Рискуваме за Стратега да се говори като мит след години,

Рискуваме за Стратега да се приказва като мит след години, а не като исполин, който футболистите и треньорите в страната най-малко да опитат да доближат

Вчера българският футбол потъна в тъга. На 80-годишна възраст умря именитият футболист, треньор и селекционер Димитър Пенев.

Имал съм привилегията два пъти да поддържам връзка с него за малко, останах с ярки усещания какъв брой земен човек е и какъв брой е замислен в детайлите на футбола.

Нека отдадем респект към Пенев като откроим дребна част от триумфите му в спорта:

- През 1966/67 година като бранител с ЦСКА доближава до полуфинал в КЕШ (днешната Шампионска лига).

- Участник е на три следващи международни шампионати като футболист - Англия'66, Мексико'70 и Германия'74. Тогава шампионатите са с общо 16 национални отбора, по днешните стандарти 1/8-финал.

- Достига до полуфинал в КЕШ през сезон 1981/82г. като помощник-треньор на ЦСКА.

- Извежда ЦСКА до полуфинал в КНК през 1988/89 година като старши треньор.

- Достига до полуфинал на Световното в САЩ'94 като селекционер на България.

Какво се случва сега във футболна България? Не сме играли на Световно състезание този век, бяхме съвсем трагични в квалификациите за Мондиал 2026. Звучи утопично роден тим да играе 1/2-финал в Шампионска лига, какво остава някоя персона да стори това и като футболист, и като част от треньорския щаб на български гранд?

Няма да е изненада, в случай че Димитър Пенев остане неосъществим на върха на българския футбол вечно. Но в памет на великите ни имена и в тяхна чест, следва футболна България да опита да излезе от тежката рецесия, в която се намира. А в случай че някой смята, че възможни победи в Лигата на нациите по-късно тази година против Сан Марино (жребият може да ни срещне точно с този съперник) биха били футболен триумф, значи е лунатик.