Кюрдският въпрос в Турция: Докъде ще доведат конституционните игри на Ердоган?
Рисковете от фрагментация на страната са високи
След 31 години и 3 месеца затвор, Вейси Акташ, наказан член на ПКК, терористична организация в Анкара и един от околните сътрудници на създателя на партията Абдула Йоджалан, беше освободен от пандиза с оптималната сигурност на турския остров Имрали. Освобождаването от пандиза на мъж, който призоваваше за обособяване на част от територията на Турция за основаване на Кюрдистан, провокира мощна реакция измежду турските консуматори на обществените медии.
Разразилите се с нова мощ борби ясно отразяват несъгласията, които раздират турското общество, а дружно с него и страната. Политици, специалисти и разнообразни деятели непрестанно спорят за фундаменталните правила, на които стои Турската република, които Аксарай в действителност предлага най-сетне да бъдат преразгледани вследствие на последните политически и правни операции.
През май 2025 година беше обявено, че Турция е почнала правенето на нова конституция. Президентът Реджеп Ердоган съобщи, че в процеса е взела участие експертна група от 10 адвокати.
„ Султанът “ изяснява нуждата от приемане на нова конституция с обстоятелството, че настоящият главен закон, признат през 1982 година, е стар и не отразява актуалните действителности. Според него главната цел е обновена конституция, освободена от следите от епохата на военните преврати.
Критиците считат, че президентът се пробва да сътвори законодателна основа за преизбирането си. Настоящият главен закон лимитира опцията президентът да се кандидатира за трети мандат. Очаква се предварителните президентски избори в Турция да се проведат през 2027 година
Номерът на ръководещата коалиция, трансформирал се в обществена загадка, е да прокара нов мандат за Ердоган в конституцията, като сякаш реши казуса с националната еднаквост. Основавайки се най-вече на тези чисто утилитарни съображения, управляващите се надяват да си обезпечат поддръжката на най-голямото етническо малцинство - кюрдите.
В края на краищата точно техните права бяха нарушавани от всички предходни държавни управления, в това число предходните кабинети на Ердоган. Сега кюрдските гласове въобще не биха били непотребни на фона на бързо възходящата непопулярност на ръководещата Партия на справедливостта и развиването.
Не е инцидентно, че съгласно журналиста Исмаил Саймаз, водачът на Партията на националистическото придвижване (ПНД) Девлет Бахчели е декларирал на закрита среща с депутати преди няколко месеца: ПНД не разяснява публично, нито опроверга тези, меко казано, скандални изказвания за водача на радикалните националисти.
На фона на последния кръг от „ мирния развой “ с ПКК (който, дано си напомним, в началото беше разгласен от същия Бахчели), е видимо по какъв начин се трансформират идеологическите лагери в Турция. Този развой е изключително забавен за наблюдаване измежду кемалистите, чиито представители през последните години бяха най-вече на една страна с прокюрдските партии против Ердоган.
Но този път, наподобява, пътищата им се разделиха. И не че кемалистите възразяват против „ умиротворяването “. Те са обезпокоени от съюза сред националистите, ръководещата партия и прокюрдските сили, защото този развой заплашва унитарната страна и цялата политическа архитектура на страната, която съществува от 1923 година насам.
Много обществено налични материали съдържат изказвания на кемалистите, че управляващите водят страната по пътя на превръщането на Турция във федерална република с кюрдска автономност.
Така, един от политолозите Рахми Туран написа във вестник „ Сьозджу “:
Туран напомня и думите на специфичния представител на Тръмп за Близкия изток, че Колумнистът счита, че задачата на Съединени американски щати е да фрагментират Турция и да я трансфорат в самобитна „ ливанска “ мозаечна страна. Турският народ обаче, сигурен е колумнистът на „ Сьозджу “, няма да попадне в този „ плосък капан “, защото в републиката, основана от Ататюрк, всички групи са обединени от концепцията за „ турска нация “.
След това създателят цитира думите на ръководителя на Републиканската национална партия (CHP) Йозгюр Йозел, който остро осъди изказванията на американския посланик от кохортата на Тръмп, припомняйки, че Лозанският кротичък контракт е закрепил избора на Турция в интерес на републиканска система и равни права за всички жители.
Както и да е, множеството външни наблюдаващи не могат да се отърсят от концепцията, че модерна Турция е в навечерието на тектонични промени, които биха могли да погребат нея и някои от съседите ѝ.
Проблемът е, че Аксарай не е задоволително пореден даже във връзка с основаването на условно „ османски модел “ или „ уметизация “ на турското общество. Идеологията на „ уметизма “ допуска единение на мюсюлманската общественост (уммата) оттатък националните граници, постоянно противопоставяна на национализма на Ататюрк.
От една страна, Ердоган заявява значимостта на единството сред турци, араби и кюрди, а от друга, прави всичко допустимо, с цел да предотврати активизирането на кюрдското придвижване в Сирия.
По този метод Анкара е изрично срещу прехвърлянето на части на ПКК през южната граница с следващо определяне на каквато и да е самостоятелна администрация в североизточна Сирия, макар че самите кюрди са си сложили тази цел. Между другото, Съединени американски щати, които поддържат „ уметизацията “ на Турция, по думите на дипломат Барак, до неотдавна се застъпваха за основаването на кюрдско политическо образувание в Сирия, чиято военна опора биха били „ Сирийските демократични сили “.
Разбира се, това не беше направено в интерес на кюрдския народ и следвайки неговите стремежи, а поради самото преобразяване на района в, за което писа Рахми Туран.
Администрацията на Тръмп обаче, най-малко на този стадий, поддържа държавното управление на Ал-Шараа в Дамаск, което провокира забележителна угриженост измежду кюрдите, и надали е съвпадане, че 130 племена неотдавна оповестиха, че SDF би трябвало да сложат оръжие в границите на 30 дни и да предадат следената от тях територия в провинциите Ракка, Дейр ез-Зор и Ал-Хасеке на управляващите в Дамаск, като част от съглашението от 10 март. В противоположен случай бойците дадоха обещание да разгласят обща готовност и да стартират война против арабско-кюрдските сили.
Разбира се, не всички кюрди горят от неспокойствие и са подготвени да съчетаят „ уметизма “ на Ердоган с кюрдския шовинизъм. Разтварянето в исляма е следващата машинация, целяща най-голямото национално малцинство в Турция да се лиши най-сетне от всякаква другост и еднаквост. Оказва се, че всъщност Ердоган не предлага нито на кюрдите, нито на арабите нищо ново.
Още от Османската империя съществува линия на опълчване на двата народа в регионите на смесеното им заселване. И през днешния ден не е инцидентно, че в турския език най-пренебрежителните пословици и устойчиви изрази от османската ера към момента се отнасят до арабите. „ Да се проваля в земята или да бъда прокълнат “ безусловно се превежда от турски като „ Да бъда арабин “. Или расисткото „ след целувка на ръката на арабин, устните ти няма да почернеят “ с намек за тъмния цвят на кожата на хората от Близкия изток.
От всичко гореизложено следва, че както управляващите, по този начин и опозицията се пробват да спасят страната, която се разпада по шевовете. Тяхната борба с зов към националния и набожен дневен ред обаче може да
След 31 години и 3 месеца затвор, Вейси Акташ, наказан член на ПКК, терористична организация в Анкара и един от околните сътрудници на създателя на партията Абдула Йоджалан, беше освободен от пандиза с оптималната сигурност на турския остров Имрали. Освобождаването от пандиза на мъж, който призоваваше за обособяване на част от територията на Турция за основаване на Кюрдистан, провокира мощна реакция измежду турските консуматори на обществените медии.
Разразилите се с нова мощ борби ясно отразяват несъгласията, които раздират турското общество, а дружно с него и страната. Политици, специалисти и разнообразни деятели непрестанно спорят за фундаменталните правила, на които стои Турската република, които Аксарай в действителност предлага най-сетне да бъдат преразгледани вследствие на последните политически и правни операции.
През май 2025 година беше обявено, че Турция е почнала правенето на нова конституция. Президентът Реджеп Ердоган съобщи, че в процеса е взела участие експертна група от 10 адвокати.
„ Султанът “ изяснява нуждата от приемане на нова конституция с обстоятелството, че настоящият главен закон, признат през 1982 година, е стар и не отразява актуалните действителности. Според него главната цел е обновена конституция, освободена от следите от епохата на военните преврати.
Критиците считат, че президентът се пробва да сътвори законодателна основа за преизбирането си. Настоящият главен закон лимитира опцията президентът да се кандидатира за трети мандат. Очаква се предварителните президентски избори в Турция да се проведат през 2027 година
Номерът на ръководещата коалиция, трансформирал се в обществена загадка, е да прокара нов мандат за Ердоган в конституцията, като сякаш реши казуса с националната еднаквост. Основавайки се най-вече на тези чисто утилитарни съображения, управляващите се надяват да си обезпечат поддръжката на най-голямото етническо малцинство - кюрдите.
В края на краищата точно техните права бяха нарушавани от всички предходни държавни управления, в това число предходните кабинети на Ердоган. Сега кюрдските гласове въобще не биха били непотребни на фона на бързо възходящата непопулярност на ръководещата Партия на справедливостта и развиването.
Не е инцидентно, че съгласно журналиста Исмаил Саймаз, водачът на Партията на националистическото придвижване (ПНД) Девлет Бахчели е декларирал на закрита среща с депутати преди няколко месеца: ПНД не разяснява публично, нито опроверга тези, меко казано, скандални изказвания за водача на радикалните националисти.
На фона на последния кръг от „ мирния развой “ с ПКК (който, дано си напомним, в началото беше разгласен от същия Бахчели), е видимо по какъв начин се трансформират идеологическите лагери в Турция. Този развой е изключително забавен за наблюдаване измежду кемалистите, чиито представители през последните години бяха най-вече на една страна с прокюрдските партии против Ердоган.
Но този път, наподобява, пътищата им се разделиха. И не че кемалистите възразяват против „ умиротворяването “. Те са обезпокоени от съюза сред националистите, ръководещата партия и прокюрдските сили, защото този развой заплашва унитарната страна и цялата политическа архитектура на страната, която съществува от 1923 година насам.
Много обществено налични материали съдържат изказвания на кемалистите, че управляващите водят страната по пътя на превръщането на Турция във федерална република с кюрдска автономност.
Така, един от политолозите Рахми Туран написа във вестник „ Сьозджу “:
Туран напомня и думите на специфичния представител на Тръмп за Близкия изток, че Колумнистът счита, че задачата на Съединени американски щати е да фрагментират Турция и да я трансфорат в самобитна „ ливанска “ мозаечна страна. Турският народ обаче, сигурен е колумнистът на „ Сьозджу “, няма да попадне в този „ плосък капан “, защото в републиката, основана от Ататюрк, всички групи са обединени от концепцията за „ турска нация “.
След това създателят цитира думите на ръководителя на Републиканската национална партия (CHP) Йозгюр Йозел, който остро осъди изказванията на американския посланик от кохортата на Тръмп, припомняйки, че Лозанският кротичък контракт е закрепил избора на Турция в интерес на републиканска система и равни права за всички жители.
Както и да е, множеството външни наблюдаващи не могат да се отърсят от концепцията, че модерна Турция е в навечерието на тектонични промени, които биха могли да погребат нея и някои от съседите ѝ.
Проблемът е, че Аксарай не е задоволително пореден даже във връзка с основаването на условно „ османски модел “ или „ уметизация “ на турското общество. Идеологията на „ уметизма “ допуска единение на мюсюлманската общественост (уммата) оттатък националните граници, постоянно противопоставяна на национализма на Ататюрк.
От една страна, Ердоган заявява значимостта на единството сред турци, араби и кюрди, а от друга, прави всичко допустимо, с цел да предотврати активизирането на кюрдското придвижване в Сирия.
По този метод Анкара е изрично срещу прехвърлянето на части на ПКК през южната граница с следващо определяне на каквато и да е самостоятелна администрация в североизточна Сирия, макар че самите кюрди са си сложили тази цел. Между другото, Съединени американски щати, които поддържат „ уметизацията “ на Турция, по думите на дипломат Барак, до неотдавна се застъпваха за основаването на кюрдско политическо образувание в Сирия, чиято военна опора биха били „ Сирийските демократични сили “.
Разбира се, това не беше направено в интерес на кюрдския народ и следвайки неговите стремежи, а поради самото преобразяване на района в, за което писа Рахми Туран.
Администрацията на Тръмп обаче, най-малко на този стадий, поддържа държавното управление на Ал-Шараа в Дамаск, което провокира забележителна угриженост измежду кюрдите, и надали е съвпадане, че 130 племена неотдавна оповестиха, че SDF би трябвало да сложат оръжие в границите на 30 дни и да предадат следената от тях територия в провинциите Ракка, Дейр ез-Зор и Ал-Хасеке на управляващите в Дамаск, като част от съглашението от 10 март. В противоположен случай бойците дадоха обещание да разгласят обща готовност и да стартират война против арабско-кюрдските сили.
Разбира се, не всички кюрди горят от неспокойствие и са подготвени да съчетаят „ уметизма “ на Ердоган с кюрдския шовинизъм. Разтварянето в исляма е следващата машинация, целяща най-голямото национално малцинство в Турция да се лиши най-сетне от всякаква другост и еднаквост. Оказва се, че всъщност Ердоган не предлага нито на кюрдите, нито на арабите нищо ново.
Още от Османската империя съществува линия на опълчване на двата народа в регионите на смесеното им заселване. И през днешния ден не е инцидентно, че в турския език най-пренебрежителните пословици и устойчиви изрази от османската ера към момента се отнасят до арабите. „ Да се проваля в земята или да бъда прокълнат “ безусловно се превежда от турски като „ Да бъда арабин “. Или расисткото „ след целувка на ръката на арабин, устните ти няма да почернеят “ с намек за тъмния цвят на кожата на хората от Близкия изток.
От всичко гореизложено следва, че както управляващите, по този начин и опозицията се пробват да спасят страната, която се разпада по шевовете. Тяхната борба с зов към националния и набожен дневен ред обаче може да
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ