Роден е на 5 октомври 1981 г. в Саламанка. Работи

Хулио Веласкес: Първа лига не нито крачка назад, нито напред за мен

Роден е на 5 октомври 1981 година в Саламанка. Работи като треньор от 15-годишен, първо на детски и младежки тимове. От 2009-а година стартира кариерата си на треньор на мъжки тимове. Последователно води: Поли Ехидо, Виляреал, Мурсия, Бетис, Беленензес (Португалия), Алкокорн, Удинезе (Италия), Витория Сетубал (Португалия), Маритимо (Португалия), Алавес, Фортуна Ситард (Нидерландия) и Реал Сарагоса, преди да се озове на стадион " Георги Аспарухов " при започване на тази година. Женен, с едно дете. Ето какво показа старши треньорът на Левски Хулио Веласкес в изявление за " Мач Телеграф ".

Фабиен устоя тест в Левски

Тренира

Г-н Веласкес, с изключение на треньор на Левски, вие сте един испанец в България. На сънародниците ви им харесва много у нас, някои остават да живеят непрекъснато. Вие свикнахте ли?

- Много сме удовлетворени, както аз, по този начин и фамилията ми. София е доста красива, гостоприемна и се усещаме отлично, доста добре сме признати. Нямаме никакви терзания или недоволства, в това число и на професионално ниво - нещата се развиват доста добре, без терзания. Трудно е да разделим персоналното от професионалното и назад, в нашия живот нещата вървят ръка за ръка. Нещо като систематичен въпрос е - би трябвало да обмисляме всичко в едно цяло. Щастливи и удовлетворени сме, на персонално равнище - фамилията ми е дружно с мен и това оказва помощ доста, с цел да бъда по-уравновесен във всички аспекти.

Съпругата пристигна с детето...

- Да, синът ми към момента е мъничък, на две години е, споделя се Хайме. Засега не стои въпрос за учебното заведение. С майка му се усещат доста добре тук, разхождат се, пътуват до роднините ни в Испания, всичко е отлично.

Костадинов за стадиона: Има подводни камъни, нищо няма да стане бързо, това е следващата неистина

Вижте какво сподели той

С какво се занимава брачната половинка ви?

- Тя има разнообразни кариери, само че главно се занимава с човешки запаси като специалност. Сега още е по майчинство.

Детето ви се роди в Нидерландия. Трудно ли е непрестанно да се местите от страна в страна?

- Намирам го за позитивно и в персонален, и в професионален проект. Това е доста значим витален опит. Очевидно всяка страна е друга, тъй като културите са изцяло разнообразни, освен в областта на футбола. Но това обогатява доста, опциите да се развиваш в разнообразни страни.

Посочете по една присъща линия, която сте запомнили от всяка страна, където сте работил и живял до момента.

- В Португалия бе първият ми опит отвън родината. От португалците запомних способността им да се приспособяват, да извличат изгода от всяка обстановка. Те са страхотни оцеляващи хора. Италия е прелестна, елегантна страна, в която се влюбваш. Нидерландия - страна на реда, където хората са доста уважителни. В България ми харесва доста методът, по който се " претърпява футбола ", пристрастеността на българите към футбола. Тук хората също са доста уважителни и употребявам опцията да им благодаря за това. Е, в тези страни съм работил като треньор. И несъмнено, Испания, която си е моята страна.

Най-футболната от всички...

- Да, родината ми е толкоз отворена към света, хората я обожават, желаят да я опознават, освен във връзка с футбола. Аз не съм темперамент, който се затваря вкъщи и това проличава от кариерата ми. Искам да опознавам разнообразни страни и разнообразни общества, с цел да съм професионално задоволен, избираш верните места, с цел да развиваш специалността си. Това е доста, доста положително за мен, поддържам връзка с разнообразни персони, които са се развивали в друга среда. На равнище език също е доста обогатяващо.

Имате характерен кастилски акцент.

- Да, би било проблем, в случай че нямах този акцент (смее се). Аз съмо от Валядолид.

Познала съм, това си е най-най-център на Испания...

- Да, споделят, че на това място се приказва най-чистият испански език.

Разкажете за родителите си, за фамилията, от което произхождате.

- Моето семейство е " приблизително " - родители и една сестра. Майка ми и татко ми са пенсионери, живеят във Валядолид, уповавам се да бъдат здрави още дълго.

Каква бе първата ви реакция, когато разбрахте за интереса от български тим към вас?

- Не може да се обобщава - когато ти вършат предложение от Италия да вземем за пример или от Португалия и прочие. В случая приказваме за Левски - тим с огромна история, спечелил толкоз доста трофеи, с име и равнище на футболния пазар, тъй че е доста значимо да се преглежда подтекстът. В този случай ставаше дума не за какъв да е клуб. Имах диалози със притежателя, с управническия екип и останах с чувството, че в действителност ме желаят, вдъхнаха ми доверие. В последна сметка реших, че това е верният подтекст, с цел да продължа да се развъртвам в специалността.

Вие сте млад треньор...

- Вече не толкоз, на 43 години съм...

Но към този момент имате сериозен опит и визитка. Мнозина считат, че да поемете тим от българската Първа лига е крачка обратно...

- Уважавам всички отзиви, само че аз съм в единодушие със себе си. Не е нито крачка обратно, нито напред. А крачката, която трябваше да направя сега. През предишното лято имах варианти да подпиша контракт в родината ми, само че реших, че е по-добре да изчакам. И по този начин се случиха нещата с Левски. Аз не върша нещо в живота, с цел да се одобрявам или не на хората, а с цел да се усещам спокоен със самия себе си.

Очевидно нямате проблем с компликациите, които клубът изпитва напоследък. Как се разграничавате от тези въпроси, които са доста значими за Левски?

- В какъв смисъл проблеми?

В състезателен смисъл - тимът дълго време не е ставал първенец, имаше финансови компликации...

- Не мисля за такива неща, тъй като не виждам никакви признаци или доказателства. От първия ми ден тук опитът ми е доста позитивен, последователите са щастливи, аз се усещам добре с играчите, с управническия екип. Дори хората на улицата са доста уважителни, правят оценка високо какво се прави. Не мога да правя оценка проблеми от предишното, а единствено това, което съм видял от първия ми тук и го споделих преди малко.

Вероятно не знаете, само че България няма футболист в Топ 5 на шампионатите на Европа. От работата си тук разбрахте ли какво липсва на нашите играчи, с цел да са на по-високо равнище?

- Вижте, не съм някой, който да прави оценка. Да, треньор съм, а не в позиция да изяснявам проблеми. България е доста забавна страна, тя е в развой на еволюция, на израстване във всички аспекти. Конкретно във футбола също има потенциал за израстване и възстановяване, изключително по повод въз основата. С повече инфраструктура клубовете ще могат да развиват по-добре младите гении и с течение на времето те да стигат до първите тимове и до националната селекция.

Изправял сте се против едни от най-големите треньори на актуалния футбол, а някои и сте побеждавал, като да вземем за пример Унай Емери. Какво изпитвахте при съперничеството против Карло Анчелоти, Почетино, Аморим... Кой е вашият любимец?

- Аз постоянно се съсредоточвам върху мача и върху моя тим. За мен е все едно дали има 80 хиляди на трибуните, или две хиляди. Амбицията и мотивацията ми са идентични. Разбира се, избирам колкото може повече хора и повече пристрастеност. Защото самият аз съм подобен вид човек. Но с толкоз години в специалността тези неща към този момент не ми въздействат толкоз. Най-вече ме вълнува моят тим, да упражняваме добре, да сме щастливи всеки ден, да се състезаваме добре.

Вашето обучение е особено за треньор. Има отлични футболисти, които стават слаби треньори и противоположното... Как вие виждате тези обстановки?

- Винаги този един и същи въпрос...

Но това е главен въпрос, кое е нужното качество за треньора?

- Зависи от всеки обособен човек. Няма двама души идентични в света. Всеки има собствен метод да се развива в специалността. Най-вече е належащо почитание. Аз почитам всички треньори и би ми било прелестно, в случай че и те ме почитат. Мисля, че не е толкоз значимо дали треньорът преди е бил футболист, или състезател от най-високото ниво. Що се отнася до подготовката в специалността, тя на всички места е една и съща, УЕФА има идентични лицензи за всички. Разбира се, всеки се развива със своите терзания, отдаденост и по друг метод.

Палми няма, а нов стадион - по кое време?

" Мечтите са доста, а действителността безмилостна "

Коя е персоналната ви цел?

- Да съм благополучен всеки ден.

И в специалността?

- Абсолютно. Да съм здрав и благополучен всеки ден.

Всеки ден, на терена, на подготовка...

- Да си благополучен 365 дни в годината - това няма по какъв начин да е допустимо. Но би трябвало да опитваме да сме положителни, да оценяваме това, което имаме, да опитваме да сме по-добри, да се учим от всичко и от всички. Това е витална философия, професионална също. Да мога да се веселя на фамилията, на приятелите ми, на хората към мен.

Нека да погледнем към Левски. От какви футболисти се нуждае тимът, с цел да се качи едно равнище по-високо?

- Очевидно няма да влизам в оценки, тъй като маниерът ми на работа е да се реализират цели ден след ден и седмица след седмица. Сега съм съсредоточен върху идния мач с Ботев Пловдив в края на седмицата, камо ли да мисля за след два-три месеца.

Тогава вашият коментар за тима ви сега?

- Доволен съм от играчите ми, от равнището им на присъединяване, на ангажираност, държанието им. Към момента сме тим, който е взел най-вече точки в шампионата. Играчите имат доста високо равнище на ангажираност и във опциите, които имаме, съм задължен да извлека най-хубавата им версия.

Какво мислите за идващия противник, Ботев Пловдив - исторически противник на Левски? Стадионът още веднъж ще е цялостен...

- Трябва да се надигнем в този дуел със невзискателност. Знаем, че те идват с една динамичност, по този начин да се каже, малко разтърсена. Но несъмнено имат добър състав и не можем да забравим, че са печелили купата, а този сезон са четвърти, към този момент. Имат доста забавна селекция. Затова би трябвало да сме виновни, отдадени, с доста високо равнище на централизация, ще играем у дома и ще опитаме да създадем забавен мач. С почитание към съперника и дублирам, със невзискателност, тъй като това е тим с добър капацитет. Ще създадем всичко допустимо, с цел да останат трите точки при нас.