Робърт Каплан е един от онези, спиращи дъха анализатори, които

Робърт Каплан е един от тези, спиращи дъха анализатори, които съумяват да видят света и да плануват тъкмо и ясно посоката, в която поема. Преди четири години геополитологът беседва с френското списание Le Point. Той ни сподели, че е видял семената на огромното завръщане на империализма. Според него ние се приближаваме към неосредновековна система, в която държавните управляващи от ден на ден ще прибягват до принуждение, с цел да задоволят своите териториални упоритости. С оглед на войната в Украйна и възхода на китайската мощност е ясно, че той беше прав. Затова взехме решение да се свържем с него още веднъж, с цел да ни даде своя прочит на един все по-нестабилен свят, в който Западът наподобява все по-пасивен. За него, до момента в който Съединените щати през днешния ден остават водеща международна икономическа и военна мощ, излизането от интернационалната рамка, която доминира след края на Втората международна война, се ускорява.

Фактически ще се върнем към по-стара система, която е била норма през по-голямата част от човешката история: тази на империите. За Каплан естествената податливост на човечеството е да основава империи. Дори в Европа, където Европейски Съюз за него е " безобидна империя ". Далеч от мисълта тази податливост към империализъм да бъде осъждана, съгласно него тя би трябвало да бъде взета под внимание и призната като елементарен факт.

LE POINT: С нахлуването на Русия в Украйна завръщането на имперските упоритости наподобява по-очебийно от всеки път. Как виждате края на тази имперска фаза?

Робърт Каплан: Ние сме били в имперска фаза през по-голямата част от човешката история. И мисля, че това ще продължи. Империи не са единствено Русия или Китай. Империи са и Турция, и Иран, и Индия. В множеството елементи на света, даже в Африка, е имало няколко преобладаващи империи като Сонгхай, Мали и други. Имперският режим е опцията по дифолт, по този начин да се каже, под една или друга форма. С други думи, при Русия и Украйна, това е завещание от династическата империя на Романови. При Китай и Тайван, това е завещание от династическата империя Цин. Ако погледнете въздействието на Иран, от Ливан до централен Афганистан, това са границите на разнообразни персийски династични империи. Само на Запад, в Европа и в Съединените щати империята е презряна и хората се извиняват за своето имперско минало. В други елементи на света хората се гордеят с имперското си минало. В Турция, да вземем за пример, се вижда гордостта от Османската и Селджукската империи и по какъв начин това въздейства на външната политика на Анкара през днешния ден.

LE POINT: Империализмът в последна сметка значи война; не е ли добре да бъдат порицавани империалистическите упоритости?

Р. Каплан: Империите пораждат от хаоса, с цел да вкарат ред в хаоса. И когато империите се разпадат, те оставят след себе си безпорядък. В исторически проект интервалите сред империите са били безредни. Не е въпрос на вярно или неверно: в случай че погледнете продължителността на история, империята е била най-практичният метод на човешка, политическа и географска организация.

LE POINT: В същото време конкуриращите се имперски упоритости водят до спорове. Дали Европейски Съюз, с неговия пацифистки етос, е добре квалифициран да им се опълчи?

Р. Каплан: Да. Европа, Съединените щати и страните от Западния алианс като Япония, Австралия и други имат вяра в учреден на правила интернационален ред, който пази самостоятелните права, за разлика от етническите народи. Борбата, която се развива през днешния ден, опълчва западната идея за ред, учреден на правила, против наследството на имперския метод на мислене, доминиращ в Русия, Китай и други елементи на света. Но би трябвало да вършим разграничения. Например, даже китайците или турците изпитват стеснение, че Русия нахлу в Украйна. Има разнообразни способи да се работи, с цел да се подхрани една имперска упоритост и Русия го прави по допустимо най-екстремния метод. Най-ефективният метод за създаване на коалиция против Русия в този съответен случай би било да се интегрират освен демократични режими, само че и автократични режими, тези, които играят по разпоредбите.

LE POINT: Нарекохте Доналд Тръмп признак на отдръпването на Америка от света. И назад, промени ли се обстановката, откогато Джо Байдън пое поста президент?

Р. Каплан: Да, това се промени. Хората имат значение. Историята е шекспировска, обособени човеци могат да извърнат хода й. Помислете какво би представлявала нашествието в Украйна, в случай че Доналд Тръмп беше избран отново за президент. НАТО евентуално нямаше да бъде толкоз обединена, колкото е, тъй като се нуждае от водачеството на Съединените щати, да не приказваме за невероятните организационни пълномощия, които администрацията на Байдън донесе на тази рецесия. Без това Швеция и Финландия евентуално не биха желали да се причислят към НАТО. Украйна нямаше да получи десетки милиарди долари поддръжка от Съединени американски щати и други западни страни за закупуването на оръжия. Както постоянно споделям, историята е толкоз повлияна от географията, колкото и от Шекспир.

LE POINT: Говорейки за история и география, Украйна е забавен случай, нали?

Р. Каплан: Да, тъй като ситуацията й е двусмислено. Исторически тя е била част от Романова Русия, само че се стреми да бъде самостоятелна. Освен това предпочитание да се откъснат от това имперско завещание, украинците се опасяват от самия режим на Владимир Путин. Една от аргументите, заради които Владимир Зеленски е толкоз известен и за какво Украйна се бори толкоз настойчиво, е освен тъй като те виждат Украйна като самостоятелна от Русия, само че и заради самата природа на съветския режим. Те се бунтуват срещу самата природа на съветския империализъм.

LE POINT: Намира ли ЕС душата си поради войната в Украйна?

Р. Каплан: Европейският съюз самичък по себе си е форма на империя: той се ръководи от Брюксел и обгръща голяма територия, която включва някогашните империи на Прусия, Карл Велики, Хабсбург, Османска Турция и други На тази територия Европейски Съюз ръководи ежедневния живот, ежедневното изхранване... Така че това е форма на това, което аз назовавам незлокачествен империализъм. Добър империализъм, с други думи. На въпроса ви дали Европейски Съюз развива душа, мисля, че въпросът е по-широк: В положение ли е Западът да се ободри прочувствено? През цялата история това, което прави хората патриотични или прочувствени, е външна опасност, която ги сплотява. Без външна опасност няма потребност от единение. Руското навлизане в Украйна, за първи път след рухването на Берлинската стена преди повече от тридесет години, даде на европейците чувството, че има действителна опасност на Изток. Русия постоянно е била и постоянно ще бъде предизвикателство за Европа.

LE POINT: Защото мислите, че е несъмнено, че Русия ще съществува след 100 години?

Р. Каплан: Добър въпрос... В Китай, в случай че Си Дзинпин се разболее доста и към този момент не може да ръководи, китайската система е задоволително институционализирана и проведена, с цел да бъде определен нов водач много бързо. Но няма да протече безпрепятствено. И това сигурно ще промени политическата линия в Китай, само че ще се случи. В Русия не е по този начин. Русия няма надълбоко развити институции като Китай. Така че, в случай че Владимир Путин се разболее, не е в положение да ръководи или бъде подложен на импийчмънт, в действителност може да настъпи безпорядък в Русия.

Освен това съветските водачи, които губят войната, не са добре признати в страната си. Човек в действителност би трябвало да се запита за стабилността на самата Русия след Путин. И не забравяйте, че Русия е велика нуклеарна мощ. Следователно нейната непоклатимост е нещо, което би трябвало да тревожи Запада. Проблемите не свършват с провалянето на Путин, дано го кажем по този метод. Западът постоянно ще би трябвало да се оправя с Русия, по един или различен метод.

LE POINT: Как можем ние, западняците, да предвидим това?

Р. Каплан: Това е доста мъчно. Има една доста известна мисъл на Ленин, която се цитира доста в Съединените щати, откогато Путин нахлу в Украйна: " Има десетилетия, когато нищо не се случва и седмици, в които се случват десетилетия. " Намираме се във фаза, в която бъдещето на Русия или даже на Европа през идващите петнадесет години може да бъде решено през идващите три месеца на бойното поле в Украйна.

LE POINT: Оптимист ли сте за възможностите на Украйна да устои на сегашната офанзива?

Р. Каплан: Не, не съм. Но не съм и черноглед. Много, доста мъчно е да се планува нещо, тъй като от една страна руснаците се бият по-умно, в сравнение с първоначално: те са лимитирали задачите си, бият се на по-малка повърхност. От друга страна, украинците ще получат огромни оръжейни колета от Съединените щати през идващите няколко седмици, които ще бъдат интегрирани в техните въоръжени сили. Това е изменяща се и динамична обстановка, която не мога да предвидя.

LE POINT: Какъв съгласно Вас ще бъде идващият огромен спор след Украйна?

Р. Каплан: Винаги би трябвало да се има поради, че иранците са на прага да се трансфорат в нуклеарна мощ. Те събраха задоволително материал, с цел да могат бързо да основат бомба. Израелците са се доближили толкоз до саудитците и емирствата, че могат да ударят Иран. Не го предвиждам, само че се опасявам, че ще се случи. От друга страна, не мисля, че Китай скоро ще предприеме дейности във връзка с Тайван. Украйна няма да накара китайците да се откажат от суверенитета си над Тайван, само че ще ги направи по-предпазливи и нюансирани. Те ще включат поуките, извлечени от тази война, в задачата си един ден да завладяват Тайван. Всички мислеха, че Западът се разпада, само че отговорът на Запада на нашествието в Украйна промени всичко.

LE POINT: Говорейки за разединение, видяно от Запад, извън пределите на Съединените щати, вътрешнополитическите битки на Съединени американски щати са доста притеснителни...

Р. Каплан: Те са смущаващи. Мисля, че китайците към момента считат, че Съединените щати, които са най-важната страна на Запад, са тръгнали надолу във връзка с политическото единение и затова на способността да се оправят с проблемите си. Глобализацията засегна Съединените щати. Раздели ги на част от страната, която е доста глобализирана, космополитна, високотехнологична и останалата, която е изостанала и не може да се конкурира. Съединените щати бяха огромна всеобща народна власт в ерата на печата и пишещите машини, само че дали могат да действат също по този начин в ерата на видеото и цифровизацията не е несъмнено. Социалните мрежи предизвикват крайностите. Печатната преса и пишещата машина избраха центъра, тъй като са дълги и комплицирани способи на мислене. И демократите, и републиканците станаха по-крайни.

LE POINT: Говорейки за глобализация, очевидци ли сме на началото на придвижване за деглобализация заради Ковид и затварянето на Китай?

Р. Каплан: Отчасти. Няма да отивам прекомерно надалеч, тъй като глобализацията е безмилостна, поради технологиите. В ерата на хиперзвуковите оръжия и обществените медии светът е все по-клаустрофобичен. Населението ще продължи да пораства до края на века. Повечето ще живеят в градовете. Американският математик и мъдрец, роден в Европа, Джон декор Нойман, споделя, че крайният размер на Земята ще се трансформира в причина за неустойчивост. Например войната в Украйна, която се води в този взаимосвързан и клаустрофобичен свят, може да засегне доста други неща, като доставките на храни в Субсахарска Африка. Нарастването на цените на базовите стоките в едва ръководените страни, единствено по себе си е задоволително с цел да провокира цивилен войни. Много фактори ще създадат ръководството все по-трудно в доста разрастващи се страни.

Стабилизирането на интернационалната система не е въпрос, който може да бъде оставен за утрешния ден.