Има и други любопитни неща в живота на Ван Гог
Роден на 30 март 1853 година в Зюндерт, Нидерландия, Винсент ван Гог навлиза в изкуството относително късно – едвам на 27-годишна възраст. Сега обаче неговите пост-импресионистични картини на слънчогледи, нощно небе и пейзажи и хората от Прованс в Южна Франция са измежду най-разпознаваемите творби в света.
Известните проблемите с психологичното здраве, неналичието на популярност през целия му живот и скандалният миг с ухото, вършат неговата история извънредно любопитна и шокираща. Това обаче не са единствените забавни обстоятелства към холандския художник.
Ето още 8, за които съвсем несъмнено в никакъв случай не сте чували.
Звездна нощ
Преди лично да се заеме с изобразяване, през 1869 година на 16-годишна възраст Ван Гог стартира работа във компанията за търговия на изкуство Goupil & Cie в Хага. През 1873 година той е изпратен в лондонския й клон, до момента в който брат му Тео работи в същата компания, само че в Брюксел. Тео наподобява се развива добре, само че на Винсънт му е мъчно като търговец и не се интересува доста от тази комерсиална страна на изкуството. Така през 1876 година той е уволнен. След това преподава известно време, а по-късно се пробва да направи кариера като просветител – по стъпките на татко си – само че първият му опит като мисионер, в белгийско миньорско населено място, е несполучлив: 6 месеца по-късно той е постигнал толкоз дребен прогрес, че евангелската комисия, която го спонсорира, взема решение, че изобщо не е кадърен за тази работа.
Ван Гог има къси престои в художествените академии в Брюксел и Антверпен, само че излиза наяве, че не му е там мястото – учителите не харесват неговия жанр, а самият той не прави оценка високо обичайните им способи на преподаване. В Париж пък през 1886 година в продължение на 3 месеца художникът Фернан Кормон го образова в скицирането на модели. Тези къси интервали са главната част от неговото публично обучение в изобразителното изкуство. Вместо стандартната подготовка обаче той се концентрира върху самоподготовката си и при започване на своята кариерата основава стотици рисунки, с цел да изследва разнообразни хрумвания и да развива самичък умения. Той също по този начин прекарва часове в проучване на управления по изобразяване и в прекопирване на принтове, в това число на Делакроа и Рембранд, с цел да овладее техниката си на очертаване.
Художествената кариера на Винсент обгръща единствено интервала от 1880 до 1890 година През това едно десетилетие той основава повече от 2000 рисунки, картини, акварели и скици. През последните два месеца от живота си е най-плодовит като прави към една картина дневно.
Въпреки късното си начало като художник, Винсент е убеден в своя бранд и подписва картините си единствено с първото си име. Той може да избира този метод и тъй като знае, че семейството му е малко сложна за изговаряне, написана в оригинал – van Gogh. Или може да е бил въодушевен от своя воин, холандския художник Рембранд Харменсон ван Рейн, който по сходен метод се е подписвал единствено с първото си име.
Пейзаж с гейши, 1870-те година
Докато живее в Париж от 1886 до 1888 година, ван Гог се снабдява с сбирка от японски гравюри укийо-е (от японски: „ картини на плаващия свят “), които оказват въздействие върху естетиката на неговите творби: една от тях, Пейзаж с гейши, даже се появява в неговия Автопортрет с превързано ухо от 1889 година Когато идва в Прованс и става очевидец на старите дървета и меката светлина на град Арл, той написа на брат си Тео: „ Скъпи мой братко, знаеш ли, аз се усещам, все едно съм в Япония. “ Цветовете в картините, които основава там, изключително синьото, лилавото и жълтото, отразяват преобладаващата палитра в японските щампи от това време. Той също възприема изкривените вероятности – като да вземем за пример в Спалнята от 1888 година – и диагоналния дъжд на линии, който следи в японските принтове. Въпреки че в никакъв случай не посещава самата страна, неговата идеализирана визия за нея се влива в ранните му изображения на южна Франция.
Автопортрет с превързано ухо
Синтетичните бои (съвсем ново откритие през 1841 г.) стават все по-достъпни за художниците през 19 век и Ван Гог ги употребява като смесва ярките им нюанси с естествени пигменти. Жълтата багра на оловна основа придава на неговите слънчогледи техния жив искра, до момента в който аленото, направено от стрити инсекти, се употребява като топла текстура в няколко картини. Експериментирането с нови цветове обаче значи, че ние, хората от бъдещето, няма да забележим някои от творбите му по този начин, както той е възнамерявал. Яркочервените цветя към този момент са избледнели от серията картини на житни полета, а виолетово по стените на Спалнята от 1888 година в този момент е синьо, откакто алената багра в пигмента се разсейва…
Спалнята
Един от най-известните произшествия от биографията на Ван Гог е, когато той самичък отрязва ухото си на 23 декември 1888 година в Арл. Колко е отрязал от него и изобщо събитията към осакатяването към момента се разискват. Някои историци настояват, че това е станало след свада с сътрудника художник Пол Гоген, защото другарството им бързо се утежнява макар очакванията на Ван Гог, че могат да образуват нещо като общественост на художници в града. Други прдполагат, че актът е в отговор на новината, че обичаният му брат Тео ще се дами. Според някои проучвания става въпрос единствено за ушната мида, само че схема от доктор Феликс Рей, лекарят, който го лекува, демонстрира, че цялото ухо е отрязано. В известната версия на историята Винсент по-късно подарява свалената плът на продажница, само че нови проучвания демонстрират, че дъщерята на локален фермер, която работи като прислужница в обществен дом, в действителност е нейният адресат.
