От Париж през Норвегия до Созопол с колело! Една различна ваканция
Робин и Ноеми живеят в Париж, а тяхната пристрастеност са велосипедите и пътуванията. Комбинират двете, с цел да опознаят Европа. Тъй като и двамата се занимават с екология, потеглят на странствуване с колелета, с цел да могат да осъществят фантазията си, без да тяхното пътешестване да предизвиква замърсяване на околната среда.
Прочетете още
Двойката потегля на 27 април от Хамбург и досега са навъртели близо 6 000 километра. Срещаме ги в дребен къмпинг на Южното Черноморие. До този миг са минали през 12 страни, в това число Швеция, Норвегия, Латвия и Литва. Пътуват с палатки и минимално количество багаж. Почти всеки ден минават сред 80 и 100 км, а вечер спят или на къмпинги или на хотел или интернат. Признават, че обожават дивото къмпингуване, тъй като по този метод опознават най- красивите кътчета в природата. „ Предпочитаме къмпинги, тъй като там срещаме хора от нашата порода. Като тук, в " Поляна кемп ". От тях получаваме забавна информация и доста потребни препоръки ” споделя Робин.
Влизат в България през Дунав мост, а рисковите жеги и разразилата се стихия ги застигат в Лудогорието. „ Трябваше да останем два дни, само че това ни разреши да опитаме разнообразни локални деликатеси. Опитахме баница и домашно кисело мляко. Великолепни са! ” споделя Ноеми. Според пътешествениците за храната, алкохола и усмивките няма граници.
За първи път пукат гума в България, откакто са минали 5 000 километра. Твърдят, че по време на пътуването не са попадали в рискови обстановки. Единственото им терзание е трафикът, който колкото по на юг слизат, става все по претрупан, а водачите все по – безразсъдни. „ Когато през април тръгнахме, придвижването бе относително едва. Със стопляне на времето, той се усилваше с всеки минал ден. В Румъния и България беше доста натоварено ” споделя Робин.
Преди години са обикаляли северна Америка с колела, а това е първото им огромно пътешестване след пандемията. Смятат, че коронавирус много се е отразил на туризма, а хората са някакси по-спокойни.
Всеки от тях си води дневник, в който си записва усещанията от другите места, които прекосяват. Робин прибавя и рисунки на хора, национални костюми, растения, птици и животни.
България е средата на тяхното пътешестване. Техният тук продължава през Турция, Гърция, Албания, Сърбия, Босна, Хърватия, Словения. Очакват ги още хиляди километри и срещи. В другите страни си набелязват места, които да посетят в бъдеще.
„ В България ни одобриха доста добре. В градчетата, през които минаваме, хората ни поздравяват, всеки споделя „ добър ден ”. Помагат ни със препоръки. Страната е извънредно красива ” споделят двамата французи.
„ Можехме да изберем Азия или Южна Америка. Но предпочетохме Европа, тъй като тук не се постанова да използваме аероплан и по този метод не генерираме нездравословни излъчвания ” споделят Ноеми и Робин. Като еколози, те не крият паниката си от замърсяването на планетата и климатичните промени. „ Като си с колело,усещаш цялата природа. Възприемаш я в цялостната й целокупност. Но до момента в който сме тук, има вяра. Трябва да променим отношението си към природата, до момента в който не е станало съдбовно късно. Ако не го вършим за нас, би трябвало да го вършим за нашите деца. Нещата ставата забележими и се надявам хората да реагират по-бързо. Не можем да отнемем бъдещето на децата ”, казва Ноеми.
Прочетете още
Двойката потегля на 27 април от Хамбург и досега са навъртели близо 6 000 километра. Срещаме ги в дребен къмпинг на Южното Черноморие. До този миг са минали през 12 страни, в това число Швеция, Норвегия, Латвия и Литва. Пътуват с палатки и минимално количество багаж. Почти всеки ден минават сред 80 и 100 км, а вечер спят или на къмпинги или на хотел или интернат. Признават, че обожават дивото къмпингуване, тъй като по този метод опознават най- красивите кътчета в природата. „ Предпочитаме къмпинги, тъй като там срещаме хора от нашата порода. Като тук, в " Поляна кемп ". От тях получаваме забавна информация и доста потребни препоръки ” споделя Робин.
Влизат в България през Дунав мост, а рисковите жеги и разразилата се стихия ги застигат в Лудогорието. „ Трябваше да останем два дни, само че това ни разреши да опитаме разнообразни локални деликатеси. Опитахме баница и домашно кисело мляко. Великолепни са! ” споделя Ноеми. Според пътешествениците за храната, алкохола и усмивките няма граници.
За първи път пукат гума в България, откакто са минали 5 000 километра. Твърдят, че по време на пътуването не са попадали в рискови обстановки. Единственото им терзание е трафикът, който колкото по на юг слизат, става все по претрупан, а водачите все по – безразсъдни. „ Когато през април тръгнахме, придвижването бе относително едва. Със стопляне на времето, той се усилваше с всеки минал ден. В Румъния и България беше доста натоварено ” споделя Робин.
Преди години са обикаляли северна Америка с колела, а това е първото им огромно пътешестване след пандемията. Смятат, че коронавирус много се е отразил на туризма, а хората са някакси по-спокойни.
Всеки от тях си води дневник, в който си записва усещанията от другите места, които прекосяват. Робин прибавя и рисунки на хора, национални костюми, растения, птици и животни.
България е средата на тяхното пътешестване. Техният тук продължава през Турция, Гърция, Албания, Сърбия, Босна, Хърватия, Словения. Очакват ги още хиляди километри и срещи. В другите страни си набелязват места, които да посетят в бъдеще.
„ В България ни одобриха доста добре. В градчетата, през които минаваме, хората ни поздравяват, всеки споделя „ добър ден ”. Помагат ни със препоръки. Страната е извънредно красива ” споделят двамата французи.
„ Можехме да изберем Азия или Южна Америка. Но предпочетохме Европа, тъй като тук не се постанова да използваме аероплан и по този метод не генерираме нездравословни излъчвания ” споделят Ноеми и Робин. Като еколози, те не крият паниката си от замърсяването на планетата и климатичните промени. „ Като си с колело,усещаш цялата природа. Възприемаш я в цялостната й целокупност. Но до момента в който сме тук, има вяра. Трябва да променим отношението си към природата, до момента в който не е станало съдбовно късно. Ако не го вършим за нас, би трябвало да го вършим за нашите деца. Нещата ставата забележими и се надявам хората да реагират по-бързо. Не можем да отнемем бъдещето на децата ”, казва Ноеми.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ