Класикът Йордан Йовков се ражда на 9 ноември
Роден на 9 ноември през 1880 година Йовков прекарва детските и юношеските години в родното си място Жеравна. Там, както и в Котел получава главното си обучение. Учителят му по литература - поетът Иван Грозев, е индивидът, който предсказва бъдещето му на публицист.
Йовков приключва школата за запасни офицери в Княжево през 1904 година След това се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.
През есента на 1904 година Йовков се открива в Долен извор. Учителства в разнообразни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота в 41-ви пехотен полк. През юни 1913 година е ранен по време на борбата край Дойран, а месец по-късно е нараснал в чин.
След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска “. Там разгласява и първата си персонална творба - очерка „ Утрото на паметния ден “. След като списанието престава да излиза, Йовков още веднъж е заставен да търси работа. Назначен за библиотекар и редактор на списание „ Преглед на Министерството на вътрешните работи и националното здраве “.
Остава на работа до есента на 1915 година, когато още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков.
Втората национална злополука го заварва в Добрич. След сложни дни и материални неволи. След окупацията на Добруджа от румънците Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна. След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в Букурещ. В края на 1927 година напуща легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница (днес Военна болница). Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно положение.
Също рак на жлъчката, също така - инфектиран апендикс. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в манифестация на национална обич и благодарност. /Марица.бг
тагове йордан йовков 137 години
Йовков приключва школата за запасни офицери в Княжево през 1904 година След това се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.
През есента на 1904 година Йовков се открива в Долен извор. Учителства в разнообразни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота в 41-ви пехотен полк. През юни 1913 година е ранен по време на борбата край Дойран, а месец по-късно е нараснал в чин.
След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска “. Там разгласява и първата си персонална творба - очерка „ Утрото на паметния ден “. След като списанието престава да излиза, Йовков още веднъж е заставен да търси работа. Назначен за библиотекар и редактор на списание „ Преглед на Министерството на вътрешните работи и националното здраве “.
Остава на работа до есента на 1915 година, когато още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков.
Втората национална злополука го заварва в Добрич. След сложни дни и материални неволи. След окупацията на Добруджа от румънците Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна. След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в Букурещ. В края на 1927 година напуща легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница (днес Военна болница). Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно положение.
Също рак на жлъчката, също така - инфектиран апендикс. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в манифестация на национална обич и благодарност. /Марица.бг
тагове йордан йовков 137 години
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ