Роден е преди 98 години, начело на църквата е от

Роден е преди 98 години, отпред на църквата е от 40. С подобен стаж различен патриарх в православния свят няма. Този факт вярващите изясняват освен с дълголетието му, наследено от балканджийския корен на родителите му, а и с една християнска максима: всеки народ получава духовния лидер, който заслужава, и той го оглавява толкоз, колкото би трябвало. Защото всяка власт иде от Бога - било за наказване, било за подучване, било за премия... За някои патриарх Максим е реликт от предишното, в което Църквата е гонена, унизявана и опитомявана от една атеистична власт. За други е знак на по-сетнешното комплицирано време, в което той не съумя да се наложи като нравствен лидер на нацията.

Максим става патриарх през 1971-а. В избора му през онази далечна година е заложен бъдещият ерес - всички тези трагични събития, на които станахме очевидци след 1992-а. Но историята стартира доста преди този момент.

На 13 декември 1941 година четвьртокурсникът в Духовната академия Марин Найденов Минков приема монашество с името Максим. Негов нравствен дъртак става врачанският митрополит Паисий - преди 9.ІX.1944 година доближен на Двореца, а по-късно един от "верните сътрудници " на новата атеистична власт, която го счита за "реакционер ". Доживява да види своето духовно чадо отпред на Българската черква и взе участие в интронизирането му. Звездният час за бъдещия български патриарх настава през май 1950 година - изпратен е за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва, ще рече за представител на нашата черква при Руската патриаршия. Пет години по-късно се завръща и е определен за основен секретар на Светия синод. Така стартира изкачването му в кариерата, чието последно ходило е най-високият пост в Българската черква В края на октомври 1960 година Максим е определен за Ловчански митрополит Съдейки по донесението на един от сътрудниците на Държавна сигурност в Църквата, още тогава е бил "готвен за патриарх ".

На 8 март 1971 г, единствено ден след гибелта на патриарх Кирил. Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия приема историческото Решение № 145. С него утвърждава бъдещия глава на Българската патриаршия да бъде Ловчанският митрополит Максим. Предложението е направено от ръководителя на Комитета по църковните въпроси Михаил Кючуков, съученик на владиката.

Дълги години текстът на това решение лежеше прикрит в архивите, до момента в който не бе огласен някъде през 1997 година в трагичните дни на разкола. Документът, под който се четат подписите на Тодор Живков и Милко Балев е сбит: “За глава на БПЦ да се предложи и поддържа кандидатурата на Ловешки митрополит Максим. Възлага се на ръководителя на Комитета по църковните въпроси към Министерство на външните работи други Михаил Кючуков да извърши нужната подготовка за обезпечаване избора на митрополит Максим за патриарх на БПЦ. "

Всъщност Ловчанският митрополит има протекциите и на още един, доста по-силен фактор в тогавашното държавно-партийно управление. Той също е негов съученик от Семинарията и нашенец - тогавашният министър на защитата армейски военачалник Добри Джуров. "Татко ни е разказвал - спомня си щерка му проф. Аксиния Джурова, - че с други семинаристи. които са били членове на РМС, са криели позивите под дюшека на дядо Максим, тъй като е бил доста мирен и са знаели, че никой няма да се усъмни в него. "

Ролята на партията-дьржава за избирането на бъдещия патриарх се усеща незабавно, откакто е взето решението на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. След гибелта на патриарх Кирил Светият синод би трябвало да бъде управляван от наместник-председател, който би трябвало да е старши митрополит – т.е. с дълъг стаж. Такъв става Неврокопският митрополит Пимен. Но единствено шест дни по-късно най-неочаквано синодалните архиереи смъкват Пимен от поста и на негово място, в несъгласие с църковния правилник, избират младшия митрополит Максим. Като наместник на Светия синод Ловчанският епископ би трябвало да провежда подготовката и провеждането на Патриаршеския изборен цьрковно-народен събор – т.е. своето избиране, което става факт на 4 юли 1971 година От 101 делегати на събора за Максим са дадени 98 гласа - това време "единодушие ". Повечето бюлетини са писани с идентичен почерк...

След 1989 година патриарх Максим заплаща скъпо и прескъпо за тази защита на атеистичната власт в България - методът, по който е определен за глава на БПЦ. става причина за експлоадирането на разкола. Стигна се до такава степен, че в несъгласие с всевъзможни закони и църковни устави надали не той е уволнен през май 1992 г от тогавашния началник на Дирекцията по вероизповеданията Методи Спасов, който разгласи избора му за 'нелегитимен ".

След няколко години яростна битка сред каноничния Синод и така наречен различен Синод легитимността на Максим като патриарх на БПЦ бе доказана от главите на всички православни църкви, които се събраха в София на свикания поместен всеправославен събор през есента на 1998 година Което напълно не значи, че е заличено подозрението за намесата на тогавашната атеистична власт при избирането на патриарха. Не са мотив оправдателните слова, че такова е било времето и нито патриарх, нито митрополит е можело да бъде определен без утвърждението на тогавашния режим Историческите условия нямат нищо общо със свободата на избор - на кого и по какъв начин да служиш...

Из донесение на сътрудник "Наблюдател " за свещеник Максим от 3.XІ.1960 година - дни, откакто е определен, само че още не е одобрен за Ловчански митрополит:

"... свещеник Максим в стаята си се молел по няколко пъти дневно - дълго и при заключена врата... Преосвещеният свещеник за всички категории пред обществото си има обособени маски. Пред прогресивните е мощно напредничав, само че безусловно не се ангажира с нищо. а пред цьрковниците се демонстрира спретнат и преклонен, с цел да употребява всички и да си няма никакви кахъри в бъдещето. "