Роден е в Разлог. Израснал е в Разлог, близо до

Роден е в Разлог. Израснал е в Разлог, покрай планината. Бивш състезател. До 18 години играе за Волейболен клуб „ Пирин “. Завършва Спортна академия. 8 години работи като теляк. Със брачната половинка му ръководят два хотела в Банско и един ресторант в Разлог. Има три деца, една кака и две момчета.

- Кой е Цветан Манов?

- Човек от Разлог, израснал тук, покрай планината. Човек, който обича планината.

- Чувстваш ли се воин?

- Не. В никакъв случай воин. Герои са тези хора, които го вършат непрекъснато – пожарникарите, горските чиновници. Ние бяхме там, с цел да оказваме помощ.

- И все пак, влизате в огъня с тях.

- Първия ден, в неделя действително ми беше първият пожар, на който присъствах. Запознахме се с ситуацията и по какъв начин можем да оказваме помощ. Много бързо навлязохме. Сутринта бяхме в помощ на пожарникарите от Разлог, на обяд към този момент помагахме на чиновниците от парк „ Пирин “ и ограничавахме периметъра покрай вилна зона “Врабче “.

- Колко дни беше доброволец?

- Четири, само че още първоначално желая да уточня, че всичко, което съм правил, сме го правили двама – със Захари Беличенов, под управлението на комисар Костадин Добрев.

- Какво е чувството за тази огнена буря, когато си вътре в нея?

- За човек, който обича планината, на който планината не му е безразлична, осведомен с планината, прекосих от възприятие на яд, на моменти - на задоволство, когато се ограничи пожарът, на беззащитност, на жалост...

„ Кървав залез над Струмяни!

Не пробиват тук лъчи засмяни!

Няма птича ария, вълчи писък!

Няма мечки и стада на водопой!

Кървав залез над Струмяни!

Нашият Пирин е в тежки рани!

И жигосан ще се извисява... “

- Имаше ли доста отмалялост?

- Умората не я усещаш, тъй като има доста адреналин. И вилнеещи мисли какво е минало и какво следва.

- Беше ли ужасно? Изплаши ли се?

- Ако кажа, че не ме е било боязън, ще излъжа. При типа на огън, който е върхов, който е 20 метра над дърветата и идва със страшна мощ, няма по какъв начин да не те е боязън. Но се усещах предпазен от работата на всички експерти и управлението на пожара, които знаеха какво да вършат и не позволиха нито чиновници на пожарна, нито горски да бъдат на такива места, които са мощно рискови. Спасиха и домовете на хората, и вилите, и живота им...не заплашиха безстопанствен живот.

- Много хора питат какво заплащане получавате?

- Получихме задоволство от това, че сме били там, че сме помогнали, въпреки и малко. Получих най-важното чувство, че приятелят е постоянно до теб, без значение от събитията. Говоря за Захари. Научих доста уроци, освен за техническото справяне с пожари. Научих значими човешки уроци. Имаше и позитивни, само че и доста негативни. Ние сме там доброволци, през всичките дни сме били с наш превоз, с наша храна, три от дните носехме с изключение на нашата храна и вода, храна и вода за още 15 индивида.

- Какви бяха хората до вас, в селата, в огъня?

- На пожара нямаше хора, които се тупат в гърдите, че са герои. Всеки който се пробва да извлече някакви дивиденти от тази обстановка, за мен не е човек. Имаше дами от Кресна, които гасиха пожара наедно с мъжете, само че имаше и безсърдечие, и равнодушие. Ние през целия ден работим към една вила, огънят е близо, а един от притежателите беше седнал под стрехата, направил си салатка, пийва и следи безучастно...

„ И очите отново сълзят, само че не от пушек,

На дъното сме отново, а би трябвало някакси да продължим!

Кървав залез над Струмяни!

За дъжд се молят хиляди миряни!

Вилите да им избави, селата!

Но в случай че може да не мръднат

от софрата!

Кървав залез над Струмяни!

Дали ще ни елементарни Земята отново!?

Едва ли! “

- Приятелят до теб – Захари Беличинов, също доброволец, беше заплетен в противен скандал.

- Винаги съм казвал, че от най-обикновения галош може да стане нещо красиво, само че и от най-ценното в индивида – душата може да стане елементарен галош, в случай че си позволиш това, което си разрешиха хората, които писаха за Захари. Аз бях там и се усещам персонално обиден от писаното.

През първия ден от нашето доброволчество изпратиха комисар Добрев и още пет екипа на пожарната, с цел да се отбрани вилна зона „ Върбите “. Беше късно следобед и излезе мощен южен вятър, който обърна пожара в посока на това вилно населено място и подвигна върхов пожар, който беше некотролируем и не можеше да бъде стеснен. Получи се заповед за евакуация и на слизане от селото бяхме посрещнати от обсада от притежателите на вилите с гледище да се връщаме да гасим, което, съгласно експертите, беше рисково и можеше да се заплаши нечий живот.

Ситуацията беше грозна, тъй като след през целия ден гасене, циркулиране, работа, пред нас застават хора, които ни наскърбяват...

- Но в действителност разложкият отряд и пожарна, под командването на комисар Костадин Добрев, СПАСИ всички вили и къщи на тъкмо тези, същите хора, които ден преди този момент грозно ви обиждаха. Кметът на Кресна Николай Георгиев ви назова същински герои, които със своята жертвоготовност, себераздаване и несломим дух, пречупихте гръбнака на стихията и я подчинихте.

- Тази признателност е главно към организацията и дейностите на комисар Добрев, който освен че беше виновен за пожарникарите на Разлог, той ръководеше доброволци, горски чиновници, паркови чиновници от други градове и отговаряше за огромна част от терена. Заслужена признателност. Тези вили се избавиха и то в обстановка, че няколко дни бушуваше мощен, върхов огън и беше направено всичко допустимо да се отбрани животът.

- Засегнахте ли се от неприятните думи и мнения?

- Нямахме време, само че и за нас това не е значимо. Всички хора, които са били на пожара, които ни познават, които ни чакат у дома, знаят какво сме създали.

Ние със Захари имаме извървяни над 800 км, от които над 200 км – по черни пътища. Работихме над десетки огнища, с десетки екипи от пожарните от Плевен, Банско, Разлог, Боровец, Кърджали, с горски чиновници и паркови чиновници.

- Имаше ли други доброволци?

- Имаше безупречни и готови доброволчески отряди, да вземем за пример отрядът на Петрич. Изключителна и значима нужда е да имаме квалифициран доброволчески отряд в община Разлог, за което имаме поддръжката на кмета Красимир Герчев. Да се подготвим, оборудваме, да се научим да следваме напътствията, да сме дисциплинирани и виновни.

Време е Разлог да има подготвен доброволчески отряд и ще го създадем.

- Един доброволец беше уволнен от гръцкия си шеф.

- Да. И нищо не се направи, с цел да му се помогне. Аз персонално го видях това самоуверено момче по какъв начин се бореше с огъня и вместо хвалба, получи уволняване. Според мен, тук би трябвало да се застъпят институциите.

- Кой се мръщи като се прибереш у дома?

- Притеснението от пожара е огромно, фамилиите ни бяха под огромен стрес от това, че сме в огъня.

- За децата воин ли си?

- За тях баща не е воин, тъй като е подготвен да оказва помощ на който би трябвало и когато би трябвало. В случая става въпрос за планината. Те са непрекъснато с мен, обичат също планината, нека да виждат образеца какво да се прави и по какъв начин да се грижим за нея. А същинските герои са тези, които изгубиха живота си в битката с огнената буря, като водачите от Бетоловото.

- За да не се случват повече такива нещастия, какво би трябвало да създадем като общество?

- Всичко зависи от нас. Земята към този момент не ни прости нашата безнаказаност. Обикаляме по планините и виждаме сечища непочистени, събираме чували с непознати боклуци, стъклени бутилки, фасове... Борбата с огъня завърши, само че битката за възобновяване на засегнатия регион занапред стартира и ще са нужни години неправдоподобен труд. Хората не осъзнават каква опасност е огънят, наводнението, естественото злополучие – разследване от нашата безнаказаност. То е покрай нас. В огъня над Илинденци бяха застрашени няколко села, някои си мислеха, че в случай че огънят е от другата страна, не ги визира.... Но всички ни визира. Засяга въздуха, който даваха тези хиляди изгорени дървета.

" Кървав залез над Струмяни!

Дим над нашите гори, поляни!

Пепел черна и огньове ярки!

Въглени вместо шишарки... "

- И – спасихте едно малко горско мишле...

- Едно малко животинче. Последния ден, след дъжда, ни изпратиха, мен и Захари, високо в планината да дадем координати на остатъчните огньове за самолетите. Бяхме оставили раниците на един връх, от който се виждаше всичко и можехме да следим...И това мишле (съселче), малко животинче, то единствено като че ли ни потърси, излезе от едни камъни, треперещо. Беше леко потърпевшо от пожара, мустаците му бяха изгорели, лапичките. И имаше потребност от топлота, от протекция. И се стопли в джоба ми...

- И това те направи същински благополучен?

„ Спасен живот, въпреки и дребен!

От хляба да си дал, въпреки и залък!

Подадена ръка, след сложен ден!

Това е да си жив за мен!

Да знаеш, че те чакат у дома!

Макар и някой малко да се мръщи!

Да знаеш, че направил си положително!

Макар надалеч от своето гнездо!

Това ме прави същински благополучен!

Това ме прави жив! “

Стихове и фотоси: Цветан Манов

Интервю: Снежана Стоименова