Рицарите не носели броня директно върху кожата си. Носели и

Рицарите не носели ризница непосредствено върху кожата си. Носели и долни дрехи, от време на време от няколко пласта. Например. Това можело да бъде ватирано яке, пълнено с дървени стърготини или части плат. Това долни дрехи омекотявало ударите и предпазвало тялото от твърди железни плочи. Компонентите на цялостната ризница били прикрепени към това долни дрехи благодарение на колани и връзки.

 

Понякога рицарят е носел и верижна броня – гъвкава ризница, направена от хиляди преплетени железни пръстени – върху долната си ризница. В по-ранни времена верижната броня е била главната ризница, само че по-късно се е трансформирала в спомагателна отбрана против порязвания и изстрели в ставите на бронята. Имало е и меки подложки в шлемовете и гривните, предпазители за бедра и наколенниците.

 

Разбира се, бронята била тежка и неуместна, само че рицарите можели да се движат свободно и даже да танцуват в своята „ екипировка “. Следователно, историите за самоуверен боец, некадърен да се изправи без помощта на оръженосец, и за нуждата на практика да се употребява кран, с цел да се качи рицар на кон, са мощно пресилени.

 

Рицар в ризница също можел елементарно да се облекчи, защото дизайнът на бронята разрешавал това. Можел да смъкна единствено долната част на бронята или да сгъне преносимите пластини на слабините. Вярно е, че от време на време това замърсявало бельото, само че цялостното събаряне на бронята не било належащо.

 

Дизайнът на бронята може да варира ненапълно според от „ специализацията “ на рицаря.

 

Конните рицари имали преносими плочи в региона на слабините на бронята си, които можели да се сгъват обратно, без да се смъква цялото им съоръжение.

 

Пехотинците са имали покрита тазова област, тъй че е трябвало да смъкват долните детайли на бронята си или да употребяват леки платнени „ поли “, които да се сгъват обратно.

 

Специалната ризница е имала сгъваеми или преносими елементи, които са разрешавали по-лесен достъп в нужни обстановки.

 

Що се отнася до това, какъв брой постоянно рицарите са се къпали, това сигурно е било проблем през Средновековието. Вода е имало, несъмнено, само че сапунът е бил безценен и не постоянно е имало подобаващи тоалетни.

 

Рицарите се грижели за себе си, доколкото можели при дадените условия. Може да са били мръсни незабавно след борба, само че след нея или след дълги акции се бършели с влажни парцали, къпели се в реки и приемали примитивни бани.

 

Разбира се, е имало времена, когато рицарите непринудено са се ограничавали. През 14-ти и 15-ти век е било всекидневно да се поставят клетви – да вземем за пример, да не се бръснат, да пият вино, да се мият или да смъкват бронята, чак когато изпълнят обета.