Хари Хараламбов: БСП да спре противопоставянето на хора с увреждания
Роден е през 1978 година в Сливен. Завършва приблизително обучение в особено учебно заведение за възпитаници с нарушено зрение „ Проф. доктор Иван Шишманов” във Варна. Висше обучение по компетентност „ Право” в СУ „ Св. Климент Охридски” през 2002 година Работил е в неправителствения бранш, в Столична община и в Комисията за отбрана от дискриминация. Обществено деен, изключително в региона на отбраната на правата на хората с увреждания и равнопоставеността им в обществото, както и като цяло за равнопоставеността на уязвимите групи.
- Г-н Хараламбов, като човек, който познава „ кухнята” на хората с увреждания, по какъв начин смятате - задоволително ли са центровете за хора с увреждания, в които в този момент има инспекции?
- Първо, не съм уверен, че се постанова да се ревизират най-много центровете за хора с увреждания. Смея да настоявам, че те и до момента са най-контролираните институции за обществени услуги, средствата им се превеждат по единни стандарти за прехрана на едно лице-ползвател, стандартите се одобряват всяка година със закона за държавния бюджет и в случай че има „ изтичане” на пари, това може да се откри прекомерно елементарно, тъй като предлаганата услуга няма да подхожда с условията за качество, които пък са открити в методики, одобрени от Агенцията за обществено подкрепяне.Това може да се откри даже от самите ползватели и техните близки, които да алармират и при основателност на сигнала се плануват наказания. Така че въобще не мисля, че центровете за хора с увреждания са „ неработещото кранче”, от което изтичат пари. Проблемът с центровете е, че не са задоволително на брой даже за София, не се предлага многообразие от услуги вътре в самите тях, няма задоволително дневни, целодневни, седмични и т.н.; няма положително обмисляне и възлагане от страна на страната. Именно тук може да е най-полезен желаният от протестиращите майки указател, тъй като е много по-рентабилно група хора с увреждания да бъдат качествено обгрижвани от експерти в център, в сравнение с всеки един от тях да се отглежда от помощник в дома си; неслучайно споделям „ да се отглежда”, терминологичната разлика, която върша е основна.
- Продължава напрежението в обществото във връзка митинга на майките на децата с увреждания. Вие по какъв начин си обяснявате, за какво пристрастеностите не стихват?
- Напрежението се сътвори поради това че, съгласно мен, някой употребява отчаянието на част от майките с не напълно безкористни цели. Протестът сплоти несъвместими групи с несъвместими претенции – от една страна майки на деца и възрастни хора с увреждания, които те манипулативно не престават да назовават деца по подстрекателство на някои „ обществени инженери”, с цел да провокират чувствителността на обществото и от друга - част от хората с увреждания, последователи на така наречен „ философия на самостоятелния живот”.
- Коя от организациите изготви Законопроекта за персонална помощ, който до през днешния ден нагнетява напрежение в обществото?
- Последните, обединени в организацията „ Център за самостоятелен живот”, помогнаха за приготовление на Законопроекта за персоналната помощ, който те се пробват да прокарат от дълго време. Той обаче не взема решение казуса на синовете и дъщерите на протестиращите майки, тъй като множеството от тях са с такива увреждания, които не им разрешават да водят така наречен „ самостоятелен живот”, както е дефинирано понятието в закона, т.е. сами да вземат решения за живота си и да ги реализират с поддръжката на помощник, който да компенсира дефицитите им. Тук обаче само може да става въпрос за компенсиране на физически дефицити, а не и за ментални и сетивни, както и за такива, при съществуването на които липсва опция за връзка на индивида с увреждане и околния свят. Този законопроект не взема решение казуса на болшинството от хората с тежки увреждания, а на една дребна част от тях. Това напълно основателно настрои част от хората с увреждания против протестиращите майки. Как биха се почувствали те, в случай че да вземем за пример аз бях изискал закон за правното състояние на слепите, без да помисля за другите и да желая за тяхното благополучие несъразмерно огромен публичен финансов запас. Освен това майките, вместо да притеглят на своя страна хората с увреждания, несъгласни с тях, започнаха да ги отблъскват, наричайки ги с всевъзможни обидни квалификации. Това е присъща линия за българското общество, в което обособени групи са повече майстори на опълчването, в сравнение с обединяването, а това е пагубно, тъй като съединението е мощ – разединението - уязвимост. Друга причина за основаното напрежение е подвеждането на омбудсмана и прибързаното взимане на страна в дебата, без да вникне във всички проблеми на всички групи, неналичието на визия отстрана на държавното управление за решение на казуса и намесата в митинга и контрапротеста на разнообразни политически обединения.
- Смятате ли, че има заитересовани политици, които си подвигат рейтинга и предизвикат ескалацията на експанзия и протести и кои,според вас, са те?
- Да, има такива сигурно, само че не мога да назова всички, не съм в течение на кулоарните вести. Нормално е в сходни неща да бъде обвинена парламентарната съпротива или най-малко част от нея, както и извънпарламентарната. Но това, съгласно мен, е много обикновено от тяхна страна и вместо да им изпише веждите, ще им избоде очите и ще видят Народното събрание единствено насън. Такива така наречен „ професионални политици” и разбирачи от всички проблеми на обществото като господин Антон Кутев да вземем за пример нямат място в политиката, тъй като фактически, с изключение на да покачват равнището на експанзия, не вършат нищо друго, не оферират нито едно решение на нито един проблем, камо ли да го реализират на процедура. Много неправилно такива политици са определяни като „ остриета” и би било по-добре партиите по-скоро да се лишат от тях. Говоря за господин Кутев, тъй като той стана вносител на този законопроект, откакто беше импортиран и от депутати от „ Воля”. Нека читателите, които се интересуват, проследят и сравнят изявленията на господин Кутев и господин Хасан Адемов да вземем за пример и ще схванат, уповавам се какво имам поради. Ръководството на Българска социалистическа партия също би трябвало да направи съществени разбори и вероятно да прекрати присъединяване си в опълчването на хората с увреждания, взимайки страната на едни, за сметка на други, с цел да обслужи някакви свои краткосрочни цели. Защото е елементарно да атакуваш държавното управление, че не намира решение, само че е безусловно недалновидно да го правиш, откакто и предлаганото от теб решение не среща социална поддръжка.
- Майките написаха един план за закон, обявява го омбудсманът и той планува персонален помощник да получат едвам 77 704 души с увреждания, за които би трябвало да се плануват спомагателни 105 141 962 лева Останалите към 500 хиляди тежки инвалиди обаче няма да получат нищо. Това е много незаслужено, по какъв начин може да се преодолее?
- Нека към този момент не обсъждаме този проектозакон, уповавам се той да остане в историята. В момента се работи по закон за Хората с увреждания, в който се предлага финансова поддръжка в разнообразни разновидности, в това число и за асистентска услуга. Аз персонално считам, че всичко измислено до момента е единствено опция за надхитряне сред страната и хората с увреждания.
- Това по никакъв начин не звучи добре. Къде тогава е същинският проблем?
- Проблемът е, че е невисок виталният ни стандарт, заради доста аргументи. Както вярно сложи въпроса една майка на човек с ментално увреждане, добре е, че ще му се обезпечи помощник, който след нейната гибел да се грижи за него и да му пазари. Но с какво ще му пазари? Глупаво е да се приказва, че не желаеме пари, а промени. Искаме и пари, които да се разпределят по нов метод. Аз считам, че вместо да се надлъгваме и да търсим форма, по която да си повишим персоналния бюджет, симулирайки, че употребяваме асистенти и представяйки едни доклади, за които всички знаят, че са лъжливи, единствено финансовите органи може би не знаят, по-добре е да се обезпечи директна финансова поддръжка, която да даде опция на хората с увреждания сами да излязат на пазара на обществените услуги. Тогава, откакто те могат да си разрешат да си платят за дадена услуга, ще могат да слагат и условия. Всичко друго са едни теории, при които се мисли главно по какъв начин избран държавен запас да попадне в някои неправителствени организации, които сякаш мислят положителното на хората с увреждания; жалкото е, че някои към момента имат вяра в това.
- Според Михаил Христов, народен представител от гражданската квота на Българска социалистическа партия, самите организации на хората с увреждания си противостоят едни на други и не могат да се схванат, което затруднява работата на специалистите по разработване на нормативи. Така ли е? И не е ли това прекомерно тъжно и тъпо?
- Не е чак толкоз тъжно. Хората с увреждания са на първо място хора, а увреждането е по-късно. В българското общество има задоволително образци за противостоене, което в някои случаи може да се окаже и градивно, тъй като в разногласието се ражда истината. Нормално е организациите да имат разнообразни ползи и да ги отстояват, даже другите групи хора с увреждания имат разнородни проблеми, които имат и разнообразни решения. Работата на специалистите, в случай че в действителност са специалисти, е да балансират и да намерят допустимо най-справедливите решения. Проблемът е, че няма задоволително специалисти. Всички молят: „ Кажете по какъв начин да ви решим казуса и ще ви го направим”. За какво са политически водачи тогава? Мога да приведа един на практика образец, с цел да ме разберете по-добре: едно е да дам мнение по какъв начин да ми бъде решен казуса, само че, в случай че аз кажа по какъв начин да бъде решен и се чака всички да кажем едно и също, а специалистите и законодателите единствено да го утвърдят, тогава те кому и защо са нужни? Ние ще си решим казуса сами. Ако да вземем за пример аз, имайки потребност от човек, който да ми помогне да стигна от едно място до друго, му кажа по какъв начин тъкмо да ми помогне, тогава той защо ми е, нали аз ще стигна самичък и ще си реша въпроса?!
- Бихте ли степенувал - кои са най-важните и неотложни проблеми на хората с увреждания, с които би трябвало да стартират измененията в обществената система в тяхна поддръжка!
- Доходите,
обществените услуги,
опазването на здравето и здравната рехабилитация,
наличната среда
и основаването на благоприятни условия за работа за тези, които желаят това.
- Г-н Хараламбов, като човек, който познава „ кухнята” на хората с увреждания, по какъв начин смятате - задоволително ли са центровете за хора с увреждания, в които в този момент има инспекции?
- Първо, не съм уверен, че се постанова да се ревизират най-много центровете за хора с увреждания. Смея да настоявам, че те и до момента са най-контролираните институции за обществени услуги, средствата им се превеждат по единни стандарти за прехрана на едно лице-ползвател, стандартите се одобряват всяка година със закона за държавния бюджет и в случай че има „ изтичане” на пари, това може да се откри прекомерно елементарно, тъй като предлаганата услуга няма да подхожда с условията за качество, които пък са открити в методики, одобрени от Агенцията за обществено подкрепяне.Това може да се откри даже от самите ползватели и техните близки, които да алармират и при основателност на сигнала се плануват наказания. Така че въобще не мисля, че центровете за хора с увреждания са „ неработещото кранче”, от което изтичат пари. Проблемът с центровете е, че не са задоволително на брой даже за София, не се предлага многообразие от услуги вътре в самите тях, няма задоволително дневни, целодневни, седмични и т.н.; няма положително обмисляне и възлагане от страна на страната. Именно тук може да е най-полезен желаният от протестиращите майки указател, тъй като е много по-рентабилно група хора с увреждания да бъдат качествено обгрижвани от експерти в център, в сравнение с всеки един от тях да се отглежда от помощник в дома си; неслучайно споделям „ да се отглежда”, терминологичната разлика, която върша е основна.
- Продължава напрежението в обществото във връзка митинга на майките на децата с увреждания. Вие по какъв начин си обяснявате, за какво пристрастеностите не стихват?
- Напрежението се сътвори поради това че, съгласно мен, някой употребява отчаянието на част от майките с не напълно безкористни цели. Протестът сплоти несъвместими групи с несъвместими претенции – от една страна майки на деца и възрастни хора с увреждания, които те манипулативно не престават да назовават деца по подстрекателство на някои „ обществени инженери”, с цел да провокират чувствителността на обществото и от друга - част от хората с увреждания, последователи на така наречен „ философия на самостоятелния живот”.
- Коя от организациите изготви Законопроекта за персонална помощ, който до през днешния ден нагнетява напрежение в обществото?
- Последните, обединени в организацията „ Център за самостоятелен живот”, помогнаха за приготовление на Законопроекта за персоналната помощ, който те се пробват да прокарат от дълго време. Той обаче не взема решение казуса на синовете и дъщерите на протестиращите майки, тъй като множеството от тях са с такива увреждания, които не им разрешават да водят така наречен „ самостоятелен живот”, както е дефинирано понятието в закона, т.е. сами да вземат решения за живота си и да ги реализират с поддръжката на помощник, който да компенсира дефицитите им. Тук обаче само може да става въпрос за компенсиране на физически дефицити, а не и за ментални и сетивни, както и за такива, при съществуването на които липсва опция за връзка на индивида с увреждане и околния свят. Този законопроект не взема решение казуса на болшинството от хората с тежки увреждания, а на една дребна част от тях. Това напълно основателно настрои част от хората с увреждания против протестиращите майки. Как биха се почувствали те, в случай че да вземем за пример аз бях изискал закон за правното състояние на слепите, без да помисля за другите и да желая за тяхното благополучие несъразмерно огромен публичен финансов запас. Освен това майките, вместо да притеглят на своя страна хората с увреждания, несъгласни с тях, започнаха да ги отблъскват, наричайки ги с всевъзможни обидни квалификации. Това е присъща линия за българското общество, в което обособени групи са повече майстори на опълчването, в сравнение с обединяването, а това е пагубно, тъй като съединението е мощ – разединението - уязвимост. Друга причина за основаното напрежение е подвеждането на омбудсмана и прибързаното взимане на страна в дебата, без да вникне във всички проблеми на всички групи, неналичието на визия отстрана на държавното управление за решение на казуса и намесата в митинга и контрапротеста на разнообразни политически обединения.
- Смятате ли, че има заитересовани политици, които си подвигат рейтинга и предизвикат ескалацията на експанзия и протести и кои,според вас, са те?
- Да, има такива сигурно, само че не мога да назова всички, не съм в течение на кулоарните вести. Нормално е в сходни неща да бъде обвинена парламентарната съпротива или най-малко част от нея, както и извънпарламентарната. Но това, съгласно мен, е много обикновено от тяхна страна и вместо да им изпише веждите, ще им избоде очите и ще видят Народното събрание единствено насън. Такива така наречен „ професионални политици” и разбирачи от всички проблеми на обществото като господин Антон Кутев да вземем за пример нямат място в политиката, тъй като фактически, с изключение на да покачват равнището на експанзия, не вършат нищо друго, не оферират нито едно решение на нито един проблем, камо ли да го реализират на процедура. Много неправилно такива политици са определяни като „ остриета” и би било по-добре партиите по-скоро да се лишат от тях. Говоря за господин Кутев, тъй като той стана вносител на този законопроект, откакто беше импортиран и от депутати от „ Воля”. Нека читателите, които се интересуват, проследят и сравнят изявленията на господин Кутев и господин Хасан Адемов да вземем за пример и ще схванат, уповавам се какво имам поради. Ръководството на Българска социалистическа партия също би трябвало да направи съществени разбори и вероятно да прекрати присъединяване си в опълчването на хората с увреждания, взимайки страната на едни, за сметка на други, с цел да обслужи някакви свои краткосрочни цели. Защото е елементарно да атакуваш държавното управление, че не намира решение, само че е безусловно недалновидно да го правиш, откакто и предлаганото от теб решение не среща социална поддръжка.
- Майките написаха един план за закон, обявява го омбудсманът и той планува персонален помощник да получат едвам 77 704 души с увреждания, за които би трябвало да се плануват спомагателни 105 141 962 лева Останалите към 500 хиляди тежки инвалиди обаче няма да получат нищо. Това е много незаслужено, по какъв начин може да се преодолее?
- Нека към този момент не обсъждаме този проектозакон, уповавам се той да остане в историята. В момента се работи по закон за Хората с увреждания, в който се предлага финансова поддръжка в разнообразни разновидности, в това число и за асистентска услуга. Аз персонално считам, че всичко измислено до момента е единствено опция за надхитряне сред страната и хората с увреждания.
- Това по никакъв начин не звучи добре. Къде тогава е същинският проблем?
- Проблемът е, че е невисок виталният ни стандарт, заради доста аргументи. Както вярно сложи въпроса една майка на човек с ментално увреждане, добре е, че ще му се обезпечи помощник, който след нейната гибел да се грижи за него и да му пазари. Но с какво ще му пазари? Глупаво е да се приказва, че не желаеме пари, а промени. Искаме и пари, които да се разпределят по нов метод. Аз считам, че вместо да се надлъгваме и да търсим форма, по която да си повишим персоналния бюджет, симулирайки, че употребяваме асистенти и представяйки едни доклади, за които всички знаят, че са лъжливи, единствено финансовите органи може би не знаят, по-добре е да се обезпечи директна финансова поддръжка, която да даде опция на хората с увреждания сами да излязат на пазара на обществените услуги. Тогава, откакто те могат да си разрешат да си платят за дадена услуга, ще могат да слагат и условия. Всичко друго са едни теории, при които се мисли главно по какъв начин избран държавен запас да попадне в някои неправителствени организации, които сякаш мислят положителното на хората с увреждания; жалкото е, че някои към момента имат вяра в това.
- Според Михаил Христов, народен представител от гражданската квота на Българска социалистическа партия, самите организации на хората с увреждания си противостоят едни на други и не могат да се схванат, което затруднява работата на специалистите по разработване на нормативи. Така ли е? И не е ли това прекомерно тъжно и тъпо?
- Не е чак толкоз тъжно. Хората с увреждания са на първо място хора, а увреждането е по-късно. В българското общество има задоволително образци за противостоене, което в някои случаи може да се окаже и градивно, тъй като в разногласието се ражда истината. Нормално е организациите да имат разнообразни ползи и да ги отстояват, даже другите групи хора с увреждания имат разнородни проблеми, които имат и разнообразни решения. Работата на специалистите, в случай че в действителност са специалисти, е да балансират и да намерят допустимо най-справедливите решения. Проблемът е, че няма задоволително специалисти. Всички молят: „ Кажете по какъв начин да ви решим казуса и ще ви го направим”. За какво са политически водачи тогава? Мога да приведа един на практика образец, с цел да ме разберете по-добре: едно е да дам мнение по какъв начин да ми бъде решен казуса, само че, в случай че аз кажа по какъв начин да бъде решен и се чака всички да кажем едно и също, а специалистите и законодателите единствено да го утвърдят, тогава те кому и защо са нужни? Ние ще си решим казуса сами. Ако да вземем за пример аз, имайки потребност от човек, който да ми помогне да стигна от едно място до друго, му кажа по какъв начин тъкмо да ми помогне, тогава той защо ми е, нали аз ще стигна самичък и ще си реша въпроса?!
- Бихте ли степенувал - кои са най-важните и неотложни проблеми на хората с увреждания, с които би трябвало да стартират измененията в обществената система в тяхна поддръжка!
- Доходите,
обществените услуги,
опазването на здравето и здравната рехабилитация,
наличната среда
и основаването на благоприятни условия за работа за тези, които желаят това.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ