Още няма робот, който да замени човека
Роботът може да е по-компетентен за някои съответни и обикновени неща, само че към момента няма машина, която да може да ни размени, безапелационна е Натали Невжан, специалист по право и нравственос в региона на изкуствения разсъдък. Тя е учител в университета в Артоа и член на комисията по нравственос на френския Национален център за научни проучвания и взе участие в София в обществена лекция на тематика " Има ли идентичност самостоятелният робот? ", проведена от Френският институт в България.
Това е относително нова тематика за актуалното ни общество, само че по нея към този момент се водят полемики. Натали Невжан разяснява дебата в последните години в Европейския парламент по въпроси като този дали " умните роботи " би трябвало да получат юридически статут, кой носи отговорността за тях - производители, консуматори, те самите.
Няма схващане в роботите и машините, безапелационна е Невжан. Роботите са като " консервни кутии ", нямат нито воля, нито схващане, не страдат и нямат усеща. Макар да има откриватели, които се пробват да основат сходна машина, към момента това не може да бъде направено. Дори и да си представим, че съществува система, в която са включени всички софтуери, не може да се доближи до основаване на схващане.
Роботите са по-компетентни за дадена съответна задача - могат да играят на шах, умеят да хващат топка, и могат да се самообучават. Но в случай че един робот може да хваща топка, а му се хвърли плюшена играчка, той няма да съумее да я хване и още веднъж ще би трябвало да стартира самообразование, изясни специалистът.
Роботът, предопределен да се грижи за възрастен човек, е още в лабораториите, тъй като е доста мъчно да се сътвори машина, която даже да може да слуша човешкия език, а след това и да реагира и да има съответно държание, на това което й се споделя. Дори единствено ходенето е нещо доста мъчно, уточни Натали Невжан.
Тя обаче добави, че, в случай че въпреки всичко се сътвори машина, която има усеща и стремежи, съществува рискът да сложи своите усеща и стремежи пред нашите и тогава може да ни навреди. За благополучие, към момента не съществува такава машина, индивидът към момента е нужен, той единствен може да забележи момента, в който машината бърка, разяснява специалистът.
Невжан предизвести, че би трябвало да се внимава с външния тип на робота. Изследователите работят върху емпатията и връзката сред човек и машина, с цел да създадат робота допустим - дават му да вземем за пример симпатична физиономия, тъй като, в случай че е сладостен и прелестен, ще имаме повече предпочитание да поддържаме връзка с него. Работи се и с гласа на машините - да е благ и гальовен, да предизвиква индивида да приказва. Има даже машини, които вършат дребни мимики и издават звуци, наподобяващи смях. Според проучванията неумишлено това предизвиква хората да приказват на машината. Дори метода, по който са произнесени думите и скоростта, с която се приказва, имат значение.
Има доста способи да се сътвори предпочитание у индивида да поддържа връзка с машината - да вземем за пример роботът може да каже " обичам те ", " ти си значим за мен " и човек, който не е информиран, би повярвал, че роботът има същински страсти.
Дори да няма красиво лице, има случаи, в които хората персонифицират машините. Невжан описа случаи, свързани с военни роботи, които изобщо нямат човекоподобна осанка и постоянно са с така наречен гъсенично напредване, предопределени за неутрализиране на мини. Въпреки това, бойците са считали, че роботите им избавят живота и са им давали имена на свои другари. Има случаи даже на погребения на машини, а даже някои бойци са изпадали в меланхолия, когато роботът, с който работят, експлодира.
Представете си хуманоиден робот, който всеки ден ти споделя " обичам те ", представете си робот, който обслужва възрастен човек, какво би трябвало да се направи, с цел да не изпадат хората в такава илюзия, сподели Натали Невжан.
Тя е изрично срещу роботът да бъде обсъждан като юридически индивид. Това съгласно нея значи, че е третиран като човешко създание и надлежно пораждат въпросите за предоставяне на права и вдишване на отговорност. Роботът механически е некадърен да разсъждава, по какъв начин може да разбере, че е предизвикал акцидент, реторично попита специалистът. Според нея това би дало благоприятни условия производителят да има по-малка отговорност за " бъгове ".
Невжан счита, че е значимо да се концентрираме върху етичните въпроси на изкуствения разсъдък - по какъв начин ние, хората, ще живеем в общество, цялостно с машини. Видяхме измененията в нашите междучовешки връзки и понижаване на обществената връзка поради мобилните телефони - хората избират да влязат в обществените мрежи, вместо да поддържат връзка с индивида против себе си, в заведенията за хранене дори двойките от време на време не си приказват, даде образец специалистът.
Любопитно е, че думата " робот " в действителност произлиза от чешката дума " robota ", което значи " работа ", само че и " изтощителен, рабски труд ". Тя е употребена за първи път от писателя Карел Чапек в пиесата му " R.U.R ", оповестена през 1920 година / БТА
Това е относително нова тематика за актуалното ни общество, само че по нея към този момент се водят полемики. Натали Невжан разяснява дебата в последните години в Европейския парламент по въпроси като този дали " умните роботи " би трябвало да получат юридически статут, кой носи отговорността за тях - производители, консуматори, те самите.
Няма схващане в роботите и машините, безапелационна е Невжан. Роботите са като " консервни кутии ", нямат нито воля, нито схващане, не страдат и нямат усеща. Макар да има откриватели, които се пробват да основат сходна машина, към момента това не може да бъде направено. Дори и да си представим, че съществува система, в която са включени всички софтуери, не може да се доближи до основаване на схващане.
Роботите са по-компетентни за дадена съответна задача - могат да играят на шах, умеят да хващат топка, и могат да се самообучават. Но в случай че един робот може да хваща топка, а му се хвърли плюшена играчка, той няма да съумее да я хване и още веднъж ще би трябвало да стартира самообразование, изясни специалистът.
Роботът, предопределен да се грижи за възрастен човек, е още в лабораториите, тъй като е доста мъчно да се сътвори машина, която даже да може да слуша човешкия език, а след това и да реагира и да има съответно държание, на това което й се споделя. Дори единствено ходенето е нещо доста мъчно, уточни Натали Невжан.
Тя обаче добави, че, в случай че въпреки всичко се сътвори машина, която има усеща и стремежи, съществува рискът да сложи своите усеща и стремежи пред нашите и тогава може да ни навреди. За благополучие, към момента не съществува такава машина, индивидът към момента е нужен, той единствен може да забележи момента, в който машината бърка, разяснява специалистът.
Невжан предизвести, че би трябвало да се внимава с външния тип на робота. Изследователите работят върху емпатията и връзката сред човек и машина, с цел да създадат робота допустим - дават му да вземем за пример симпатична физиономия, тъй като, в случай че е сладостен и прелестен, ще имаме повече предпочитание да поддържаме връзка с него. Работи се и с гласа на машините - да е благ и гальовен, да предизвиква индивида да приказва. Има даже машини, които вършат дребни мимики и издават звуци, наподобяващи смях. Според проучванията неумишлено това предизвиква хората да приказват на машината. Дори метода, по който са произнесени думите и скоростта, с която се приказва, имат значение.
Има доста способи да се сътвори предпочитание у индивида да поддържа връзка с машината - да вземем за пример роботът може да каже " обичам те ", " ти си значим за мен " и човек, който не е информиран, би повярвал, че роботът има същински страсти.
Дори да няма красиво лице, има случаи, в които хората персонифицират машините. Невжан описа случаи, свързани с военни роботи, които изобщо нямат човекоподобна осанка и постоянно са с така наречен гъсенично напредване, предопределени за неутрализиране на мини. Въпреки това, бойците са считали, че роботите им избавят живота и са им давали имена на свои другари. Има случаи даже на погребения на машини, а даже някои бойци са изпадали в меланхолия, когато роботът, с който работят, експлодира.
Представете си хуманоиден робот, който всеки ден ти споделя " обичам те ", представете си робот, който обслужва възрастен човек, какво би трябвало да се направи, с цел да не изпадат хората в такава илюзия, сподели Натали Невжан.
Тя е изрично срещу роботът да бъде обсъждан като юридически индивид. Това съгласно нея значи, че е третиран като човешко създание и надлежно пораждат въпросите за предоставяне на права и вдишване на отговорност. Роботът механически е некадърен да разсъждава, по какъв начин може да разбере, че е предизвикал акцидент, реторично попита специалистът. Според нея това би дало благоприятни условия производителят да има по-малка отговорност за " бъгове ".
Невжан счита, че е значимо да се концентрираме върху етичните въпроси на изкуствения разсъдък - по какъв начин ние, хората, ще живеем в общество, цялостно с машини. Видяхме измененията в нашите междучовешки връзки и понижаване на обществената връзка поради мобилните телефони - хората избират да влязат в обществените мрежи, вместо да поддържат връзка с индивида против себе си, в заведенията за хранене дори двойките от време на време не си приказват, даде образец специалистът.
Любопитно е, че думата " робот " в действителност произлиза от чешката дума " robota ", което значи " работа ", само че и " изтощителен, рабски труд ". Тя е употребена за първи път от писателя Карел Чапек в пиесата му " R.U.R ", оповестена през 1920 година / БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




