Тя прекарала 44 години в сандък заради несподелена любов
Рода Дери е родена в богато фермерско семейство през 1840 година Тя имала щастливо и нехайно детство, което не предвещавало последващия призрачен живот. Но всичко се трансформирало, когато 16-годишното момиче срещнало Чарлз Финикс…
Младият мъж също живеел във плантация със фамилията си. Тъй като се носел неприятен слух за семейство Дери (говорело се, че бабата на Рода е същинска вещица), родителите на Чарлз не били въодушевени от този съюз.
Затова, когато разбрали за тайните срещи на влюбените, забранили на сина си да ухажва Рода. Известно време Чарлз се опитвал да следва сърцето си, само че в последна сметка се подчинил на околните си и спрял да поддържа връзка с момичето.
Шокът
Това бил най-силният удар за Рода. Тя не излизала от стаята си със седмици, спряла да яде и да приказва. Момичето лежало седмици наред и плачела неутешимо…
Изглеждало, че след една година положението й се подобрило ненапълно, само че ненадейно Рода признала на родителите си, че е почнала да чува гласове и по-късно да вижда хора, които в действителност не са били там.
Семейството, което по това време към този момент се състояло от 10 души, се пробвало да утеши момичето и да й помогне по някакъв метод, само че всичко било безрезултатно. Всяка година положението й се влошавало от ден на ден.
Лечебницата
В резултат на това през 1859 година родителите завели 19-годишната Рода в психиатричната болница в Джаксънвил. Уви, лекарите признали момичето за неизлечимо болно и го изпратили вкъщи.
По-късно родителите на момичето, Джейкъб и Рейчъл Дери, имали здравословни проблеми, а по-късно и финансови усложнения, тъй че към този момент не можели да се грижат за щерка си. Така 25-годишната Рода се озовала в приюта на окръг Адам. Оттогава околните й я не запомнили и даже не я посещавали.
Този подслон е бил държавна организация, съществувала с пари и дарения на данъкоплатците. Това било последното място, където нормално попадали бедните, доста от които имали психологични разстройства.
„ Сандъкът “
Трябва да се каже, че през 19 век към момента не са знаели по какъв начин да лекуват такива болести. В случаите, когато пациентът можел да нарани себе си или другите, те просто били обездвижвани. Именно за такива цели през 1850 година е изобретен „ сандъкът с решетки “ или „ детското легло “ (на британски – „ The Crib “ или „ Utica Crib “).
Тъй като приютът съвсем постоянно бил претъпкан, лекарите нямали опция да се грижат вярно за Род. Затова тя била сложена в един от тези „ сандъци “.Състоянието на дамата почнала бързо да се утежнява.
На първо място, Рода била рискова за себе си, тъй че „ сандъкът “ изглеждал на лекарите единственият излаз. В медицински отчет от 1881 година се споделя следното за Род:
- “ …болната е хиперактивна и се наранява, заради което губи зрението си и зъбите си, по тази причина я държат в дървен решетъчен сандък, цялостен със плява. “
Четири десетилетия премеждия
Рода прекарала в сандъка повече от 40 години. През цялото това време тя била в едно състояние и съвсем не се движела. Това предиздвикало мускулите на Дери да атрофират и тя към този момент не можела да върви.
През 1892 година кореспондент влиза в приюта на окръг Адам и вижда изискванията, в които са държани Рода и няколко други пациенти. На 12 февруари той разгласява публикация за Дери в Quincy Daily Journal, с помощта на която обществеността схваща за нещастната жена.
Хората съчувствали на Рода, само че никой не знаел по какъв начин да й помогне. Рода е освободена от „ сандъка “ едвам през 1904 година по искане на доктор Джордж Зелер, доктор пионер в региона на психиатрията.
Освобождението
Зелер води дамата, която по това време към този момент е на 64 години, в психиатричната болница в Пеория. Там за първи път от 44 години Рода има обикновено поделение с легло и стартират да се грижат за нея.
Изглежда необикновено, само че в границите на няколко месеца след началото на лекуването, Рода проговорила още веднъж и до 1906 година дамата съвсем се върнала към естествения живот.
За страдание, до момента в който към момента е в приюта, Рода се разболява от туберкулоза, от която умира през същата 1906 година Тя била на 66 години.
Когато казусът на Дери се преглежда от актуалните психиатри, те са склонни да имат вяра, че Рода е имала халюцинации, породени от шизофрения. Може би, в случай че доктор Джордж Зелер беше научил за нейния случай по-рано, ориста на дамата би могла да бъде напълно друга.
