„Лебедова песен“, Робърт Маккамън
Робърт Маккамън (р. 1952) е американски създател на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а доста от творбите му са отличени с влиятелни награди като „ Брам Стокър “, „ Локус “ и Световната премия за фентъзи.
„ Лебедова ария “ е героичен постапокалиптичен разказ в духа на „ Сблъсък “ на Стивън Кинг. Земята е опустошена от нуклеарна война сред Съединени американски щати и Русия. Слънцето се е трансформирало в неясно леке върху постоянно покрития с облаци небосвод. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, подправен с пепел и сажди. Цялата планета постепенно, само че непреклонно замръзва в обятията на нуклеарната зима. Сред руините на тогавашната цивилизация вилнеят злокобни заболявания, мутирали животни и армии от мародери, а тези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или непрекъснато да бягат.
Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е антично и могъщо, има доста лица и жадува да подчини всички оживели, а след това да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с невероятна заложба.
Но дали силите му ще бъдат задоволителни, с цел да избави човечеството? Романът е отличен с „ Брам Стокър “ и номиниран за Световната премия за фентъзи, а през 2018 година феновете на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го дефинират като една от 100-те най-любими книги на американците. Шеметно странствуване в царството на ужаса. – Дийн Кунц Смразяващо привидение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия край. – Джон Сол Завладяваща история с епични пропорции. – Пъблишърс Уийкли 888 с., 35 лева (мека корица), 39 лева (твърда корица), ISBN: 978-619-01-0493-3
Откъс
От сласт плътска обладана, подла мрежа Баочан плете
Предния път ви описах по какъв начин Сюе Къ, пристрастен в съмнения, дочу иззад прозореца смях,
който го уплаши. „ Това или е Баочан, или пък Дзингуй – рече си той на мозъка. – Какво пък,
няма да им обръщам внимание, да ги видя какво още ще измислят! “ Той дълго се вслушва,
но извън цареше цялостна тишина. Сюе Къ не смееше нито да кусне от сладките, нито да пийне
от виното. Вместо това той затвори дверите и таман се готвеше да се разсъблече за сън,
когато още веднъж му се счу лек звук иззад хартията на прозореца. Сега Сюе Къ хубавичко се
уплаши от кроежите на Баочан, сърцето му се обърка и той недоумяваше що да стори. След
като хартията прошумя, той с напрежение се вгледа, но не последва нищо. Обзе го съмнение,
той се загърна с дрехата, седна край лампата и вцепенен се отдаде на дълбоки мисли. По едно
време взе един сладкиш, взе да го върти и оглежда отвред. После внезапно обърна очи и
видя, че хартията на прозореца е овлажнена на едно място. Той отиде да огледа през
навлажненото, обаче в мига, по кое време наведе око да надзърне на открито, от дупчицата го парна полъх и
сърцето му подскочи от мощен уплах, а извън прозореца се чу кикотене. Тогава Сюе Къ бързо
духна лампата и с притихнал си легна. Отвън обаче се донесе нечий глас:
– Защо вторият стопанин е решил да спи, без да пие вино и вкуси от сладките, а?
Да, това бе гласът на Баочан!
Сюе Къ мълчеше като глух и се преструваше на задремал.
Мина време колкото две-три думи и извън още веднъж се донесе диалект, тоя път като че ли неприязнен:
– Има ли в Поднебесната по-нещастен човек?
На Сюе Къ се стори, че е Баочан; но приличаше и на говора на Дзингуй, което му подсказа,
че и двете са решили едно и също нещо. Той неспокойно се въртеше и заспа чак по пета
стража.
Още с първите лъчи на утрото някой потропа на вратата му.
– Кой е? – на часа попита Сюе Къ.
Посетителят извън мълчеше. Ще не ще, Сюе Къ стана и когато отвори – отпреде му стоеше
Баочан: с разпусната коса, пригърдена небрежно в поръбена със злато връхна риза „ пипа “,
прилепваща компактно по тялото ѝ, пристегната с нежнозелен, полувехт пояс. Отдолу беше без
пола и се виждаха тъмночервени тесни панталони с цветни орнаменти; нозете ѝ пък бяха
обути в нови, везани, алени пантофи. Явно Баочан още не бе се сресала и умила, та Сюе Къ
от немай-къде я запита, усмихвайки се с изпитание:
– За какво си станала толкова рано?
Баочан се зачерви леко и не отвърна нищо, само че отиде, подреди сладкишите в паница и ги
отнесе. Като видя това, Сюе Къ разбра, че всичко е поради нощес. „ Какво толкоз! – намерения
си. – Ще се сърдят, сърдят, па най-сетне ще им почине желанието и ще престанат да ми
досаждат! “
След тая мисъл той се успокои и изиска да му полеят, с цел да се умие. Възнамеряваше да
остане на мира ден-два вкъщи си, едно, да събере мозъка и духа си, друго, от опасения да
не го търсят по една или друга работа на открито. След всичко станало предходните „ положителни
другари “ на Сюе Пан, като видяха, че в дома му не е останал комай никой и че единствено Сюе Къ
се разправя с работите вътре, пък е и млад и зелен, у тях се пръкнаха алчни щения – на някои
се прищя да се намърдат в дома Сюе като общи прислужници, други умееха да сформират прошения,
познаваха някои писари от ямъна, наемаха се да ги подкупят, даже имаше такива, които го
подсторваха да крънка от фамилията на Сюе Пан, възползвайки се от настоящето положение;
някои напряко пуснаха клюки и клюки, та да ги сплашат – всевъзможни ги имаше. Като видя
що за твари са, Сюе Къ по всякакъв начин ги отбягваше, но не смееше и да ги отритне напряко, така
като можеха да подпалят какви ли не пожари, по тази причина нямаше различен избор, с изключение на да си кротува
скритом вкъщи и да чака решението на управляващите. Но толкоз за това.
А в този момент да забележим какво стана след това: предната нощ Дзингуй бе пратила по Баочан малко вино
и сладкиши, с цел да узнае какво-що за Сюе Къ. Дойде си Баочан и най-подробно ѝ заяви за
станалото. Дзингуй разбра, че рибата не е клъвнала стръвта; в този момент тя се притесняваше, че
на вятъра се е суетила и че Баочан може да почне да я презира; прииска ѝ се да каже нещо, та
да замаже ситуацията, да се отдума, но Сюе Къ не ѝ се махаше от мозъка. Тъй или другояче,
главата ѝ не можа да роди нищо, по тази причина тя седеше трапена и мълчеше.
В същото време Баочан си мислеше: в този момент Сюе Пан надали ще се върне у дома! И ѝ се искаше
да откри „ излаз “, но се боеше да не я открие Дзингуй, та не смееше да подаде глава. Като
видя обаче какво бе намислила Дзингуй и по какъв начин предприе първата стъпка, тя реши да употребява
попътния вятър и за своята лодка – да улови първа в мрежата си Сюе Къ, пък тогава нямаше
опасения, че Дзингуй ще ѝ се противи. Затова и почна да го възбужда с думи. Като видя, че
Сюе Къ не е безсърдечен, но не ѝ се доста връзва, тя малко се разколеба и не посмя да
продължи неблагоразумно. После, когато той духна лампата и си заспа – жарта ѝ бе обляна с
ледена вода.
И Баочан се върна и съобщи случката на Дзингуй, да види какъв чалъм ще му откри
господарката ѝ, па сетне да реши какво да прави. Като я видя обаче застинала в неразбиране –
като че ли с изцяло вързани ръце, ще не ще, Баочан се залови да я подготви за сън. Ала сама не
можа да заспи, въртеше се, обръщаше се, най-накрая я осени мисъл: „ Най-добре на заранта да
стана рано и да ида сякаш да си взема съдините, но ще се облека в нещо по-женствено, няма да
рѐша и прибирам косите си, та да наподобявам отпусната и сладострастна. Ще му дам единствено да
ме види, а сама ще се направя на ядосана и напълно няма да му обръщам внимание. Ако се е
разкаял за нощес, лодката умерено ще стигне до брега и без тъга ще го обладая първа. Това
се споделя скимване! “
Ала когато Баочан го видя и Сюе Къ продължаваше да се държи съвсем като предната вечер,
без никакъв симптом на сластолюбие, тя се разсърди не на ужким, а в действителност, и като взе
паницата, се прибра; но преднамерено „ не помни “ каничката с виното, та да има мотив да влезе при
Сюе Къ още веднъж.
„ Лебедова ария “ е героичен постапокалиптичен разказ в духа на „ Сблъсък “ на Стивън Кинг. Земята е опустошена от нуклеарна война сред Съединени американски щати и Русия. Слънцето се е трансформирало в неясно леке върху постоянно покрития с облаци небосвод. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, подправен с пепел и сажди. Цялата планета постепенно, само че непреклонно замръзва в обятията на нуклеарната зима. Сред руините на тогавашната цивилизация вилнеят злокобни заболявания, мутирали животни и армии от мародери, а тези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или непрекъснато да бягат.
Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е антично и могъщо, има доста лица и жадува да подчини всички оживели, а след това да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с невероятна заложба.
Но дали силите му ще бъдат задоволителни, с цел да избави човечеството? Романът е отличен с „ Брам Стокър “ и номиниран за Световната премия за фентъзи, а през 2018 година феновете на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го дефинират като една от 100-те най-любими книги на американците. Шеметно странствуване в царството на ужаса. – Дийн Кунц Смразяващо привидение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия край. – Джон Сол Завладяваща история с епични пропорции. – Пъблишърс Уийкли 888 с., 35 лева (мека корица), 39 лева (твърда корица), ISBN: 978-619-01-0493-3
Откъс
От сласт плътска обладана, подла мрежа Баочан плете
Предния път ви описах по какъв начин Сюе Къ, пристрастен в съмнения, дочу иззад прозореца смях,
който го уплаши. „ Това или е Баочан, или пък Дзингуй – рече си той на мозъка. – Какво пък,
няма да им обръщам внимание, да ги видя какво още ще измислят! “ Той дълго се вслушва,
но извън цареше цялостна тишина. Сюе Къ не смееше нито да кусне от сладките, нито да пийне
от виното. Вместо това той затвори дверите и таман се готвеше да се разсъблече за сън,
когато още веднъж му се счу лек звук иззад хартията на прозореца. Сега Сюе Къ хубавичко се
уплаши от кроежите на Баочан, сърцето му се обърка и той недоумяваше що да стори. След
като хартията прошумя, той с напрежение се вгледа, но не последва нищо. Обзе го съмнение,
той се загърна с дрехата, седна край лампата и вцепенен се отдаде на дълбоки мисли. По едно
време взе един сладкиш, взе да го върти и оглежда отвред. После внезапно обърна очи и
видя, че хартията на прозореца е овлажнена на едно място. Той отиде да огледа през
навлажненото, обаче в мига, по кое време наведе око да надзърне на открито, от дупчицата го парна полъх и
сърцето му подскочи от мощен уплах, а извън прозореца се чу кикотене. Тогава Сюе Къ бързо
духна лампата и с притихнал си легна. Отвън обаче се донесе нечий глас:
– Защо вторият стопанин е решил да спи, без да пие вино и вкуси от сладките, а?
Да, това бе гласът на Баочан!
Сюе Къ мълчеше като глух и се преструваше на задремал.
Мина време колкото две-три думи и извън още веднъж се донесе диалект, тоя път като че ли неприязнен:
– Има ли в Поднебесната по-нещастен човек?
На Сюе Къ се стори, че е Баочан; но приличаше и на говора на Дзингуй, което му подсказа,
че и двете са решили едно и също нещо. Той неспокойно се въртеше и заспа чак по пета
стража.
Още с първите лъчи на утрото някой потропа на вратата му.
– Кой е? – на часа попита Сюе Къ.
Посетителят извън мълчеше. Ще не ще, Сюе Къ стана и когато отвори – отпреде му стоеше
Баочан: с разпусната коса, пригърдена небрежно в поръбена със злато връхна риза „ пипа “,
прилепваща компактно по тялото ѝ, пристегната с нежнозелен, полувехт пояс. Отдолу беше без
пола и се виждаха тъмночервени тесни панталони с цветни орнаменти; нозете ѝ пък бяха
обути в нови, везани, алени пантофи. Явно Баочан още не бе се сресала и умила, та Сюе Къ
от немай-къде я запита, усмихвайки се с изпитание:
– За какво си станала толкова рано?
Баочан се зачерви леко и не отвърна нищо, само че отиде, подреди сладкишите в паница и ги
отнесе. Като видя това, Сюе Къ разбра, че всичко е поради нощес. „ Какво толкоз! – намерения
си. – Ще се сърдят, сърдят, па най-сетне ще им почине желанието и ще престанат да ми
досаждат! “
След тая мисъл той се успокои и изиска да му полеят, с цел да се умие. Възнамеряваше да
остане на мира ден-два вкъщи си, едно, да събере мозъка и духа си, друго, от опасения да
не го търсят по една или друга работа на открито. След всичко станало предходните „ положителни
другари “ на Сюе Пан, като видяха, че в дома му не е останал комай никой и че единствено Сюе Къ
се разправя с работите вътре, пък е и млад и зелен, у тях се пръкнаха алчни щения – на някои
се прищя да се намърдат в дома Сюе като общи прислужници, други умееха да сформират прошения,
познаваха някои писари от ямъна, наемаха се да ги подкупят, даже имаше такива, които го
подсторваха да крънка от фамилията на Сюе Пан, възползвайки се от настоящето положение;
някои напряко пуснаха клюки и клюки, та да ги сплашат – всевъзможни ги имаше. Като видя
що за твари са, Сюе Къ по всякакъв начин ги отбягваше, но не смееше и да ги отритне напряко, така
като можеха да подпалят какви ли не пожари, по тази причина нямаше различен избор, с изключение на да си кротува
скритом вкъщи и да чака решението на управляващите. Но толкоз за това.
А в този момент да забележим какво стана след това: предната нощ Дзингуй бе пратила по Баочан малко вино
и сладкиши, с цел да узнае какво-що за Сюе Къ. Дойде си Баочан и най-подробно ѝ заяви за
станалото. Дзингуй разбра, че рибата не е клъвнала стръвта; в този момент тя се притесняваше, че
на вятъра се е суетила и че Баочан може да почне да я презира; прииска ѝ се да каже нещо, та
да замаже ситуацията, да се отдума, но Сюе Къ не ѝ се махаше от мозъка. Тъй или другояче,
главата ѝ не можа да роди нищо, по тази причина тя седеше трапена и мълчеше.
В същото време Баочан си мислеше: в този момент Сюе Пан надали ще се върне у дома! И ѝ се искаше
да откри „ излаз “, но се боеше да не я открие Дзингуй, та не смееше да подаде глава. Като
видя обаче какво бе намислила Дзингуй и по какъв начин предприе първата стъпка, тя реши да употребява
попътния вятър и за своята лодка – да улови първа в мрежата си Сюе Къ, пък тогава нямаше
опасения, че Дзингуй ще ѝ се противи. Затова и почна да го възбужда с думи. Като видя, че
Сюе Къ не е безсърдечен, но не ѝ се доста връзва, тя малко се разколеба и не посмя да
продължи неблагоразумно. После, когато той духна лампата и си заспа – жарта ѝ бе обляна с
ледена вода.
И Баочан се върна и съобщи случката на Дзингуй, да види какъв чалъм ще му откри
господарката ѝ, па сетне да реши какво да прави. Като я видя обаче застинала в неразбиране –
като че ли с изцяло вързани ръце, ще не ще, Баочан се залови да я подготви за сън. Ала сама не
можа да заспи, въртеше се, обръщаше се, най-накрая я осени мисъл: „ Най-добре на заранта да
стана рано и да ида сякаш да си взема съдините, но ще се облека в нещо по-женствено, няма да
рѐша и прибирам косите си, та да наподобявам отпусната и сладострастна. Ще му дам единствено да
ме види, а сама ще се направя на ядосана и напълно няма да му обръщам внимание. Ако се е
разкаял за нощес, лодката умерено ще стигне до брега и без тъга ще го обладая първа. Това
се споделя скимване! “
Ала когато Баочан го видя и Сюе Къ продължаваше да се държи съвсем като предната вечер,
без никакъв симптом на сластолюбие, тя се разсърди не на ужким, а в действителност, и като взе
паницата, се прибра; но преднамерено „ не помни “ каничката с виното, та да има мотив да влезе при
Сюе Къ още веднъж.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ