Филибели Ахмед Хилми – философът от Пловдив, който се осмели...
Роден през 1865 година в остарелия османски град Филибе – сегашен Пловдив – Ахмед Хилми остава един от най-оригиналните и смели мислители на Османската империя. Известен под името Шехбендерзаде Филибели Ахмед Хилми („ наследник на консула от Филибе “), той още от ранна възраст демонстрира невероятен интерес към знанието, философията и религията.
Първоначалното си обучение получава в родния Пловдив, където учи арабски език и основите на ислямските науки под управлението на локалния мюфтия. Това ранно образование, протичащо се измежду тесните улици на Стария град, в атмосферата на взаимно общуване на българи, турци, евреи и арменци, дава на Хилми нюх за духовно разнообразие. Впоследствие фамилията му се реалокира в Истанбул, където Ахмед Хилми приключва влиятелното Галатасарайско учебно заведение – просветителна институция, оформяща новото потомство османски интелектуалци.
Макар и надълбоко набожен, Хилми не е догматик. Напротив – той е новатор, мъдрец, който умее да слага традицията под въпрос. Остро се опълчва на зараждащия се измежду османските учени материализъм, съгласно който душата е просто функционалност на мозъка. Ахмед Хилми упорства, че душата е обособена от тялото, че продължава да съществува и след гибелта, и че този мироглед не е в несъгласие с разсъдъка. Така той става пионер на философията на науката в Турция, прокарвайки друг от западния път – път, който сплотява вярата, разсъдъка и духовното знание.
Първоначалното си обучение получава в родния Пловдив, където учи арабски език и основите на ислямските науки под управлението на локалния мюфтия. Това ранно образование, протичащо се измежду тесните улици на Стария град, в атмосферата на взаимно общуване на българи, турци, евреи и арменци, дава на Хилми нюх за духовно разнообразие. Впоследствие фамилията му се реалокира в Истанбул, където Ахмед Хилми приключва влиятелното Галатасарайско учебно заведение – просветителна институция, оформяща новото потомство османски интелектуалци.
Макар и надълбоко набожен, Хилми не е догматик. Напротив – той е новатор, мъдрец, който умее да слага традицията под въпрос. Остро се опълчва на зараждащия се измежду османските учени материализъм, съгласно който душата е просто функционалност на мозъка. Ахмед Хилми упорства, че душата е обособена от тялото, че продължава да съществува и след гибелта, и че този мироглед не е в несъгласие с разсъдъка. Така той става пионер на философията на науката в Турция, прокарвайки друг от западния път – път, който сплотява вярата, разсъдъка и духовното знание.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ




