Ритниците и шамарите в българското училище не са от вчера.

Ритниците и шамарите в българското учебно заведение не са от през вчерашния ден. Но през днешния ден като че ли не са толкоз безобидни, колкото бяха по наше време. От една страна, е гибелта на 11-годишната Габи, която умря след ритник в корема. От друга страна, е карикатурният облик на учителка, която с ритник гони възпитаник от класната стая. От трета страна, ритници се раздават наляво и надясно и даже не разбираме за тях. Какво се случва? Къде тъкмо се крие деградацията на обществото? В ученика, учителя, родителя или в системата, която е сбъркана поначало?

Как е по света?

11-годишната Ненси е с български корени, само че е родена в Съединени американски щати

 Учи в едно от елитните учебни заведения в град Бъфало. Казва, че на учителя в никакъв случай не му се постанова да покачва звук. Успява да контролира дисциплината, като демонстрира палец на децата – нагоре или надолу. Като тези, с които харесваме във Facebook, само че го прави с ръка. Ако някой не разбере знака и се наложи да му го повторят, го изпращат при шефа.

 По принцип правилникът планува продължение на процедурата, само че тук това съвсем не се постанова. Следващата стъпка е да извикат родителите. Нали не си ги представяте да влязат с бойна крачка и заканата: „ Е, в този момент ще види тая тъпа даскалица на какво ще я направя “. Всъщност диалозите протичат, като че ли са на кафе в приятна компания. Поздравяват се, сядат към масата, всеки си споделя гледната точка с най-учтивия глас и по-късно с усмивка се разделят. Работа на родителя е у дома да изясни да отрочето си по какъв начин би трябвало да се държи. Ако би трябвало, се съветват с юрист. Или едната от двете страни се обръща към полицията. Ама такова нещо най-малко в учебното заведение на Ненси до момента не се е случвало. Малката даже не схваща въпроса, когато я питаме дали учениците изпитват почит към учителя. Но изяснява, че може да се стигне до премахване на нарушителя за интервал от една до три седмици.

 Сестрата на Ненси се споделя Натали и към този момент е студентка. Не помни в миналото да е имало скандал в учебно заведение поради нападателни деца. След 8 клас са ги събирали на няколко семинара, на които са им държали лекции най-вече по здравни тематики. По думите на Нати външен човек в постройката не може да влезе, а инспекциите на входа се вършат с детектори.

Деси учи в Лондон и завършва средното си обучение

 Твърди, че сигурността на децата в учебно заведение е измежду главните задания на педагогическия екип. Целта е всяко едно дете да се усеща в сигурност, до момента в който е на учебно заведение. Много значимо място в образованието заемат ролевите игри, в които децата се учат да бъдат толерантни към останалите. Разиграват се разнообразни обстановки, при които децата би трябвало да помислят по какъв начин сами да разрешат зародил проблем. Използват се и разнообразни техники за релаксация като класическа музика и йога. При физическо принуждение се викат родителите, наема се юрист. Изобщо нещата стават доста съществени и множеството деца избират да съблюдават разпоредбите, в сравнение с да попадат в проблематична обстановка. Там изрично се приказва за всеки проблем и никой от провинилите се не е прикриван, без значение от това чие дете е и други сходни, които постоянно се оказва определящи за нашето общество.

 Понякога се постанова родителите да участват в класната стая, до момента в който детето им е на учебно заведение. Но множеството от учениците гледат да не се стига до там, тъй като конфузът е за всички. А най-важното е нито едно дете да не се усеща не на мястото си. Да знае, че е обичано и че постоянно ще откри поддръжка у възрастните. При проблем се търсят аргументите. И се приказва доста за тях, а не се прикриват. Смята се, че всяка обстановка е тип опит за останалите учебни заведения в страната.

Ана и Алекс живеят в Париж

 Тяхната майка Вероника е българка. Тя споделя, че при най-малкото нарушение децата отиват при шефа. За по-сериозните ги отстраняват за няколко дни, а за най-сериозните ги изключват. В учебните заведения работи общ устав, който е годен за цялата община, а настрана всяко образователно заведение си създава собствен. Правилникът е закон за всички – и за родители, и за деца. С него се срещат при започване на образователната година и го съблюдават прецизно, тъй като глобите са стоманени. В учебно заведение децата в никакъв случай не остават сами. През междучасията има дежурни учители, които ги пазят.

Светослав е на 13 години и учи в гимназията „ Граф Цепелин “ в немския град Фридрихсхафен

 Той е в Германия втора година, като предходната година е учил в интеграционно учебно заведение с мигранти от разнообразни краища на света. Там учителите решили, че се оправя добре с образователния материал и предложили да бъде признат в гимназия. В Германия записването в гимназия може да стане единствено в случай че покриеш критериите и те предложат от предходното ти учебно заведение. И единствено учениците, приключили гимназия, могат да учат висше. Останалите получават специалност и влизат в производството.

 В цялата гимназия има камери, които записват всичко, което се случва там. Междучасията са къси и нормално би трябвало да сменят стаите, само че от време на време имат време да поиграят на разнообразни игри. Но не и с телефоните си. Никой няма право да внася телефон в учебно заведение – нито възпитаник, нито преподавател. И в случай че детето отсъства, родителите са длъжни да се обадят на стационарния телефон в канцеларията. Оттам предават на учителя. Не се извиняват отсъствия, за които няма позвъняване от страна на родителя.

Лийя е на 12 години и 11 от тях е живяла в испанското курортно градче Алкосебре

 Животът й доста припомня на обичания филм от предишното „ Синьо лято “ поради морето. В класа й има деца от България, Румъния, Полша, Мароко, Русия, Англия, както и от Испания. Свободно време нямат и в никакъв случай не остават без контрол. От началото до края на образователните занятия остават в затвореното пространство на учебното заведение, където външни лица безусловно не се позволяват. Не си разрешават да опонират на учителя, чийто престиж е безспорен. Учат се на приемливост както към тези, с които си наподобяват, по този начин и към другите.

Инфо: www.flashnews.bg