Историята на 107-годишен велосипедист
Робер Маршан е човек, претърпял две войни и живял по време на ръководството на 17 френски президенти. Той е най-възрастният състезател на планетата и един от 20-те хиляди столетници на Франция, който скоро ще навърши 108 години. Когато става на 100 години Робер записва името си в Гинес - до момента в който чупи международни върхове с обичания си велосипед, съобщи NOVA .
Наричат Робер Маршан феномен, от години учени и психолози гадаят върху тайната на неговото дългоденствие. За него секрети няма, няколко думи събрани в едно изречение споделят всичко.
"Не знам по какъв начин съумях да доживея до тези години. Възползвах се от всички, само че без да пресилвам с нищо ", споделя той.
На съвсем 108 години, Робер живее самичък в малко обществено жилище край Париж и без потребност от непозната помощ. Не желае да тежи на обществената система, а скромните за страната 820 евро пенсия покриват потребностите му за месец.
"Робер е извънреден. Можете да обиколите колкото пъти желаете Земята, само че съм сигурен, че няма да откриете човек, който на 108 години да се грижи самичък за себе си, да пазари и подготвя храната си самичък, да пере и чисти без непозната помощ ", счита негов другар.
Робер има тежко детство. Едва 3-годишен към този момент познава войната. Родният му град е на фронтовата линия и управляващите го лишават от родители му за евакуация. Робер е изпратен във плантация надалеч от вкъщи, а там шамарите, гладът и нощувките в обора с прасетата са честа възпитателна мярка. Желязната дисциплинираност от детството носи своя отпечатък и през днешния ден.
"Сутрин ставам доста рано, подготвям си закуска. Денят ми стартира наложително с физически извършения и наложително колело. След това излизам да пазаря. Не последвам режим, хапвам каквото ми попадне, само че без месо. Знаете ли какъв брой химически артикули има в един стек? Уж считаме, че сме цивилизовани, а по какъв начин единствено третираме животните, преди да ги сложим в чинията ", споделя Робер.
От дете Робер живее с любовта към спорта. Пробва шанса си на доста терени, само че велосипедът си остава огромната му пристрастеност.
"В живота само спортът ме е интересувал.В началото се занимавах с бокс, само че не ми хареса. На колелото се качих на 14 години. Превърна се в моя пристрастеност. Не ме взеха в тима, споделиха, че съм доста невисок. Тогава отидох в залата по гимнастика и станах първенец на Франция ", споделя Робер.
Своенравен и обичаш провокациите Робер попада в редиците на пожарната, само че не се задържа доста. Задържа се при тях за 3 години. Достойноството е едно от нещата, които Робер ревностно пази през всички свои 107 години. Не обича да бъде командван и да получава заповеди. Той търси професионалното си предопределение на доста места по света - пожарникар в Париж, птицевъд във Венецуела, дървосекач в Канада и още обущар, тракторист и продавач на вино.
"Много желаех да бъда земеделец, само че не можах ", споделя той.
В живота си мъжа сменя доста специалности, само че остава правилен до дъно на велосипеда. На 68 години сяда още веднъж на колелото и печели над 150 купи до момента в който чупи международни върхове. На 100 години слага първия от тях - навърта 100 км за 4 часа и 17 минути. На 102 усъвършенства личния си връх, а на 107 влиза в книгата на Гинес с най-хубаво достижение и международен връх.
Наричат Робер Маршан феномен, от години учени и психолози гадаят върху тайната на неговото дългоденствие. За него секрети няма, няколко думи събрани в едно изречение споделят всичко.
"Не знам по какъв начин съумях да доживея до тези години. Възползвах се от всички, само че без да пресилвам с нищо ", споделя той.
На съвсем 108 години, Робер живее самичък в малко обществено жилище край Париж и без потребност от непозната помощ. Не желае да тежи на обществената система, а скромните за страната 820 евро пенсия покриват потребностите му за месец.
"Робер е извънреден. Можете да обиколите колкото пъти желаете Земята, само че съм сигурен, че няма да откриете човек, който на 108 години да се грижи самичък за себе си, да пазари и подготвя храната си самичък, да пере и чисти без непозната помощ ", счита негов другар.
Робер има тежко детство. Едва 3-годишен към този момент познава войната. Родният му град е на фронтовата линия и управляващите го лишават от родители му за евакуация. Робер е изпратен във плантация надалеч от вкъщи, а там шамарите, гладът и нощувките в обора с прасетата са честа възпитателна мярка. Желязната дисциплинираност от детството носи своя отпечатък и през днешния ден.
"Сутрин ставам доста рано, подготвям си закуска. Денят ми стартира наложително с физически извършения и наложително колело. След това излизам да пазаря. Не последвам режим, хапвам каквото ми попадне, само че без месо. Знаете ли какъв брой химически артикули има в един стек? Уж считаме, че сме цивилизовани, а по какъв начин единствено третираме животните, преди да ги сложим в чинията ", споделя Робер.
От дете Робер живее с любовта към спорта. Пробва шанса си на доста терени, само че велосипедът си остава огромната му пристрастеност.
"В живота само спортът ме е интересувал.В началото се занимавах с бокс, само че не ми хареса. На колелото се качих на 14 години. Превърна се в моя пристрастеност. Не ме взеха в тима, споделиха, че съм доста невисок. Тогава отидох в залата по гимнастика и станах първенец на Франция ", споделя Робер.
Своенравен и обичаш провокациите Робер попада в редиците на пожарната, само че не се задържа доста. Задържа се при тях за 3 години. Достойноството е едно от нещата, които Робер ревностно пази през всички свои 107 години. Не обича да бъде командван и да получава заповеди. Той търси професионалното си предопределение на доста места по света - пожарникар в Париж, птицевъд във Венецуела, дървосекач в Канада и още обущар, тракторист и продавач на вино.
"Много желаех да бъда земеделец, само че не можах ", споделя той.
В живота си мъжа сменя доста специалности, само че остава правилен до дъно на велосипеда. На 68 години сяда още веднъж на колелото и печели над 150 купи до момента в който чупи международни върхове. На 100 години слага първия от тях - навърта 100 км за 4 часа и 17 минути. На 102 усъвършенства личния си връх, а на 107 влиза в книгата на Гинес с най-хубаво достижение и международен връх.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ