Истината за средновековните рицари
• Първо, рицарите били дребни. През XIV-XV век междинният растеж на рицарите рядко надвишавал 1, 60 м (населението тогава като цяло било нискорасло).
• Небръснатото и немито ръце на средновековния рицар постоянно било обезобразено от едрата шарка, от която в тези години боледували на практика всички.
• Под шлема на рицаря косата му се сплъстявала, а гънките на облеклата му гъмжало от голям брой въшки и бълхи. Баня в средновековна Европа, както е известно нямало, по тази причина и рицарите се миели много рядко.
• В запуснатата брада на рицаря постоянно оставали останки от храна и Бог знае още какво.
• Тъй като в тези времена никой не си миел зъбите, устата на рицаря миришела толкоз мощно, че за актуалните дами би било извънредно тестване, освен да го целунат, само че даже и да застанат до него. Между другото, чесънът бил много обичан на рицарите, които го употребили за стерилизация.
• Около 25-тата година зъбите на рицаря към този момент не били в цялостен комплект. Така че при диалог той мощно фъфлел.
• По време на поход бил прикрепен към доспехи, които даже и при огромно предпочитание не можел да смъкна самичък без непозната помощ. Процедурата по слагането и свалянето на доспехите отнемала към час. Поради тази причина всички свои потребности рицарят извършвал… непосредствено в доспехите.
• Средновековните архиви дават куп доказателства, че дамите във времената на рицарите не си живели изключително сладко. в благородните рицарски среди било признато по време на походи да се насилват селските девственижи и колкото повече такива „ подвизи “ правил странстващия рицар, толкоз повече го уважавали.
• Към благородните дами рицарите се отнасяли по сходство на днешните стандарти – доста жестоко, не зачитайки техните отзиви и стремежи.
