Имоти за милиони притежава родата на Ласкин, но делбата ще е трудна
Родата на Иван Ласкин, която живее в село Пасарел и самоковското село Алино, мъчно ще раздели парцелите, които артистът притежаваше приживе. А те са земи за милиони. Фамилията има доста ниви и терени в двете села, само че до момента те не са поделени.
За семейството на артиста в Пасарел приказват, че е прокълната, тъй като по мъжка линия всички страдат от алкохола. Дори къщата, която е наследствена, била съборена от общинските управляващи, защото станала рискова – била напукана и изтърбушена.
Тя е измежду знаците на селото. Прадядото на артиста държал там механа, единствената в селището, център на сбирки и веселби. За татко му локалните споделят, че пиел непрекъснато, а жена му го изоставила.
В момента в село Алино живее синът на брата на бащата на Иван. Местните описват, че той също не изтрезнява и пие по през целия ден, написа „ България Днес “.
За злощастие, много създатели пострадаха от подлата болест
И Катя Паскалева беше подвластна от алкохола, писа преди време Блиц. Нейни сътрудници споделят, че е било поради страха й от сцената. И се е опитвала да го потисне с алкохол.
И Петър Попйорданов – Чочо в един значителен интервал имаше проблеми с алкохола.
Това му костваше доста персонални драми и загуба на много функции.
От алкохолна болест в България страдат десетки, може би стотици хиляди. При тази болест се губи надзор върху използването на алкохол. На празник човек може да пийне, само че след това си споделя “стига ”.
Алкохоликът обаче не може да спре. Натрупа ли алкохолен стаж, той схваща, че има проблем. В началото пие, даже е горделив, че е изпил толкоз доста и му няма нищо. После се нервира,
започва да се срами, да се крие.
Но към този момент не може да живее без алкохол – той е станал част от обмяната на веществата, част от хомеостазата. В мозъка има рецептори за другите субстанции. Ако обещано вещество постоянно се внася в организма и внезапно престане, рецепторите усещат апетит, а при алкохолиците настава делириум тременс, споделят осведомени.
Алкохолната болест убива елементарно ранимите артисти, само че и лекари, публицисти – хора на изкуството и доста други.
Некоректно е да надничаш в персоналния живот на тези обичани от обществото хора, нито да споменаваш имената им.
Но мълчанието през днешния ден е проклинание.
Имаше един човек, съвършен в работата си, отличен експерт, който умря като клошар в бургаския психодиспансер. Д-р Петър Герасков – някогашният началник на Спешния център в Бургас. Пиеше от сутринта. Правеше кавги на работното си място, след това спря да върви на работа. Последва бракоразвод със брачната половинка му. Д-р Герасков изгуби и жилището си поради алкохолната болест. Започна да спи по пейките в Морската градина. След това се реалокира пред болничното заведение. Вечер спеше на кушетките в Спешния център. Негови сътрудници го съжаляваха и го прибираха. До последно водеше живот като клошар, замърсен, брадясал, с бутилка водка в ръка. Преди много години доктор Герасков умря. Погребаха го сътрудници.
Могат да се дадат десетки образци и за други българи със същата орис. Обществото обаче няма отношение към този ужасяващ камшик. Като че ли повече приказваме за СПИН, а тук има и още нещо. Към алкохола се протяга ръка от обезсърчение и обърканост, тъй като той е най-достъпен.
Източници: ХотАрена, Блиц
