Роден е на 10 август 1930 година, под слънчевия знак

Роден е на 10 август 1930 година, под слънчевия знак на Лъва, в Плевен, столицата на Мизия, родила доста и скъпи български оперни гласове /Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Катя Попова, Гена Димитрова/. Пее от дете. Слуша грамофона на татко си и мечтае да стане артист като известния в предишното тенор Аспарух Лешников. Завършва гимназия и отива в София, с цел да учи пеене в Консерваторията, поощрен от братовчеда на татко си, фамозния наш артист и възпитател Христо Бръмбаров. Школата на проф. Бръмбаров е солидна, италианска и дава отлична основа на младия Селимски. Завършил образованието си, той прави своя сполучлив дебют като се хвърля допустимо в най- дълбоките води – ролята на Риголето, която през 1955 година слага във Врачанската общинска опера / за жалост, през днешния ден няма такава!/ столичният режисьор Илия Иванов. Успехът е в действителност насърчителен. На прегледа на оперните театри младият и самоуверен актьор е видян от дирекцията на Русенската опера/ тогава водеща в провинцията/ и назначен за постоянен актьор. По това време в състава на Русе водещ баритон е блестящият вокалист Кирил Кръстев, който носи съвсем целия репертоар. Но младият Селимски бързо съумява да завоюва своето място в мощния състав и да се наложи като скъп и обичан от публиката реализатор. След Риголето, излиза в Жермон в паметната режисура на Вердиевата „ Травиата ”, дело на проф. Драган Кърджиев и Константин Илиев, следват Граф ди Луна от „ Трубадур ”, Белкоре от „ Любовен балсам ” на Доницети, Леско в „ Манон ” на Масне / една превъзходна режисура на Руслан Райчев и Стефан Трифонов, 1958 /,Джек Ренс в „ Момичето от Запад ” на Пучини / също изключителна режисура на Евгени Немиров и Борис Хинчев/.

В края на 1959 година излиза и в една от най-проблемните баритонови функции – Фигаро от „ Севилският бръснар ”. На театър в Русе го чува шефът на Софийската опера Димитър Петков. Кани го на гастроли в столицата. След няколко спектакъла е назначен за актьор и за начало поема главно тази опера след пенсионирането на дългогодишният и закрепостен „ софийски бръснар ” Михаил Люцканов. Отличната школа на маестро Бръмбаров, признателната театрална осанка / Селимски беше същински красавец на сцената!/, безспорният му актьорски гений му помогнаха да поеме за малко време централните функции от баритоновия репертоар: Маркиз Поза от „ Дон Карлос ”, Граф ди Луна, Ренато от „ Бал с маски ”, Елецки от „ Дама Пика ”, Княз Игор.

През 1961 година културна България се радва на редица значими събития, измежду които, без подозрение, е първото издание на Международния конкурс за млади оперни артисти в София. В него вземат участие повече от 70 млади реализатори от целия свят. Третият тур е с присъединяване с огромна роля в цялостен театър и таман това го отличава от останалите сходни състезания в света и го прави неповторим. При една тежка конкуренция Асен Селимски стига до финала и се показва с коронната си роля – Фигаро. Заедно с различен, също доста талантлив млад баритон, Питър Глосъп от Лондон, изявил се също ослепително като Граф Ди Луна, двамата си поделят първата премия. В журито е една от великите певици на ХХ век Тоти Дал Монте, която декларира, че през дългата си кариера, в която е пяла доста пъти в „ Севилският бръснар ” по света, не е виждала и чувала по- добър и обаятелен Фигаро от нашия Селимски. След това събитие пред него е пътят към огромните международни подиуми, само че той избира да остане в родината си и да бъде до дъно правилен на Софийската опера. Всъщност, за нея работи повече от двайсет и пет години от шейсетте до края на осемдесетте, след които се посвети на преподаването. След Фигаро се заредиха още доста нови и забавни функции от типичен и модерни създатели: Моцарт, Доницети, Верди, Пучини, Леонкавало, Римски- Корсаков, Чайковски, Прокофиев... Особено му „ легна ”, /както се показваха по- старите артисти/ ролята на Онегин от „ Евгений Онегин ” на Чайковски. Заедно с Фигаро, Ренато и Маркиз Поза тя е измежду звездните му функции. С нея той отбелязва върхът в кариерата си. Това става на фамозния оперен фестивал в Глайдънборн, Англия. Там под диригентството на популярния Джон Причард Селимски взе участие в серия от спектакли с голям триумф и извънредно високи оценки от рецензията. Може да се каже, че е роден за тази роля – всичко у него фигура, външност, походка, одухотворено лице и, несъмнено, глас е напряко идеално за нея. Онегин е комплициран, многопластов облик, който се показва мъчно, изключително на сцената. Селимски съумя да го построи и насити по един незабравим, впечатляващ метод и може да се каже, че неговият Онегин е най- положителният до момента на наша сцена. Неслучайно с тази партия той триумфираше и на редица непознати подиуми. Беше актьор без несъмнено амплоа. Можеше да се превъплъти безапелационно, майсторски в разнообразни по жанр и темперамент трагични, лирични, комични и даже остро присъщи функции – от Риголето и Маркиз Поза до Гулиелмо от „ Така вършат всички ” на Моцарт и Тадео от „ Италианката в Алжир ” на Росини. При това постоянно с нужната мярка и безупречно възприятие за жанр, без преиграване и шарж.

Важен миг в богатата биография на актьора са българските функции. На първо място Нягул от „ Албена ” на Парашкев Хаджиев. Асен Селимски беше роден за този облик. Участва с триумф и в други опери на нашия най- огромен оперен създател, който го ценеше високо. Лично аз бях благополучен да го чуя и видя и като Учителя по музика на премиерата на операта „ Звезда без име ” от Хаджиев, за която написах либретото през 1985.

В края на този къс портрет, бих желал да подчертая едно рядко качество на Асен Селимски. Отношението му към словото, към изпятото слово на сцената. Много оперни артисти поради качеството на вокала, на изпетия звук, просто подценяват дикцията и произношението. Селимски с изключение на, че пееше доста вярно и красиво, произнасяше всяка сричка и фраза отчетливо, пределно ясно. Текстът, който в операта постоянно се губи, при него е наличен и понятен, както в трагичния спектакъл. И това е освен рядка заложба, само че и отношение, почитание към фена и слушателя.

Проф. Бръмбаров, който умря през 1975 година, настояваше неговият прославен възпитаник да поеме част от певческия клас – мъжките гласове. Постепенно Селимски стана доста добър и издирван възпитател. След време и професор в Музикалната академия и Нов български университет. Сред неговите най- положителни и известни възпитаници са: тенорите Емил Иванов и Иван Момеров, басите Светлозар Рангелов и Юлиан Константинов.

Почина след дълго боледуване на 9 януари 2023. През февруари 2024 го последва и неговата доста надарена дъшеря, оперната певица и арфистка Илияна Селимска. Мястото на националния актьор Асен Селимски през днешния ден е към момента незаето. Просто не е се е родил сходен непостижим, обаятелен Фигаро като него. Да си спомним с признателност за този огромен артист и актьор!