Робите в Рим
Робите в Рим били от голямо значение за римляните, тъй като без тях, елитът нямало да има същия метод на живот.
Кои били плебеи? Най-често те били залавяни при борба и изпращани в Рим, където да бъдат продадени. Понякога изоставени деца също били вземани за плебеи – по закон бащите имали право да продават личните си деца, в случай че имали потребност от пари.
Богатите римляни купували плебеи от пазара. Младите мъже били желани, тъй като били мощни и щели да устоят по-дълго време. На готвачите също се гледало с положително око и те били едни от най-скъпите на пазара.
Веднъж платен, робът оставал плебей за цялостен живот. Той можел да получи свободата си, единствено в случай че тя му бъде дадена от неговия притежател или в случай че успее да я откупи. Откупването ставало, когато обявиш по-висока сума от тази, която господарят би платил за теб – задача, която била съвсем невъзможна за хората, които били продавани.
Ако плебей се ожени/омъжи и има деца, то децата му автоматизирано ставали плебеи. Понякога децата били убивани от родителите си още при раждането, с цел да не се трансфорат в плебеи.
Никой не знае с акуратност какъв брой плебеи е имало в Римската империя. Счита се, че даже след дните ѝ на великолепие, 25% от всички хора в Рим били плебеи. Един богат римлянин можел да има до 500 плебеи, а императорът разполагал с над 20 000 души.
Логично е да считаме, че робите водели безпаричен метод на живот, единствено тъй като били плебеи. Но тези от тях, които имали някакви умения, получавали грижи и внимание от господарите си, тъй като замяната на умелия плебей била сложна задача и доста постоянно излизала прекомерно скъпо на притежателя. Готвачите били извънредно скъпи, защото развлеченията били значими за богатите римляни и те доста постоянно се опитвали да покажат превъзходството си като подвигат по-пищни банкети, с по-добри храни и питиета. Онези плебеи, които нямали скъпи качества обаче, не били третирани добре, тъй като можели да бъдат елементарно сменени и не коствали доста.
Денят за робите започвал рано. Ако господарят живеел в по-студен климат, първата работа била да възпламени хипокоста (или хипокауст) – кухо пространство под пода на римските здания, през което прекосявал горещият въздух, служител за отопление на пространствата или баните. Когато господарят се разсъни, робът му асистирал да се облече. Междувременно други плебеи отвеждали децата на учебно заведение, почиствали дома, готвели и прали. Когато господарите се къпели, робите помагали, по-късно ги изсушавали и обличали. Когато се забавлявали, задачата на робите била непрекъснато да обезпечават храна и питиета. Ако притежателите се прибирали вкъщи по мрачно, прислужниците им вървели пред тях със запалена факла, с цел да осветяват пътя им.
Римският мъдрец Луций Сенека вярвал, че господарите би трябвало да се отнасят добре с подчинените си, тъй като робите, които били гледани добре, работели по-усърдно. Той също по този начин казвал, че господарите и техните фамилии не трябва да чакат от робите да стоят и да ги гледат до момента в който се хранят, тъй като доста от тях имали достъп само до неприятна храна.
„ Резултатът е, че когато робите не могат да приказват очи в очи с господаря си, те стартират да приказват зад тила му. Точно по тази причина хората споделят: „ Имаш толкоз врагове, колкото плебеи притежаваш “. Робите не са наши врагове, когато ги купим. Ние самите ги трансформираме във врагове. “
– Сенека
