Очевидно лицето ми е обезобразено от интелект - РОБЪРТ ДАУНИ-ДЖУНИЪР
Робърт Дауни-Джуниър се среща с опиатите още като дете. Първата си цигара марихуана споделя с татко си още до момента в който е на 6-7 години.
С времето и славата казусът му се задълбочава. През 1996 година полицията го стопира, до момента в който кара гол автомобила си, в колата намират хероин, кокаин, крек и Магнум 357. Изпращат го в клиника за лекуване на наркозависимости, от където той бяга, облечен в хавайска риза и болнични гащи.
В началото на 90-те години Робърт Дауни бе разгласен за най-хубавия артист на своето потомство, а единствено няколко години по-късно изкарваше по 8 цента на час от триене на тигани в кухнята на пандиза в Ел Ей, който постоянно му се постанова да посещава, поради зависимостта си към опиатите.
През 1998 година Робърт Дауни-Джуниър е наказан на 180 дни затвор, поради нарушение на пробацията си.
В пандиза той не си поплюва доста и бързо е осъден за побой с различен пандизчия. Останалите пандизчии бързо го набелязват и на два пъти той е откриван в локва от личната си кръв.
Въпреки гения си, до 2007 година той не бе взел участие в касов филм. Сега е индивидът, който е знак на комерсиалното кино в Холивуд.
Всеки човек е основател на своя живот. Каквото посееш, такова и ще пожънеш. За мен е явно едно нещо: отговорността за всичко, което става с теб, лежи единствено върху теб, без значение от това склонен ли си със ставащото или не.
Винаги съм подготвен да поема виновността за това, което се случва в радиус 80 км към мен. Най-добре е обаче в този миг да бъда изтрезнял, тъй като в случай че не съм, по моя виновност може да се случи всичко на тази Земя.
На мен ми харесва да мисля, че животът е кадърен изцяло да се промени единствено за няколко часа. Иначе би ми било скучно да пребивавам.
Детство е тогава когато можеш да правиш непростими неточности и да се надяваш, че ще ти простят.
Най-добрият съвет съм получавал от татко ми. Веднъж му се обадих по телефона и му споделих, че нямам какво да хапвам, нямам пари и не знам какво да върша. Той отговори: „ Аз знам, откри си работа! “
Успехът е токсичен и постоянно се явява причина за пораждане на рискови илюзии.
Не се багра от провали. Боя се да не виждам, че съм станал несъвършен.
За актьорското майсторство знам прекомерно малко. Затова пък аз съм извънредно талантлив лицемер.
Аз съм просто един нюйоркчанин, който инцидентно се оказа в Лос Анжелис, престори се на артист, а те му повярваха. Много е просто: аз съм израснал на улицата и за мен кинобизнесът е като раят за циганина – има куп простаци, които ще ти повярват, без значение какво им казваш.
Баща ми ме направи артист още на пет години, тъй като реши, че ще е по-евтино да ме вземе със себе си на снимачната площадка, вместо да заплаща на бавачка.
Казват, че оптимистът има вяра в съмнителното бъдеще и че песимистът постоянно е прав, само че не получава наслаждение от това. Това ми е работата – да бъда оптимист, макар че песимистът разполага с повече информация.
Винаги съм се чувствал новобранец в тази промишленост. Навярно, тъй като не съм естествен.
Аз съм работохолик. Да работя за мен е най-хубавата психотерапия. Работата е единственото нещо в живота, от което не ме е боязън.
По-склонен съм да не помня, в сравнение с да прощавам.
Животът е доста мъчно нещо. Трябва да се надигнем пред разнообразни обстановки. Още през цялото време си споделям: „ Добро утро, не знам какво се е случило през вчерашния ден, само че ще прекарам отличен ден и нищо няма да го засенчи “.
Много пъти съм се чувствал неловко в един или различен миг от живота ми. Но постоянно съм намирал излаз от това положение. Хуморът е това, което може да те избави когато и да е.
Наркотикът е зареден револвер, чието дуло е в устата ти. Ти прелестно разбираш. че той е зареден, само че нищо не можеш да направиш, тъй като повече от всичко в този момент искаш да усетиш прохладния усет на метала.
Можеш да се договориш дори с покемон. Особено след хероин.
Първата работа е да се измъкнеш от тази пещера. Много хора го вършат, само че не се трансформират. Номерът е да разпознаеш значимостта на агресивното отказване на ориста си, да минеш през огъня на пещта и да се изковеш по-здрав от метал.
За доста хора е въпрос на израстване. Съвсем обикновено е да си захласнат от нещо за прочут интервал от време, след което да го зарежеш. Какво кара плъховете в лабораторията да натискат копчето с кокаина? Удивително е какъв брой доста могат да създадат хората, като се има поради какъв брой недоразвити сме.
Когато бях по-млад, непрекъснато търсех да уловя краткотраен момент на щастието и постоянно бях трагичен.
Някога, доста от дълго време, бях трезвеник – вегетарианец, въздържател, непушач. Никога, през целия си живот не съм бил толкоз презрян. Нищо не помръдваше. Нищо не започваше.
Много е значимо да помниш времето, когато си живял в бедност. Никога не забравяй предишното си, каквото и да е то. Ако си израснал в лайна, запази загатна за тях за цялостен живот.
Ако помниш драскотините по-дълго, в сравнение с помниш котката, всичко с теб ще е наред.
Да бъде Макдоналдс формалният ресторант за олимпийските игри е същото като пушенето да е публично лекарство от рак.
Очевидно лицето ми е обезобразено от разсъдък.
Цената на бензина престана да ме безпокои сега, когато започнах да карам Бентли.
Усмихвах се, слушай, съгласявай се. А по-късно направи всичко, което по този начин или другояче искаш да направиш.
Ако нещо обезсърчава фамилията ми, това е моята история за пандиза. Но нямам какво друго да им опиша.
Най-хубавото в Холивуд е късата му памет. Днес към този момент никой не си спомня, че съм бил в пандиза.
Харесва ми сравнението с феникс. Бързо си построих име и излетях до небето в кариерата си, след което се строполих на дъното. След това още веднъж излетях. Класическа история. Сега най-важното е да не се строполя още веднъж.
Как да чувам вътрешния си глас, когато на сутринта, когато би трябвало да се работи, той ми споделя, че би трябвало да дремя?!
Животът е огромна смешка: когато бях на 30 и в най-големия си призрачен сън не съм си представял, че на 40 ще бъда щастливо женен, ще играя войник и ще имам дете. И че животът ми ще наподобява на парадайса.
Децата имат потребност от обич. Ето за какво за сина си мога да кажа: „ Целият ми живот след неговото раждане е едно дълго любовно писмо до тази дребна гадинка.
