Руси Чанев на 75 г.: Не ми харесва да ме харесват 10 души
Роден е през 1945 година в Бургас. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, играе на сцените в Пловдив, след това в София - в Младежкия, в Народния и най-дълго в Театър “София”. През 1990 година с група сътрудници основава Малък градски спектакъл “Зад канала”, където два сезона е и шеф. Има над 100 функции в театъра, малкия екран и киното. От 1965 година стартира да се снима и в българското кино.
В “Мера съгласно мера”, който излезе през 1981 година, Руси Чанев се превъплъщава гениално в облика на Дилбер Танас. Говори се, че след премиерата му в София мнозина били безусловно сащисани от обстоятелството, че доста от показаното оспорва написаното в тогавашните учебници по история. А още по-любопитно е, че преди време Тодор Живков желал да спре кино лентата, само че преподавателката по западноевропейска литература Надежда Андреева му споделя: “Защо, другарю, прекрасен филм, интелектуалците го харесват...”
В последна сметка Живков схваща, че не трябва да се конфронтира с публичното мнение и не не разрешава “Мера съгласно мера”. Заради осъществяването си в този филм Чанев усвоява съвършено вардарско-струмишкия диалектен диалект. Обучава го майката на Георги Дюлгеров, чийто жанр е от македонски преселници. Легенди се носят и за това по какъв начин, преди да взе участие и в “Авантаж”, също под режисурата на Георги Дюлгеров, Чанев прекарва много време в компанията на пандизчии и даже от време на време преспива в пандиза, с цел да усети какво е да си нарушител.
Руси е артист от международна класа, в случай че беше в по-тесни връзки със международното кино, щеше да е фамозен и в Европа, и в света, твърди режисьорът Дюлгеров. Руси е артист, който има харизма, фотогения.
На екрана е магнетичен за дамите
Притегателен е освен с външния си образ, а и с вътрешната си страст. Много е сложен за работа. Подлага всяко нещо на подозрение и полемика. Много порядъчен на снимачната площадка. Винаги идва квалифициран. Аз персонално съм му доста признателен, твърди режисьорът.
В “Най-дългата нощ”
Руси Чанев се изявява сполучливо и като публицист, драматург и сценарист. Първите му опити са оповестени в сп. “Родна реч”, а по-късно - във в. “Студентска трибуна” и “Народна младеж”. В съавторство е написал за театъра драматизации по белетристични произведения, а за киното - сюжетите на филмите “Авантаж”, “Мера съгласно мера” и “Зад кадър”. През 1966-а дружно с художника Младен Младенов издава първата си книга - “Три неснимани филма”, както и романа касета “Битак”, за който са отличени с литературната премия “Огнище”.
По мотив на разностранните си изяви създателят признава:
- Бих желал нещата, които върша, да са ясни на повече хора. Не ми харесва да ме харесват 10 души, които да изясняват на другите. Мисля за публиката. Ще ми се да имам вяра, че ще удържа на правилото си да вземам участие единствено в неща, които самичък бих отишъл да виждам.
Руси Чанев не обича да дава изявленията, а в последните години изобщо ги отхвърля. Твърди, че има доста за казване, само че избира да го прави самичък, а не пред публицисти. Въпреки това дава отговор на въпросите на уеб страницата “Площад Славейков” и изяснява повода да заобикаля срещите си с представителите на медиите.
- Винаги съм се смущавал да давам изявленията и съм избягвал това. Стеснявам се да приказвам непринудено и обществено за себе си, въпреки специалността ми да е обществена
- и може би точно по тази причина, тъй като считам тази гласност за задоволителна - тя не трябва да идва допълнително нито на публиката, ни за актьора.
Имам скришен грях, несъмнено - заслушвам се или уважавам в интервютата на хората. Общо взето ми наподобява, че те се “оправдават”, сякаш изпитват виновност, че са създали по този начин или онака или обичат това, а не друго. Да се изповядаш пред свещеника отново е безсмислено, само че да ти задават въпроси и да си изливаш душата на групова изповед като на комунистическо партийно заседание е към този момент ексхибиционистично деяние за всеобщо наслаждение. Така че интервютата, които се сипят по медиите, ми се виждат като тази споделена гласност, за която свише несъмнено се допуска, че има лечебен резултат за общността.
Все отново признавам на тези си години, че и аз съм дал някое и друго изявление. Главно по съответен мотив пред провинциални вестници или радиа. Защо? Защото самият аз съм провинциалист и разбирам и съчувствам на хората по места.
Най обича да работи с режисьора Георги Дюлгеров.
А ето и още от любопитните отговори на артиста, с които е откликнал на уеб страницата:
- Как би изглеждал животът ви, в случай че решите да го опишете в един приказен сюжет?
- Живот като сън, в който се питаш “Всъщност какво става тук?”.
- Днес хората от сцената нямат задръжки и още при започване на кариерата си издават записки, вие за какво се въздържате?
- Допустимо и простимо е, съгласно мен, единствено от някой фактически значим.
- За кои исторически персони бихте създали игрален филм?
- За Раковски, сериал.
- Кои моменти в живота ви са били специфични като рождени дни?
- Почивните дни след сполучливо свършена дълга напрегната работа.
- По какъв мотив бихте викали “Да живей България” отвън “Хъшове”?
- По никакъв отвън спектакъла.
- Как си представяте края на света?
- Най-сетне нещо в действителност автентично ще стане под слънцето.
За персоналния си живот актьо-рът също не обича да приказва. Женен е за известната от киното и театъра актриса - Невена Мандаджиева, щерка на славния театрал Желчо Мандаджиев, преди време шеф на Сатиричния спектакъл. Също изключителна актриса, негова брачна половинка и майка на децата му. За тях се приказва, че са страхотна двойка.
И двамата не цепят басма на който и да било
Не крият, че разногласията им от време на време минават в кресчендо. Рядко играят дружно. Когато се случва, всички в театъра стъпват на пръсти. Били ужасяващи перфекционисти и махнаджии. Невена е сърбала доста горчиви попари през живота си - макар че е щерка на проф. Мандаджиев. Всъщност тя съумява не с помощта на това, а все пак.
През юни звездата от “Авантаж” написа писмо до Съюза на артистите в България, в което предлага вид за справяне с коронакризата в театралните изкуства. “Не желая да изпадам в присъщата ми подигравка и да разясня бомбастичните изявления по медиите на нашите сътрудници какъв брой доста им се играе и какъв брой им липсва публиката в настоящия миг. Не желая да разясня детинските осъществявания онлайн, стрийминг и прочие на стихчета и сценки, само като че ли за да се покаже по какъв начин и жабата се подковава - за жал, сравненията с концепциите и равнището им на осъществяване с артистите по света ни карат да си оставаме в гьола на нещо по-срамно и от халтура. Призивът ми като концепция и концепцията ми като апел е: да си затворят салоните в София и да тръгнат по българската провинция. Времето е хубаво. България, както споделят, е най-хубавото място на земята и всички освен я харесват, само че и обичат, нали?”, написа Чанев в писмото си.
- И като край, дано приключим с носталгичните думи на Руси Чанев за българското кино:
- Българското кино се прави последните 50 години с пари от страната. Тя към този момент няма пари, за кино може да отдели доста - доста малко, съвсем не стигат за един игрален филм годишно. Във филмовия развой участваме доста специалности, с изключение на сценаристи, постановчици и артисти - оператори, режисьори, фотографи, архитекти, художници, оформители, асистенти, електричари, пиротехници, оръжейници, гримьори, консултанти и така нататък Този личен състав в този момент би могъл да работи малко в малкия екран, малко - в театрите. Така че филмовите продукции от чужбина, които снимат у нас, като се изключи че носят по някой лев, с цел да живеят тези хора, дават изключителната опция към момента да се упражняват специалностите на модерно ниво. Трудът се заплаща относително непретенциозно по отношение на това, което се дава на сътрудниците в чужбина, само че пък това е и една от аргументите европейските и американски продуценти да желаят да снимат тук. Дори на това състояние да гледаме като на позорен миг, въпреки всичко значимо е да поддържаш уменията си, а не да продаваш домати на пазара.
Ива ВАСИЛЕВА
В “Мера съгласно мера”, който излезе през 1981 година, Руси Чанев се превъплъщава гениално в облика на Дилбер Танас. Говори се, че след премиерата му в София мнозина били безусловно сащисани от обстоятелството, че доста от показаното оспорва написаното в тогавашните учебници по история. А още по-любопитно е, че преди време Тодор Живков желал да спре кино лентата, само че преподавателката по западноевропейска литература Надежда Андреева му споделя: “Защо, другарю, прекрасен филм, интелектуалците го харесват...”
В последна сметка Живков схваща, че не трябва да се конфронтира с публичното мнение и не не разрешава “Мера съгласно мера”. Заради осъществяването си в този филм Чанев усвоява съвършено вардарско-струмишкия диалектен диалект. Обучава го майката на Георги Дюлгеров, чийто жанр е от македонски преселници. Легенди се носят и за това по какъв начин, преди да взе участие и в “Авантаж”, също под режисурата на Георги Дюлгеров, Чанев прекарва много време в компанията на пандизчии и даже от време на време преспива в пандиза, с цел да усети какво е да си нарушител.
Руси е артист от международна класа, в случай че беше в по-тесни връзки със международното кино, щеше да е фамозен и в Европа, и в света, твърди режисьорът Дюлгеров. Руси е артист, който има харизма, фотогения.
На екрана е магнетичен за дамите
Притегателен е освен с външния си образ, а и с вътрешната си страст. Много е сложен за работа. Подлага всяко нещо на подозрение и полемика. Много порядъчен на снимачната площадка. Винаги идва квалифициран. Аз персонално съм му доста признателен, твърди режисьорът.
В “Най-дългата нощ” Руси Чанев се изявява сполучливо и като публицист, драматург и сценарист. Първите му опити са оповестени в сп. “Родна реч”, а по-късно - във в. “Студентска трибуна” и “Народна младеж”. В съавторство е написал за театъра драматизации по белетристични произведения, а за киното - сюжетите на филмите “Авантаж”, “Мера съгласно мера” и “Зад кадър”. През 1966-а дружно с художника Младен Младенов издава първата си книга - “Три неснимани филма”, както и романа касета “Битак”, за който са отличени с литературната премия “Огнище”.
По мотив на разностранните си изяви създателят признава:
- Бих желал нещата, които върша, да са ясни на повече хора. Не ми харесва да ме харесват 10 души, които да изясняват на другите. Мисля за публиката. Ще ми се да имам вяра, че ще удържа на правилото си да вземам участие единствено в неща, които самичък бих отишъл да виждам.
Руси Чанев не обича да дава изявленията, а в последните години изобщо ги отхвърля. Твърди, че има доста за казване, само че избира да го прави самичък, а не пред публицисти. Въпреки това дава отговор на въпросите на уеб страницата “Площад Славейков” и изяснява повода да заобикаля срещите си с представителите на медиите.
- Винаги съм се смущавал да давам изявленията и съм избягвал това. Стеснявам се да приказвам непринудено и обществено за себе си, въпреки специалността ми да е обществена
- и може би точно по тази причина, тъй като считам тази гласност за задоволителна - тя не трябва да идва допълнително нито на публиката, ни за актьора.
Имам скришен грях, несъмнено - заслушвам се или уважавам в интервютата на хората. Общо взето ми наподобява, че те се “оправдават”, сякаш изпитват виновност, че са създали по този начин или онака или обичат това, а не друго. Да се изповядаш пред свещеника отново е безсмислено, само че да ти задават въпроси и да си изливаш душата на групова изповед като на комунистическо партийно заседание е към този момент ексхибиционистично деяние за всеобщо наслаждение. Така че интервютата, които се сипят по медиите, ми се виждат като тази споделена гласност, за която свише несъмнено се допуска, че има лечебен резултат за общността.
Все отново признавам на тези си години, че и аз съм дал някое и друго изявление. Главно по съответен мотив пред провинциални вестници или радиа. Защо? Защото самият аз съм провинциалист и разбирам и съчувствам на хората по места.
Най обича да работи с режисьора Георги Дюлгеров. А ето и още от любопитните отговори на артиста, с които е откликнал на уеб страницата:
- Как би изглеждал животът ви, в случай че решите да го опишете в един приказен сюжет?
- Живот като сън, в който се питаш “Всъщност какво става тук?”.
- Днес хората от сцената нямат задръжки и още при започване на кариерата си издават записки, вие за какво се въздържате?
- Допустимо и простимо е, съгласно мен, единствено от някой фактически значим.
- За кои исторически персони бихте създали игрален филм?
- За Раковски, сериал.
- Кои моменти в живота ви са били специфични като рождени дни?
- Почивните дни след сполучливо свършена дълга напрегната работа.
- По какъв мотив бихте викали “Да живей България” отвън “Хъшове”?
- По никакъв отвън спектакъла.
- Как си представяте края на света?
- Най-сетне нещо в действителност автентично ще стане под слънцето.
За персоналния си живот актьо-рът също не обича да приказва. Женен е за известната от киното и театъра актриса - Невена Мандаджиева, щерка на славния театрал Желчо Мандаджиев, преди време шеф на Сатиричния спектакъл. Също изключителна актриса, негова брачна половинка и майка на децата му. За тях се приказва, че са страхотна двойка.
И двамата не цепят басма на който и да било
Не крият, че разногласията им от време на време минават в кресчендо. Рядко играят дружно. Когато се случва, всички в театъра стъпват на пръсти. Били ужасяващи перфекционисти и махнаджии. Невена е сърбала доста горчиви попари през живота си - макар че е щерка на проф. Мандаджиев. Всъщност тя съумява не с помощта на това, а все пак.
През юни звездата от “Авантаж” написа писмо до Съюза на артистите в България, в което предлага вид за справяне с коронакризата в театралните изкуства. “Не желая да изпадам в присъщата ми подигравка и да разясня бомбастичните изявления по медиите на нашите сътрудници какъв брой доста им се играе и какъв брой им липсва публиката в настоящия миг. Не желая да разясня детинските осъществявания онлайн, стрийминг и прочие на стихчета и сценки, само като че ли за да се покаже по какъв начин и жабата се подковава - за жал, сравненията с концепциите и равнището им на осъществяване с артистите по света ни карат да си оставаме в гьола на нещо по-срамно и от халтура. Призивът ми като концепция и концепцията ми като апел е: да си затворят салоните в София и да тръгнат по българската провинция. Времето е хубаво. България, както споделят, е най-хубавото място на земята и всички освен я харесват, само че и обичат, нали?”, написа Чанев в писмото си.
- И като край, дано приключим с носталгичните думи на Руси Чанев за българското кино:
- Българското кино се прави последните 50 години с пари от страната. Тя към този момент няма пари, за кино може да отдели доста - доста малко, съвсем не стигат за един игрален филм годишно. Във филмовия развой участваме доста специалности, с изключение на сценаристи, постановчици и артисти - оператори, режисьори, фотографи, архитекти, художници, оформители, асистенти, електричари, пиротехници, оръжейници, гримьори, консултанти и така нататък Този личен състав в този момент би могъл да работи малко в малкия екран, малко - в театрите. Така че филмовите продукции от чужбина, които снимат у нас, като се изключи че носят по някой лев, с цел да живеят тези хора, дават изключителната опция към момента да се упражняват специалностите на модерно ниво. Трудът се заплаща относително непретенциозно по отношение на това, което се дава на сътрудниците в чужбина, само че пък това е и една от аргументите европейските и американски продуценти да желаят да снимат тук. Дори на това състояние да гледаме като на позорен миг, въпреки всичко значимо е да поддържаш уменията си, а не да продаваш домати на пазара.
Ива ВАСИЛЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ