Ритуалите на Еньовден и до днес се изпълняват от много

Ритуалите на Еньовден и до през днешния ден се извършват от доста българи. Обикновено това са билколечители, фенове на билколечението, дами и млади девойки от фолклорните групи, каквито има във всяко българско село, че и в доста от градовете. Те излизат измежду природата в ранната заран, преди изгрев слънце. Казват, че по това време билките имат най-голяма лечебна мощ, тъй като в нощта против празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя.

Лековити са и водите, тъй като слънцето, приключило пътя си към лятото, се окъпва и поема назад – към зимата. Затова е добре човек да се претърколи няколко пъти в росната трева или да се изкъпе в река или езеро.

Легендите описват, че когато Господ направил индивида от тиня, го оставил на слънце, с цел да изсъхне. Решил да си почине, само че бил изтощен и задрямал. Дошъл дяволът и намушкал индивида с пръст, покривайки тялото му с голям брой дупки. Като видял това, Господ събрал треви и с тях запушил всяка дупка. След това благословил тревите да се трансфорат в лековити билки. Пропуснал единствено един отвор и оттова заболяванията почнали да се промъкват и да вредят на хората. Затова народът ни има вяра, че произходът на билките е обвързван с безконечната борба сред положителното и злото, сред Господ и дявола.

Според традицията, по пътя и до момента в който се събират билките, се извършват специфични песни. Те звучат и през днешния ден при възстановките на обичая, които се провеждат в цялата страна.

На същата дата – 24 юни, православната черква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на този явно езически бит. Народът ни го назовава свети Иван Бильобер, Иван Летни, Средѝ лѐте, Яньовден, Еньовдън, Еньовден.