гледам спортни излъчвания, занимават ме разнообразни игри. Няколко пъти ме атакуваха заболявания, само че прекосявах, прескачайки трудностите в самобитен стипълчейз. Не одобрявам добилия известност израз - “Това, което не те убива, те прави по-силен”. По-скоро ставаш по-мъдър. И си нащрек като че ли...
- Правиш ли си към момента проекти за бъдещето?
- Американският стихотворец Голдсуърти споделя: “И най-добре скроените фантазии на мишките и хората остават постоянно неосъществени”. Планове и обещания - пред себе си, за не повече от година напред! На 5 януари предходната година навърших седемдесет. Казах си: Тази година е моя! И си дадох обещание няколко неща. Направих си празник за юбилея с деца, внуци, близки, другари. Издадох 2 стихосбирки. Организирах, разгласих и организирах средношколски книжовен конкурс под мото “Сливен мой - град мой!”. Организирах и организирах градски шампионат по шах. През месец юли проведох и управлявах поход “По бойния път на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа”. Обявих измежду художниците на Сливен конкурс “От лирика към живопис”, в който седем художници показаха свои произведения по моето стихотворение “Август”.
- Къде в този “отчет” са твоите борби на публичното поле?
- Малко настрана, видимо, от тези тематики е битката ми за правдивост към жителите от община Сливен, чиито локални налози бяха нелегално вдигнати със 100 %. Наскоро дело на тази тематика, заведено от жители и локална прокурорка, беше извоювано на първа инстанция.
- Какво не съумя да свършиш от обещаното пред себе си?
- Турнир по тенис на маса, шампионат по табла и обезпечаване на вишка за фотоси от хълма Хамам хълм на всички сливенски фотографи.
- Правиш ли си нощно време, като се събудиш, равносметката: това съумях, това не...
- Никога не съм бил “на ти” с математиката. Не става от мен счетоводител. От друга страна - триумфът е нещо прекомерно релативно. Понякога даже неуспехите са доста по-ценни, по-полезни. През 2015 година изкачих пътеката до Рилските езера, след това връх Мальовица, а след него и Мусала. Всяко нанагорнище беше за мен сложна, жестока инспекция на физика и душeвност. Нагоре си споделях: “Едва ли ще посмея отново!”. Но на връщане като че ли ми порастваха крила! Тези часове са ми от най-трудните. Но и най-полезни. Благодаря на приятелите, които бяха с мен.
- Какво провиждаш за България?
- България постоянно е страдала от недалновидни политици. А през днешния ден голямата част от така наречен политически хайлайф не вижда по-далече от личния си нос, където е кацнал неговият персонален интерес! Съдбата на България е в ръцете на всеки обособен българин. Ако всеки от нас желае да я има нашата България, да ни има нас, българите, би трябвало да им дишаме във врата на всички, които ни съставляват на всички равнища - ежедневно! Убеден съм, имам вяра: България ще я има, България ще пребъде!
- Над какво работиш сега?
- В съвсем готовата ми книга с есеистична прозаичност тематиката ми “Мисли за старостта” стартира по този начин: “Колкото по-кръгла годишнина правиш, толкоз по-кръгъл глупак ставаш! На някои им проличава по рождение, а присъстващите вършат изключение”. Много ми се желае изключенията да са повече...
- Какво би споделил на връстниците си от тази естрада?
- Аз не бих могъл да седна с връстници на пейката, с цел да си описваме мемоари, да си приказваме за медикаменти и заболявания. Да, годините не простят, склонен съм. Биологическата крива е друга при всеки от нас. Но в себе си чувствам предпочитание за живот, за обич. За битка с неправдите. Това е естественото ми положение. Докога? Не знам. Пък и за какво ли ми е да знам?!
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ