Разтърсваща драма: В просякинята пред църквата разпознах собствената си майка
Роден съм в дребен недодялан град. Мама работеше в огромен ресторант като шеф, а баща беше неин изпращач. Нашето семейство живееше добре, не сме се лишавали от нищо. След като приключих учебно заведение, се записах да изучавам в колежа, споделя четец на вестник „ Лична драма “. Родителите ми плащаха за всичко. Не живот, а парадайс.
За страдание настъпиха времена на безредици. Хората се караха, биеха, а прословутото ни гостолюбие от дълго време се трансформира в мит. В градчето ни стана невероятно да се живее умерено, по тази причина продадохме жилището за жълти стотинки и една нощ си тръгнахме. Добре, че мама и баща имаха спестявания и купиха дребна малка къща в село без улеснения.
Въпреки това те бяха щастливи, че ще могат нощем да спят, без някой да чука по вратата. Блаженството не продължи дълго. Не бяхме подготвени за селски живот, а нямаше друга работа. С времето започнаха и финансови проблеми. Напук на всичко, татко ми се пропи. Самият аз се срещнах с нови другари, красиви девойки.
Прибирах се нощем късно и ставах в следобедните часове. За да има какво да постави на масата, мама си продаваше златните бижута. Когато продаде и последните украшения, тя оброни глава на ръцете си, седна безшумно в ъгъла и попита: „ Как ще живеем в този момент? “
Няколко дни по-късно, напълно инцидентно, си открих краткотрайна работа в прилежащото село. Плащаха ми всяка вечер. С парите купувах яйца, самун, картофи, зърнени храни. С татко ми малко се развеселихме, а очите на майка ми станаха още по-тъжни. Веднъж се срещнах с прелестен млад мъж. Георги беше веселяга и въпреки че беше женен, не държеше на фамилията си.
Заради него напуснах работа. По през целия ден се шляехме с мотоциклета му в търсене на „ завършения “. Веселият ни живот беше смутен от брачната половинка му: кавги, хули, даже заплашваше, че ще се самоубие. Уморен от всичко, Георги реши да се разведе с нея и да я върне в дома на родителите й. Казано – речено.
Един ден взехме огромен камион и до момента в който приятелят ми товареше багажа на брачната половинка си, аз, с ръце в джобовете, потеглих да се разходя в селото. Обиколих улиците и незабелязано се озовах до църквата. Изведнъж до ушите ми долетя печален глас: „ Моля ви, в името на Бог, дайте ми някоя стотинка. “
Вкамених се на място. Вдигах взор и в просякинята, паднала на земята, разпознах личната си майка. Въпреки че беше топло, ненадейно изпитах рязък мраз. Безмълвно се обърнах и хукнах да тичам. В това време Георги влачеше разплаканата си жена към камиона. Стигнах до него, хванах го ръката и с болежка споделих: „ Недей! Прибери брачната половинка си и остави този безнравствен метод на живот. “
В ушите ми кънтяха думите на майка ми: „ В името на Бог! “ После се върнах до църквата, подвигнах мама от земята, прегърнах я и промълвих: „ Днес притежателят ми заплати малко. Но от в този момент нататък ще работя интензивно и ти в никакъв случай повече няма да просиш. “ Изминаха доста години. Сега съм богат човек и владея личен бизнес.
Баща ми, царство му небесно, се пресели в другия свят, само че мама не се нуждае от нищо. Най-добрите лекари, санаториуми – всичко е за нея. Аз отивам на черква и изучавам децата си на примирение. Никога не подминавам нуждаещи, а чуя ли в „ В името на Бог “, от очите ми се стичат горчиви сълзи.
