„Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук“: днес Чочо Попйорданов щеше да навърши 58
Роден е в София на 11 юни 1964 година Син е на Иван Попйорданов – дълготраен шеф на Киноцентър „ Бояна “ и общоприет шеф на Българска национална телевизия през 1998 година, и лекарката Катя Попйорданова. Ако бе жив, през днешния ден артистът щеше да навърши 58 години!
Родът по бащина линия произлиза от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов - Орце, лидерът на солунските атентатори.
През 1989 година Попйорданов приключва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “, компетентност „ Актьорско майсторство “ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.
Играе в трупите на спектакъл „ София “ (1988), Малък градски спектакъл „ Зад канала “ (до 1994), а от 1994 година – и в Народния спектакъл. Най-известните му театрални функции са в постановките „ Хъшове “, „ Сън в лятна нощ “, „ В полите на Витоша “, „ Бурята “, „ Човекът, който прави дъжд “, „ Кимоно “, „ Декамерон “, „ Призраци в Неапол “, „ Хеда Габлер “.
Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов взе участие и във кино продукции, измежду които „ Вчера “ (1988), „ Адио Рио “ (1989), „ Любовното лято на един безделник “ (1990), „ Вампири, таласъми “ (1992), „ Сезонът на канарчетата “ (1993), „ Граница “ (1994) „ Испанска муха “ (1998), „ След края на света “ (1998), „ Дунав мост “ (1999), „ Сомбреро блус “ (1999), „ Хайка за вълци “ (2000).
Попйорданов е притежател на голям брой номинации и награди, измежду които номинация за „ Аскеер “ през 1996 и 1997 година и премия „ Златен Баяр “ в Белгия за най-хубава мъжка роля във кино лентата „ Граница “.
Известен е и с наличието си на дребния екран, с присъединяване си в телевизионното шоу „ Клуб НЛО “ по „ Канал 1 “.
През 2007 година стартира присъединяване си в сериала „ Хъшове “ за „ Канал 1 “ на Българска национална телевизия.
Той има племенници Елена и Петър Кошничарски.
Макар и посмъртно Чочо Попйорданов става татко на осиновената от него месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова Попйорданова.
Петър Попйорданов умира в „ Пирогов “, към 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, в резултат на черепно-мозъчна контузия с непълнота на мозъчния дънер, породена при рухване от 2 метра височина в гробищния парк „ Бояна “. Поклонението му се състои в Народен спектакъл „ Иван Вазов “. Попйорданов е заровен покрай неговата умряла майка в Боянските гробища.
През 2016 година е почетен посмъртно с премия „ Икар “ от Съюза на българските актьори за чест и достолепие. Същата година, посредством съдействието на Столична община, архивите на театрите и околните другари, сътрудници и родственици на Чочо, е открита краткотрайна галерия в памет на Попйорданов.
Ето и няколко цитата от великия артист, които в никакъв случай няма да забравим и те ще оставят своя отпечатък във вечността:
Светла му памет!
Родът по бащина линия произлиза от Велес, Вардарска Македония. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов - Орце, лидерът на солунските атентатори.
През 1989 година Попйорданов приключва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “, компетентност „ Актьорско майсторство “ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.
Играе в трупите на спектакъл „ София “ (1988), Малък градски спектакъл „ Зад канала “ (до 1994), а от 1994 година – и в Народния спектакъл. Най-известните му театрални функции са в постановките „ Хъшове “, „ Сън в лятна нощ “, „ В полите на Витоша “, „ Бурята “, „ Човекът, който прави дъжд “, „ Кимоно “, „ Декамерон “, „ Призраци в Неапол “, „ Хеда Габлер “.
Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов взе участие и във кино продукции, измежду които „ Вчера “ (1988), „ Адио Рио “ (1989), „ Любовното лято на един безделник “ (1990), „ Вампири, таласъми “ (1992), „ Сезонът на канарчетата “ (1993), „ Граница “ (1994) „ Испанска муха “ (1998), „ След края на света “ (1998), „ Дунав мост “ (1999), „ Сомбреро блус “ (1999), „ Хайка за вълци “ (2000).
Попйорданов е притежател на голям брой номинации и награди, измежду които номинация за „ Аскеер “ през 1996 и 1997 година и премия „ Златен Баяр “ в Белгия за най-хубава мъжка роля във кино лентата „ Граница “.
Известен е и с наличието си на дребния екран, с присъединяване си в телевизионното шоу „ Клуб НЛО “ по „ Канал 1 “.
През 2007 година стартира присъединяване си в сериала „ Хъшове “ за „ Канал 1 “ на Българска национална телевизия.
Той има племенници Елена и Петър Кошничарски.
Макар и посмъртно Чочо Попйорданов става татко на осиновената от него месеци по-рано дъщеричка Екатерина Петрова Попйорданова.
Петър Попйорданов умира в „ Пирогов “, към 6 часа сутринта на Великден, 5 май 2013 година, в резултат на черепно-мозъчна контузия с непълнота на мозъчния дънер, породена при рухване от 2 метра височина в гробищния парк „ Бояна “. Поклонението му се състои в Народен спектакъл „ Иван Вазов “. Попйорданов е заровен покрай неговата умряла майка в Боянските гробища.
През 2016 година е почетен посмъртно с премия „ Икар “ от Съюза на българските актьори за чест и достолепие. Същата година, посредством съдействието на Столична община, архивите на театрите и околните другари, сътрудници и родственици на Чочо, е открита краткотрайна галерия в памет на Попйорданов.
Ето и няколко цитата от великия артист, които в никакъв случай няма да забравим и те ще оставят своя отпечатък във вечността:
Светла му памет!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ