Д-р Даскалов: ИИ вече е дълбоко интегриран в медицината, но рискът от използването му е в предоверяването
„ Рискът при потреблението на ChatGPT е в предоверяването. Идеята му не е да размени лекаря, а да подкрепи работата му, да насочи пациента, а не да лекува “. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ доктор Йован Даскалов, шеф на АГ Отделението в УМБАЛ „ Софиямед “.
Той уточни, че изкуственият разсъдък към този момент е надълбоко интегриран в медицината, даже и хората не постоянно го осъзнават.
„ Роботизираната хирургия, лапароскопските интервенции, новите ехографи, които дават готово премерване – всички те работят с изкуствен интелект. Той оказва помощ на лекаря да вземе по-бързо вярното решение “, изясни експертът.
Той изясни, че ИИ е потребен най-много за ориентиране – да подскаже към какъв експерт да се обърне пациентът и какви проучвания биха били нужни, с цел да не се губи време.
„ Времето през днешния ден е най-ценният фактор. Хубавото на ИИ е, че той не лекува, а дава право на хората да не се лутат, т.е. той пести времето им. Когато зададеш недоволствата си ясно и тъкмо, ИИ може да ти уточни посоката, в която да поемеш. Но по-късно би трябвало да се направи консултация с доктор “, съобщи той.
По думите му, у нас „ пирамидата на опазването на здравето “ е обърната – хората не търсят първо персоналния си доктор, а постъпват по противоположния ред – отиват при експерт.
„ Изкуственият разсъдък може да бъде потребен, като ги ориентира към какъв тъкмо експерт да се насочат. Той може да улесни, само че единствено в случай че се употребява умерено. Прекомерната приложимост на изкуствен интелект може да докара и до психически проблеми “, предизвести доктор Даскалов.
По думите му, огромен риск се крие в това, че ChatGPT може да затвори индивида в себе си.
„ Хората стопират да споделят между тях. Много младежи да вземем за пример седят в парка един до различен и си пишат известия вместо да приказват “, сподели той и направи съпоставяне:
„ Разликата сред лекарството и отровата е дозата. Така е и с изкуствения разсъдък. Всичко, което се употребява прекалено, може да докара до съществени последици “.
Дори когато системите дават вярна информация, те не могат да обезпечат човешкия контакт, нужен при тежки диагнози, означи експертът.
„ Начинът, по който съобщаваш една неприятна вест на пациент със злокачествено заболяване, може да покаже на пациента дали ще живее. Лекарят хваща пациента за ръка и върви с него. Това не може да го направи изкуствен интелект “, уточни той.
„ Терапия, лекарства и лекуване – това не би трябвало да минава през AI под никаква форма. Ако стартираме да се лекуваме през ChatGPT, никой не знае до какъв съдбовен край може да докара това. Той за мен е потребен асистент, само че не и сурогат в лекуването “, заключи доктор Даскалов.
Той уточни, че изкуственият разсъдък към този момент е надълбоко интегриран в медицината, даже и хората не постоянно го осъзнават.
„ Роботизираната хирургия, лапароскопските интервенции, новите ехографи, които дават готово премерване – всички те работят с изкуствен интелект. Той оказва помощ на лекаря да вземе по-бързо вярното решение “, изясни експертът.
Той изясни, че ИИ е потребен най-много за ориентиране – да подскаже към какъв експерт да се обърне пациентът и какви проучвания биха били нужни, с цел да не се губи време.
„ Времето през днешния ден е най-ценният фактор. Хубавото на ИИ е, че той не лекува, а дава право на хората да не се лутат, т.е. той пести времето им. Когато зададеш недоволствата си ясно и тъкмо, ИИ може да ти уточни посоката, в която да поемеш. Но по-късно би трябвало да се направи консултация с доктор “, съобщи той.
По думите му, у нас „ пирамидата на опазването на здравето “ е обърната – хората не търсят първо персоналния си доктор, а постъпват по противоположния ред – отиват при експерт.
„ Изкуственият разсъдък може да бъде потребен, като ги ориентира към какъв тъкмо експерт да се насочат. Той може да улесни, само че единствено в случай че се употребява умерено. Прекомерната приложимост на изкуствен интелект може да докара и до психически проблеми “, предизвести доктор Даскалов.
По думите му, огромен риск се крие в това, че ChatGPT може да затвори индивида в себе си.
„ Хората стопират да споделят между тях. Много младежи да вземем за пример седят в парка един до различен и си пишат известия вместо да приказват “, сподели той и направи съпоставяне:
„ Разликата сред лекарството и отровата е дозата. Така е и с изкуствения разсъдък. Всичко, което се употребява прекалено, може да докара до съществени последици “.
Дори когато системите дават вярна информация, те не могат да обезпечат човешкия контакт, нужен при тежки диагнози, означи експертът.
„ Начинът, по който съобщаваш една неприятна вест на пациент със злокачествено заболяване, може да покаже на пациента дали ще живее. Лекарят хваща пациента за ръка и върви с него. Това не може да го направи изкуствен интелект “, уточни той.
„ Терапия, лекарства и лекуване – това не би трябвало да минава през AI под никаква форма. Ако стартираме да се лекуваме през ChatGPT, никой не знае до какъв съдбовен край може да докара това. Той за мен е потребен асистент, само че не и сурогат в лекуването “, заключи доктор Даскалов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ