Инвестиции или покупка на покорство? Как Китай си „лови“ държави
Робство. Във всичките му форми. То е построило всички огромни империи – от античните до модерните.
Нека не забравяме това, до момента в който прекосяваме след идващите редове тук.
Светът не остана кьорав за десетките милиарди, които Китай даде обещание на африканските страни. И не са доста хората, които виждат нещо хубаво като краен резултат във всичко това. Имам поради отвън чергата на тези, които ще бъдат директно облагодетелствани.
Какво ни сподели китайският президент?
Каза ни: „ Само китайският и африканските нации имат думата, когато се съди дали съдействието сред Китай и Африка е положително или не. Никой не би трябвало да го очерня, основавайки се на допускания или въображение “.
(„ допусканията “ в действителност са обосновани догатки, а „ въображението “… ще се окаже, че ни е оскъдно, с цел да допусна размера на задаващото се.)
И това ни споделя две неща:
1. Официален Пекин не се отхвърля от императивния си повелителен си звук по отношение на света – „ Никой не би трябвало да го очерня… “; „ Само наша си работа е това, стойте настрана… “ и така нататък
2. Превод на изявлението (И ПОВЕДЕНИЕТО като цяло): Ще си вършим каквото си желаеме. Можем да си го позволим!
И това не би било чак толкоз ужасно, в случай че не се отнасяше за една империя на цензурата, робството и погазването на човешките права.
Съвсем тъкмо е изявлението на някогашния консултант на Обама за Африка Грант Харис, който съпостави задлъжнялостта към Китай с метамфетамин – мощно пристрастяващи, леснодостъпни и с дълготрайни отрицателни резултати, надхвърлящи краткотрайното възприятие на задоволство.
Знаете ли какво още е особено за използването на такива препарати? Трудното избавяне от зависимостта.
Но да сложим за секунда настрани негативите на тази взаимозависимост (просто хипотетично, несъмнено – прекомерно огромни са, с цел да бъдат пренебрегвани) и да погледнем за малко „ в паницата “ на самия Китай. Звучи ли ви познато името на професор Сун Уенгуанг? Не? Той е пенсиониран академични учител, прекарал огромна част от 60-те и 80-те години на предишния век в затвори, поради рецензията си към комунистическия режим.
Професор Уенгуанг изчезна от лицето на света при започване на август, когато посред телефонно изявление, което даваше за VOA, в дома му нахлуха служители на реда и го отвлякоха.
Властите, несъмнено, отхвърлиха да знаят нещо за случая. Но каква беше повода за тази цензура?
Ето и последното, което светът знае за него:
В последните секунди Уенгуанг продължава да подлага на критика китайските задгранични вложения: „ Хората са небогати. Да не хвърляме парите си в Африка. Хвърлянето на пари по този начин не е добре за страната ни “.
В този миг виковете на професор Уенгуанг стават по-силни и се чува по какъв начин споделя на служителите на реда: „ Какво вършиме? Незаконно е да идвате в дома ми. Имам право на независимост на словото “.
В този миг линията прекъсва.
Да се върнем в този момент на робството, с което започнахме тези редове. Всяка огромна империя е издигната върху безплатния труд на робите – от Египет и Елада, през Рим, та чак до Съединени американски щати. Китай просто преоткри това. Ще ви дам единствено два образеца от персонален опит, за илюстрация. Пример I: фабрика за вериги и крепежни детайли, бизнес среща, по времето на която българската делегация внезапно е помолена да не снима. Защо? Пазене на секрети? Съвсем не. Светкавицата разсейвала служащите и можели да си отрежат пръстите. А, за какво работят с допотопни машини, без никакви защитни средства? Отговор липсва, само че се подразбира – по-евтино е, служащите са заменими.
Пример II: фабрика за плоскости. Безброй доста служащи полират голям блок мрамор по най-допотопния метод – клекнали и търкат. Въпрос: за какво не употребявате машина за задачата, доста по-прецизно е, бързо и безвредно? Отговор: по този начин е доста по-евтино.
„ Много по-евтино “…
Чий РЪЧЕН труд е по-евтин от машинен? Правилно мислите, в случай че се сещате за робския.
В Съединени американски щати и Запада също има някакъв тип „ плебеи “ ще каже евентуално някой, визирайки длъжниците с по пет ипотеки. И ще са прави, само че ненапълно. В тези страни процентно не са толкоз доста хората, борещи се за насъщния, там равнището на незадоволени потребности е напълно друго. Онези „ империи “ са се построили към този момент с рабски труд и са го оставили в историята си, до момента в който Китай го трансформира в метод на живот през днешния ден – XXI век.
Защо би трябвало да си припомняме всичко това ли? Ами… не мислите ли, че ще е много грозна исторически иронията, в случай че идващото потомство китайски плебеи са африканци?
Ясно е на всички, че, както всяка империя, и актуалната китайска ще се срине. Но дали ще сме живи да го видим… в действителност доста по-важният въпрос е по какъв начин ще се срине и какво ще последва! Защото може да се срине в резултат на екологична злополука да вземем за пример – всички знаем по какъв начин Китай се отнася с природата. Представяте ли си какъв брой милиони бежанци ще би трябвало да търсят дом! И в действителност тях „ бежанци “ ли ще ги назоваваме или „ завоеватели “?
Да забележим в този момент какво Си Цзинпин дава обещание: „ помощта се дава без предварителни условия “. Ама, несъмнено, има си хас да е с условия… Да сте чули за някоя компания за бързи заеми, която да си популяризира мутрите, които ѝ събират отговорностите?
И тъй като няма никакви, но никакви условия, ето какво означи експертът по китайска политика Жан-Пиер Кабестан: „ Най-важното е, че доста африкански страни към този момент се отхвърлят от отправянето на рецензии към Китай, както и от воденето на подложена на критика от Пекин външна политика “.
Дотук с „ няма условия “…
Финансирането е под формата на държавна помощ, както и в вложения в компании. И до момента в който първото го разбираме – влагаш, с цел да спечелиш в следствие, то второто по какъв начин да го разбираме? Може би по безусловно същия метод? Но с друга последна облага?
САМО грантовете и БЕЗлихвените заеми са $15 милиарда
Ако повярваме, че това се прави просто, с цел да се помогне на Африка, то би трябвало да повярваме, че Китай е най-големият покровител на света.
Друг е въпросът до каква степен бедните африкански страни имат избор. А пък напълно, напълно различен е въпросът какъв брой от изброените вложения ще доближат по предопределение, ще са потребни и ще се окажат в НЕкорумпирани ръце.
Смятате ли, че вложенията ще са същински целесъобразни и ще решат казуса с бедността в африканските страни? Или единствено купуват смирение по високите етажи?
Просто една мисъл: не е въпрос единствено на стени – и най-високата стена може да се прескочи. Имигрантите няма да бягат, в случай че няма от какво да бягат и има какво да ги притегля.
Но какво прави Европа по въпроса? Какво прави Западът? Чешем си езиците какъв брой е нездравословно ГМО-то, което може да изхранва хиляди африкански села, до момента в който Китай си „ пазари “ страни на едро.
Е, нали тъкмо ние най-вече мрънкаме против вълната небогати имигранти от Африка.
Нека не забравяме това, до момента в който прекосяваме след идващите редове тук.
Светът не остана кьорав за десетките милиарди, които Китай даде обещание на африканските страни. И не са доста хората, които виждат нещо хубаво като краен резултат във всичко това. Имам поради отвън чергата на тези, които ще бъдат директно облагодетелствани.
Какво ни сподели китайският президент?
Каза ни: „ Само китайският и африканските нации имат думата, когато се съди дали съдействието сред Китай и Африка е положително или не. Никой не би трябвало да го очерня, основавайки се на допускания или въображение “.
(„ допусканията “ в действителност са обосновани догатки, а „ въображението “… ще се окаже, че ни е оскъдно, с цел да допусна размера на задаващото се.)
И това ни споделя две неща:
1. Официален Пекин не се отхвърля от императивния си повелителен си звук по отношение на света – „ Никой не би трябвало да го очерня… “; „ Само наша си работа е това, стойте настрана… “ и така нататък
2. Превод на изявлението (И ПОВЕДЕНИЕТО като цяло): Ще си вършим каквото си желаеме. Можем да си го позволим!
И това не би било чак толкоз ужасно, в случай че не се отнасяше за една империя на цензурата, робството и погазването на човешките права.
Съвсем тъкмо е изявлението на някогашния консултант на Обама за Африка Грант Харис, който съпостави задлъжнялостта към Китай с метамфетамин – мощно пристрастяващи, леснодостъпни и с дълготрайни отрицателни резултати, надхвърлящи краткотрайното възприятие на задоволство.
Знаете ли какво още е особено за използването на такива препарати? Трудното избавяне от зависимостта.
Но да сложим за секунда настрани негативите на тази взаимозависимост (просто хипотетично, несъмнено – прекомерно огромни са, с цел да бъдат пренебрегвани) и да погледнем за малко „ в паницата “ на самия Китай. Звучи ли ви познато името на професор Сун Уенгуанг? Не? Той е пенсиониран академични учител, прекарал огромна част от 60-те и 80-те години на предишния век в затвори, поради рецензията си към комунистическия режим.
Професор Уенгуанг изчезна от лицето на света при започване на август, когато посред телефонно изявление, което даваше за VOA, в дома му нахлуха служители на реда и го отвлякоха.
Властите, несъмнено, отхвърлиха да знаят нещо за случая. Но каква беше повода за тази цензура?
Ето и последното, което светът знае за него:
В последните секунди Уенгуанг продължава да подлага на критика китайските задгранични вложения: „ Хората са небогати. Да не хвърляме парите си в Африка. Хвърлянето на пари по този начин не е добре за страната ни “.
В този миг виковете на професор Уенгуанг стават по-силни и се чува по какъв начин споделя на служителите на реда: „ Какво вършиме? Незаконно е да идвате в дома ми. Имам право на независимост на словото “.
В този миг линията прекъсва.
Да се върнем в този момент на робството, с което започнахме тези редове. Всяка огромна империя е издигната върху безплатния труд на робите – от Египет и Елада, през Рим, та чак до Съединени американски щати. Китай просто преоткри това. Ще ви дам единствено два образеца от персонален опит, за илюстрация. Пример I: фабрика за вериги и крепежни детайли, бизнес среща, по времето на която българската делегация внезапно е помолена да не снима. Защо? Пазене на секрети? Съвсем не. Светкавицата разсейвала служащите и можели да си отрежат пръстите. А, за какво работят с допотопни машини, без никакви защитни средства? Отговор липсва, само че се подразбира – по-евтино е, служащите са заменими.
Пример II: фабрика за плоскости. Безброй доста служащи полират голям блок мрамор по най-допотопния метод – клекнали и търкат. Въпрос: за какво не употребявате машина за задачата, доста по-прецизно е, бързо и безвредно? Отговор: по този начин е доста по-евтино.
„ Много по-евтино “…
Чий РЪЧЕН труд е по-евтин от машинен? Правилно мислите, в случай че се сещате за робския.
В Съединени американски щати и Запада също има някакъв тип „ плебеи “ ще каже евентуално някой, визирайки длъжниците с по пет ипотеки. И ще са прави, само че ненапълно. В тези страни процентно не са толкоз доста хората, борещи се за насъщния, там равнището на незадоволени потребности е напълно друго. Онези „ империи “ са се построили към този момент с рабски труд и са го оставили в историята си, до момента в който Китай го трансформира в метод на живот през днешния ден – XXI век.
Защо би трябвало да си припомняме всичко това ли? Ами… не мислите ли, че ще е много грозна исторически иронията, в случай че идващото потомство китайски плебеи са африканци?
Ясно е на всички, че, както всяка империя, и актуалната китайска ще се срине. Но дали ще сме живи да го видим… в действителност доста по-важният въпрос е по какъв начин ще се срине и какво ще последва! Защото може да се срине в резултат на екологична злополука да вземем за пример – всички знаем по какъв начин Китай се отнася с природата. Представяте ли си какъв брой милиони бежанци ще би трябвало да търсят дом! И в действителност тях „ бежанци “ ли ще ги назоваваме или „ завоеватели “?
Да забележим в този момент какво Си Цзинпин дава обещание: „ помощта се дава без предварителни условия “. Ама, несъмнено, има си хас да е с условия… Да сте чули за някоя компания за бързи заеми, която да си популяризира мутрите, които ѝ събират отговорностите?
И тъй като няма никакви, но никакви условия, ето какво означи експертът по китайска политика Жан-Пиер Кабестан: „ Най-важното е, че доста африкански страни към този момент се отхвърлят от отправянето на рецензии към Китай, както и от воденето на подложена на критика от Пекин външна политика “.
Дотук с „ няма условия “…
Финансирането е под формата на държавна помощ, както и в вложения в компании. И до момента в който първото го разбираме – влагаш, с цел да спечелиш в следствие, то второто по какъв начин да го разбираме? Може би по безусловно същия метод? Но с друга последна облага?
САМО грантовете и БЕЗлихвените заеми са $15 милиарда
Ако повярваме, че това се прави просто, с цел да се помогне на Африка, то би трябвало да повярваме, че Китай е най-големият покровител на света.
Друг е въпросът до каква степен бедните африкански страни имат избор. А пък напълно, напълно различен е въпросът какъв брой от изброените вложения ще доближат по предопределение, ще са потребни и ще се окажат в НЕкорумпирани ръце.
Смятате ли, че вложенията ще са същински целесъобразни и ще решат казуса с бедността в африканските страни? Или единствено купуват смирение по високите етажи?
Просто една мисъл: не е въпрос единствено на стени – и най-високата стена може да се прескочи. Имигрантите няма да бягат, в случай че няма от какво да бягат и има какво да ги притегля.
Но какво прави Европа по въпроса? Какво прави Западът? Чешем си езиците какъв брой е нездравословно ГМО-то, което може да изхранва хиляди африкански села, до момента в който Китай си „ пазари “ страни на едро.
Е, нали тъкмо ние най-вече мрънкаме против вълната небогати имигранти от Африка.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ