Рискът при живото донорство е намалял значително, сочи проучване
Рискът от гибел при хората, които непринудено подаряват бъбрек, след трансплантацията е доста по-малък, в сравнение с се считаше до момента, сочи научно проучване, представено от БТА, която се базира на Асошиейтед прес.
Проучването наблюдава 30-годишния интервал онлайн донорство на бъбрек и открива, че до 2022 година по-малко от 1 от всеки 10 000 донори е умрял в границите на три месеца след интервенцията. До в този момент центровете за трансплантация употребяват по-стари данни, които показват риск от 3 смъртни случая на 10 000 живи донори.
„ През последното десетилетие операционната зала стана доста по-безопасна за живите донори “, сподели доктор Дори Сегев, хирург по трансплантации към медицинския център „ Лангон Хелт “ в Нюйоркския университет (NYU Langone Health). Той е съавтор на изследването, оповестено в изданието на Американската здравна асоциация (JAMA).
„ По-новите хирургични техники са главната причина за този триумф “, добави Сегев и прикани за по-добро осведомление и сигурност. Хирургът също по този начин се надява, че тази информация може би ще усили интереса към донорството. Той счита, че реципиентите на трансплантации са по-притеснени, в сравнение с самите донори.
Хиляди хора умират всяка година в очакване на трансплантация на органи. Възможно е живите донори да дарят един от двата си бъбрека или част от черния дроб. Това е единственият орган, който се възвръща.
Екипът на Нюйоркския университет проучва данните за повече от 164 000 живи донори на бъбреци в Съединени американски щати от 1993 до 2022 година и открива 36 смъртни случая след интервенция. Най-застрашени са били донорите мъже и тези с анамнеза за високо кръвно налягане.
Само пет от тези смъртни случаи са настъпили от 2013 година насам. Този интервал съответствува с прекосяването на центровете за трансплантации в Съединени американски щати към минимално инвазивно премахване на бъбреци, както и с приемането на по-добър метод за прекъсване на кървенето от бъбречната артерия.
„ С течение на времето това е нерискова интервенция, която е станала още по-безопасна, което е значимо да се знае от бъдещите донори “, споделя доктор Амит Тевар от Медицинския център на университета в Питсбърг. Той акцентира, че има и дълготрайни опасности, които би трябвало да се вземат поради. Например дали се чака останалият бъбрек на донора да издържи до края на живота му.
Рискът донорът по-късно да получи бъбречна непълнота също е дребен и зависи от фактори като затлъстяване, високо кръвно налягане, тютюнопушене и фамилна обремененост с бъбречни болести. „ Няма такова нещо като донор с сдържан или висок риск – или си съвършен, или не си “, прибавя Тевар.
Някога лекарите са считали, че младежите са идеалният жив донор. Но Сегев изясни, че се следи наклонност към увеличение на броя на по-възрастните живи донори.
Ако жив донор по-късно получи бъбречна непълнота, в Съединени американски щати той получава преимущество за трансплантация, отбелязва Асошиейтед прес.
Проучването наблюдава 30-годишния интервал онлайн донорство на бъбрек и открива, че до 2022 година по-малко от 1 от всеки 10 000 донори е умрял в границите на три месеца след интервенцията. До в този момент центровете за трансплантация употребяват по-стари данни, които показват риск от 3 смъртни случая на 10 000 живи донори.
„ През последното десетилетие операционната зала стана доста по-безопасна за живите донори “, сподели доктор Дори Сегев, хирург по трансплантации към медицинския център „ Лангон Хелт “ в Нюйоркския университет (NYU Langone Health). Той е съавтор на изследването, оповестено в изданието на Американската здравна асоциация (JAMA).
„ По-новите хирургични техники са главната причина за този триумф “, добави Сегев и прикани за по-добро осведомление и сигурност. Хирургът също по този начин се надява, че тази информация може би ще усили интереса към донорството. Той счита, че реципиентите на трансплантации са по-притеснени, в сравнение с самите донори.
Хиляди хора умират всяка година в очакване на трансплантация на органи. Възможно е живите донори да дарят един от двата си бъбрека или част от черния дроб. Това е единственият орган, който се възвръща.
Екипът на Нюйоркския университет проучва данните за повече от 164 000 живи донори на бъбреци в Съединени американски щати от 1993 до 2022 година и открива 36 смъртни случая след интервенция. Най-застрашени са били донорите мъже и тези с анамнеза за високо кръвно налягане.
Само пет от тези смъртни случаи са настъпили от 2013 година насам. Този интервал съответствува с прекосяването на центровете за трансплантации в Съединени американски щати към минимално инвазивно премахване на бъбреци, както и с приемането на по-добър метод за прекъсване на кървенето от бъбречната артерия.
„ С течение на времето това е нерискова интервенция, която е станала още по-безопасна, което е значимо да се знае от бъдещите донори “, споделя доктор Амит Тевар от Медицинския център на университета в Питсбърг. Той акцентира, че има и дълготрайни опасности, които би трябвало да се вземат поради. Например дали се чака останалият бъбрек на донора да издържи до края на живота му.
Рискът донорът по-късно да получи бъбречна непълнота също е дребен и зависи от фактори като затлъстяване, високо кръвно налягане, тютюнопушене и фамилна обремененост с бъбречни болести. „ Няма такова нещо като донор с сдържан или висок риск – или си съвършен, или не си “, прибавя Тевар.
Някога лекарите са считали, че младежите са идеалният жив донор. Но Сегев изясни, че се следи наклонност към увеличение на броя на по-възрастните живи донори.
Ако жив донор по-късно получи бъбречна непълнота, в Съединени американски щати той получава преимущество за трансплантация, отбелязва Асошиейтед прес.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ